Протоколно определение № 57 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 57 гр. Варна, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Янко Д. Янков

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600074 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Н. Г. М., редовно призован, явява се лично и с адв. Ю.

Г. от АК - Варна, надлежно упълномощен отпреди.

За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор С. А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

Няма да соча доказателства.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ЖАЛБ. М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Г.: Уважаеми Апелативни съдии, искам да посоча, че начина на започване на заседанието от Вас като председател е съобразен с НПК, защото Вие зададохте въпроса дали правим отвод на някого от състава, на Прокурора и на секретаря. Такива въпроси не ни бяха зададени в съдебно заседание на 27.02.2026 г. при разглеждане на мярката за неотклонение, което на практика означава, че освен оплакването за нарушения на принципа на случайно разпределение според нас, че този състав предварително е оповестил своето 1 отношение към разглеждане и проблем. Този проблем беше задълбочен с изводите, които направи първоинстанционния съд, цитирайки практика, която аз съм проверил и действително е така, но според мен не може един съд, който разглежда мярка за неотклонение при посочени определени нарушения, които са констатирани от него още при първоначалното разглеждане на мярката за неотклонение, за нарушения, които допуска Прокуратурата, да се позовава на практика на Върховния съд и на съдилищата изобщо, която обаче поставя под съмнение неговата безпристрастност. Това е един сериозен основен проблем, който този съд допуска за втори път според мен. За мен беше и учудващо обстоятелството, че той си позволи да тълкува едно определение на Апелативния съд и заяви, че той не е съгласен с изводите, които е направил въззивният съд, преразглеждайки тази мярка за неотклонение. Аз не съм съгласен с такъв подход, защото обстоятелството да говориш за чувство за безнаказаност без да имаше други доказателства освен родствените връзки не знам на какво изобщо съдът се позовава, за да направи такъв извод. Този извод беше повторен двукратно в един и същи абзац. Съдът безкритично прие твърденията на Прокуратурата, които бяха изтъкнати от Прокурора в съдебно заседание. Какво имам предвид, нямам представа каза Прокурора каква е тази болест и кой зъб би издържал влагането на лекарство девет пъти. Може и да се наложи медицинска експертиза какво лечение му е извършвало и предполагало ли е то девет пъти посещение на зъболекар. Това просто от страна на Прокуратурата е едно предварително изявление, което също обуславя отношение към задържания. Какво ни казва още Прокуратурата, мотивирайки се кой е отложил изпращането на делото за произнасяне по чл.229, естествено това е исканията, които е направил подсъдимия и втория участник по делото адвокат, тъй като делото беше предявено в гр. Бургас.

Прокурорът ни казва в момента, в който се произнесох защитника и обвиняемия пуснаха молба за изменение на мярката. Първо ние Ви казваме, че делото е предявено на 27.02.2026 г., в определения тридневен срок защитника и М. представят своето писмено становище и правят искания писмено до разследващия полицай. От там нататък Прокурора има срок категоричен, определен в закона. Ние проверяваме, най-накрая отидох, разговарях и казвам вижте какво, това Ваше неглижиране на Вашите задължения по отношение задълженията, които имате за спазването за произнасяне по направените възражения и искания мотивира задържаното лице да поиска промяна на мярката. Едва Ви гарантирам, че това произнасяне е станало извън срока по чл.229 от НПК, но и след като молбата беше депозирана в Окръжна Прокуратура. Вместо съдът да прецени тези обстоятелства и това обстоятелство, което изтъква Прокуратурата е невярно, съдът напротив, така да се каже влезе в тон на Прокуратурата и продължи с явната си обвинителна теза, която не е прерогатив на съда. Просто аз съм принуден да изложа тези обстоятелства пред Вас, защото ние се позоваваме на определени нарушения, които са допуснати. Тези нарушения са факт и вместо да се преценят обстоятелствата, аз съм ги изложил подробно в жалбата си, вместо да се 2 преценят тези обстоятелства и да се каже да, действително това е направено, имаме едно становище на разследващия полицай в делото, в който казва да, ама беше му осигурено на него правото да се свърже с адвокат. Кога му беше осигурено това право, ние Ви казваме в нашето изложение, че той е задържан от 13:00 ч., а всички други обстоятелства, на които се позовавате и казвате ама ние му дадохме право да се свърже с адвокат, извинявайте ама да се свърже след 22:00 ч. с адвокат означава, че най-вероятно ако следващия ден е работен, а той беше работен, 16.09 е работен ден, адвокатът вече спи. Точно затова говоря и извинявайте, но това просто е измиване на ръцете. Ние му дадохме възможност, кога му дадохте възможност, защо му дадохте едва тогава, това трябва да обясни разследващия полицай и Прокурора. Аз заявих на Прокурора, казах заради това ние подаваме молба основно, защото Вие нямате произнасяне. Последва автоматично произнасяне, а след това последваха тези нападки в съдебно заседание, които са недопустими според мен. Няма как да се прикриваш и какво каза Прокурора освен това, той казва множество молби и това е възприето от решаващия състав, че имали множество. Изчакали сме за подаването на втората молба двумесечен срок, от там нататък молбите са само за неговото здравословно състояние. Какво да направим, закона самия казва, че това са обстоятелства, които могат да пренебрегнат даже забрана на съд да се обжалва мярката за неотклонение и това беше възникнало. Тук Прокурорът казва не мога да си обясня, какъв е този зъб, на който слагат девет пъти лекарство. Ами то е записано, това са различни зъби, има приложени ако не се лъжа шест амбулаторни листи написани, изготвени, направени и изявленията сочат, че този Прокурор не е запознат с това, което реално се случва. Въз основа на всички тези доказателства аз смятам, че М. по никакъв начин не е повлиял на хода на разследването по това дело. Това дело имаше всички шансове да бъде приключено отдавна, но него го обвиняват за това, че пускал молби да отиде на зъболечение, при което беше установено и то категорично и в гр. Варна и в гр. Бургас, че той се нуждае от това зъболечение и това зъболечение е съвпаднало с неговото задържане под стража. Защо тогава трябва да го обвиняваш и да му преписваш обстоятелства, за които той не носи никаква вина. Аз считам, че доводите, които ние изтъкнахме пред първоинстанционния съд, че домашния арест също е арест и също ограничава правата на обвиняемото лице и тази мярка с оглед на изтеклия срок вече се касае за един срок, който е почти пълни шест месеца, следва да бъде променена в по-лека, за да може този човек действително да работи и да се издържа с труда си, защото каквото и да направи той има право на труд. Така че аз Ви моля да уважите молбата, като съобразите всички обстоятелства, които съм изтъкнал и които не искам да преповтарям пред Вас, защото Ви благодаря за възможността, че ми дадохте да изложа някои различни съображения от тези, които са изложени. Аз Ви моля да се произнесете и исканията, направени писмено.

