Решение № 349 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по въззивна жалба от „Б.-2017“ ЕООД, ЕИК 202306994, чрез адв. И., упълномощен от настойника Г. В. М., на поставения под пълно запрещение П. И. Б. срещу решение № 18 от 09.04.2026 г., постановено по т.д. № 20261500900015 по описа на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 20260316104347 от 18.03.2026 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, за заличаване на управителя на дружеството.

Въззивникът/заявителят - „Б.-2017“ ЕООД счита, че обжалваното решение и потвърденият с него отказ са неправилни и необосновани. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с влизането в сила на решението на съда за поставяне под пълно запрещение на управителя на търговското дружество, той автоматично преставал да бъде управител. На следващо място твърди, че са неверни изводите на съда за идентичност между поставянето под пълно запрещение и смърт на управителя, поради което е несъстоятелно и препращането към Окръжна прокуратура. Представя и моли да се приеме постановление от 31.03.2026 г. по пр. вх. № 1956/2025 г. на Окръжна прокуратура Кюстендил, с която прокурор Б. Л. е отказал да изготви искова молба за прекратяване на „Б.-2017“ ЕООД, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ, и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на заявеното обстоятелство.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на Агенция по вписванията, която не е подала писмен отговор.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление образец А4 с вх. № 20260316104347/16.03.2026 г. от адв. И., упълномощен от настойника на поставения под пълно запрещение управител и едноличен собственика на капитала на „Б. – 2017“ ЕООД - П. И. Б., с което е заявено за вписване неговото заличаване като управител на дружеството. От партидата на търговеца в електронния търговски регистър и приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че вписаният към момента управител и едноличен собственик на капитала е П. И. Б.. КОС е извършил служебна справка, от която се установява, че с решение № 259 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 20231500100045, П. И. Б. е поставен под пълно запрещение. От приложеното в регистърното производство Удостоверение № 94-00-3300/24.08.2023 г., се установява, че за негов настойник е назначена Г. В. М..

За да потвърди обжалвания отказ, първоинстанционният съд е приел, че действително управителят на дружеството е недееспособен по смисъла на националното ни законодателство. В хипотеза, в която членственото правоотношение на едноличния собственик на капитала е прекратено на обективното основание - поставянето му под пълно запрещение, следва да се приеме, че по същите причини се прекратяват и функциите му на управител. Това следва от обстоятелството, че законът не допуска членствено правоотношение на недееспособни – арг. от чл. 65, ал. 1 от ТЗ, чл. 70, ал. 1, т. 7 от ТЗ, съответно и чл- 125, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ТЗ. Именно поради това, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което едноличният собственик на капитала и управител на дружеството е поставен под пълно запрещение – в случая 10.08.2023 г., той не е едноличен собственик и управител, точно заради настъпилите предвидени в закона основания за прекратяване на членството му в ответното дружество и управителните му функции. Следователно дружеството няма управител от посочената дата. Това именно обуславя приложението на чл. 155, ал. 1 от ТЗ, т.к. предпоставките на фактическия състав за прекратяване на дейността на дружеството са налице, а вписване на заличаването на управителя по партидата на дружеството е лишено от основание, доколкото, както вече се посочи, тези му функции са били прекратени по силата на закона още към 10.08.2023 г.

Въззивният съд приема от правна страна, следното:

Предмет на правния спор по делото е редът за заличаване на вписан в Търговския регистър управител на ЕООД, когато същият е и едноличен собственик на капитала, и с влязло в сила решение на съда е поставен под пълно запрещение.

Настойникът на поставения под пълно запрещение управител извършва правни действия 2 вместо него и от негово име, поради което може да подава заявления за подлежащи на вписване обстоятелства в Търговския регистър на „Б.-2017“ ЕООД. За подаването на това заявление не е необходимо одобрение на органа по настойничество или решение на настойническия съвет, тъй като не представляват действие по разпореждане с имуществото на поставения под пълно запрещение, по смисъла на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 165 ал. 4 от СК.

В ТЗ липсва правна уредба за освобождаване и заличаване на управителя, поради поставянето му под пълно запрещение, поради което няма законово основание за извършване на заявеното за вписване обстоятелство.

Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ГПК урежда, че дружеството се прекратява по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител. Законодателят не е уредил поставянето под запрещение и липсата на дееспособност на управителя, на неговата липса, която може да настъпи при неговото освобождаване или физическа смърт, но не и при гражданска такава. Това е императивна материалноправна норма и не може да се прилага или тълкува разширително, както неправилно е приел първоинстанционният съд.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение даден с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС: „При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ“. В мотивите на същото решение е прието, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова. Това разрешение следва по аналогия от правото да намери приложение и в процесната хипотеза, тъй като поставянето на управителя и едноличния собственик на капитала под пълно запрещение не настъпва ex lege. Това означава, че длъжностното лице по регистрация не може да извърши проверка и преценка на тези факти и обстоятелства, защото не са в неговата компетентност и не може да впише исканото заличаване от ТР.

По съображения за изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, участието на съдружника в ООД се прекратява при смърт или поставяне под пълно запрещение. Тази разпоредба следва да намери приложение и в хипотезата на ЕООД, когато едноличният собственик на капитала е поставен под пълно запрещение и е недееспособен, но правоспособен. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото поставянето под пълно запрещение на едноличиния собственик на капитала на ЕООД, лишава дружеството от дееспособност, и е идентична по правни последици с липсата на едноличен собственик на капитала.

Необходимо е да се предяви иск от прокурора по реда на чл. 155, т. 3 от ГПК, когато едноличният собственик на капитала е поставен под пълно запрещение, но на основание чл.

125, ал. 1, т. 1, пр. второ от ТЗ вр. с чл. 155, т. 3 от ТЗ. Настойникът няма право да води този иск, а следва да сезира съответната окръжна прокуратура по седалището на дружеството.

3

Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Прокурорът следва да съобрази и приложи ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС и може да предяви конститутивен иск пред Окръжния съд за прекратяване на ЕООД-то на основание чл. 155, т. 3 вр. с чл. 125, ал. 1, т. 1, пр. второ от ТЗ. Единствено с решение на съда по предявен иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ, може да се постанови прекратяване на дружеството и ще се открие производство по неговата ликвидация.

В случая, има постановен отказ на прокуратурата, но настойникът е можел да го обжалва пред горестоящия прокурор, а ако е пропуснал срока за неговото обжалване може отново да сезира прокуратурата. Евентуалната отмяна на решението за поставяне под пълно запрещение е бъдещо несигурно събитие, което ако настъпи би представлявал новонастъпил факт, който следва да бъде съобразен в хода на съдебното производство по иска по чл. 155, т. 3 от ТЗ, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 09.04.2026 г. постановено по т.д. № 20261500900015 по описа на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата от „Б.-2017“ ЕООД, ЕИК 202306994, срещу отказ № 20260316104347 от 18.03.2026 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, за заличаване на П. И. Б. като управител на дружеството, поради поставянето му под пълно запрещение.

Препис от решението да се изпрати за сведение на заявителя и Търговския регистър.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4