ЖАЛБ. М.: Уважаеми Апелативни съдии, аз изцяло поддържам депозираната от моя защитник жалба и нямам какво да добавя към нея.

3

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля Ви да оставите без уважение частната жалба и да потвърди атакувания акт на първия по степен съд пред Вас.

ЖАЛБ. М.: - Моля да уважите жалбата.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Въззивният състав, след свое тайно съвещание, в което постави на обсъждане съображенията в частната жалба, становищата на участниците и доказателствата по делото, приема следното:

Въззивната проверка по чл.65, ал.8 от НПК на определение по ЧНД №298/2026 година на Окръжен съд-Варна е основана на допустима частна жалба на защитник на обв.М. – обвиняемият е привлечен в това качество по досъдебно производство №509/2025 година на ГДБОП. Част от съображенията на иницииращия процесуален документ изискват разрешаване с приоритет в следната насока:

Не е налице основание за отмяна на контролирания съдебен акт поради нарушение в местната подсъдност. Самият защитник и неговият доверител са избрали да сезират Окръжен съд-Варна с молба по чл.65 от НПК, с ясното съзнание за липсата му на компетентност по чл.36 от НПК. С оглед избрания процесуален подход, възражение за нарушение на правилото за местна подсъдност не е правено пред окръжния съд, такова се поставя сега на вниманието на въззивния съд, но съвсем неоснователно, защото съществено процесуално нарушение би било налице в съвсем различна хипотеза – ако заинтересованата страна е възразила за нарушение на местната подсъдност и нейното съображение незаконосъобразно е било отхвърлено, съответно делото решено от териториално неоторизиран съд – по този въпрос е например Р 1152013-2н.о.

Не се установява нарушение по чл.9 от ЗСВ. За достигане до този извод въззивният състав се основава на раздел IV.5 от Вътрешните правила на Окръжен съд-Варна за случайно разпределение на делата, които са публично достъпни на страницата на този съд в секция „Стратегически документи“, а според този раздел, при следващо постъпване на жалба срещу мярка за неотклонение по реда на чл. 64 и чл. 65 НПК се произнася съдия, който е постановил първи по ред определение като дежурен съдия – в случая това е съдия Савов, който е постановил определение по чл.65 от НПК по ЧНД №1731/2025 година.

Не е състоятелно оплакването за предубеденост на съда. Доводите на защитата насочват към съмнение за предубеденост, изводима от някои словесни формулировки в мотивите на постановеното определение. Трябва да се признае, че някои от словосъчетанията в акта на окръжния съд не са съвсем прецизни, но по мнение на въззивния състав за предубеденост на съда няма данни – за такава може обосновано да се говори, когато съдията е 4 демонстрирал висока степен на сигурност и яснота по въпросите на вината, по които изводи могат да се правят единствено с крайния съдебен акт по съществото на делото. Както е посочено например в Р 78-2022-3н.о., съдията в съдебните процедури по чл.64 и чл.65 от НПК е необходимо да е особено внимателен при формулиране на решението си. Този съдия би бил предубеден, ако в акта си коментира доказателства в насока на установена вина, каквото положение не се установява в контролирания акт.

По критериите на чл.65, ал.1 от НПК проверката на атакуваното определение налага краен извод, че съдебният акт е законосъобразен.

Първоинстанционният съд, макар и доста пестеливо, е взел отношение по всички обстоятелства релевантни към законността на задържането на Н. М..

Самият М. е привлечен към наказателна отговорност за две престъпления по чл.354в, ал.1 и чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК. Привличането е от 01.11.2025 година и при неговото осъществяване се е достигнало до изменение на обвинението по реда на чл.225 от НПК, при формата на изменение на обвинението в по-тежко. На този етап и с оглед целите на процедурата не възниква съмнение в законосъобразността на процесуалното действие. В основата на двете разследвани престъпления стоят данни, събрани при огледи.

Допустимостта на веществените доказателства се атакува от защитата на основание чл.22 от Директива 2013/48 ЕС, за което има някои основания с оглед установеното време на задържане на обвиняемия по ЗМВР, без обаче да му е осигурен достъп до адвокат. Прецизно е да се каже, че са използвани и други доказателствени способи във връзка със законосъобразно приобщаване на веществените доказателства, като на този етап и за целите на производството, предвид показанията на св.св. Ч., М., Г., И., заключения на ботаническа експертиза и на множество физико-химични експертизи, веществените доказателства се приемат за относими и допустими, включително в обективен план, обосноваващи подозрението по авторството на двете престъпления.