Решение № 217 от 24.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова в присъствието на прокурора Павел Емилов Панов (АП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600546 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искания на двама нарочно упълномощени за това защитници на осъдения В. И. Д., с които се претендира възобновяване на наказателното дело на всички предвидени за това законови основания - допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

В искането, депозирано от адвокат Д. М., са изложени твърдения за неправилност на присъдата, постановена от районния съд. Поддържа се, че бил нарушен материалният закон, защото съдът неправилно приел, че осъденият Д. бил автор на престъплението.

Оспорва се обосноваността на доказателствените изводи, направени и от двете инстанции.

Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивиран с твърдението, че съдът не бил обсъдил защитните възражения и не направил задълбочен анализ на доказателствата, а част от тях игнорирал. Освен това – приел за установени факти, които не били доказателствено обезпечени. Поддържаната явна несправедливост на наказанието е аргументирана с твърдения за незавишената степен на обществена опасност на престъплението и на личността на дееца. Настоява се, че съдът не бил съобразил липсата на настъпили общественоопасни последици, доброто процесуално поведение на подсъдимия, семейното му положение и трудовата ангажираност и така определил едно несправедливо и прекомерно тежко наказание. По виждане на защитника справедливо наказание би се явило 1 лишаване от свобода в минималния предвиден размер от три месеца, индивидуализирано по реда на чл. 55 НК. Отправената претенция е за оправдаване на осъдения, алтернативно – за намаляване на наказанието му или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

С искането, изготвено от адвокат Е. Б., се претендира за оправдателна присъда или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С него са отправени критики към въззивното решение, с което е изменена присъдата на районния съд.

Релевирани са всички възобновителни основания. На първо място се поддържа, че съдът неправилно приел, че осъденият е автор на престъплението и поведението му било съставомерно от обективна и субективна страна, изпълвайки признаците на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1., вр. ал. 1, предл. 2., вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

18, ал. 1 НК, и така нарушил материалния закон. На следващо място, - че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че окръжният съд нарушил изискването да посочи кои обстоятелства приема за установени и въз основа на какви доказателства, че не обсъдил всички доказателства, а само обвинителните, игнорирайки защитните, подкрепящи версията на осъдения. Навежда се довод, че съдът не бил обсъдил оплакването на защитата касателно провеждането на разпити на свидетели пред съдия в досъдебното производство без да е било подсигурено участието на обвиняемите, както и оплакването относно допуснати нарушения при провеждане на разпознаванията. Като съществено процесуално нарушение е посочено и твърдяно отсъствие на ясни и конкретни мотиви за наложеното наказание. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументиран с идентични на въведените в другото искане твърдения.

В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъдения – адвокат М. Д. (преупълномощена от адвокат М.), поддържа и двете искания по изложените в тях съображения, които не допълва по същество.

Адвокат Б. не се явява, редовно призован, и не сочи извинителна причина за това.

Осъденият Д. заявява, че не държи на участието и на този защитник.

В лична защита В.Д. прави изявление, че поддържа казаното от адвоката си и няма какво да добави.

Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура поддържа становище за неоснователност на претенцията за възобновяване на делото. Счита, че няма процесуални нарушения, че не е нарушен материалният закон, а наказанието е справедливо.

В предоставената му последна дума осъденият моли за разумно решение.

След като прецени изложените

2 в исканията доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

С присъда № 120 от 27.9.2019 г. по н.о.х.д. № 217/17 г. на РС – Сливница В. И. Д. е признат за виновен в това, че на 23.6.2016 г., около 20:55 – 21:30 ч., в землището на с. ***, община ***, област Софийска, в района на стадиона на база „***“, на около 180 метра югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 метра североизточно от гранична пирамида 293, като извършител, в съучастие с П. М. П. (помагач) е направил опит да преведе през границата на страната от Република България в Република Сърбия група от тридесет лица, сред които и такива ненавършили 16 години, които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство (товарен автомобил Пежо Боксер с рег. № ***, собственост на фирма „Микра – КМ“ ЕООД), без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини (намеса на граничните власти), заради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1., вр. ал. 1, предл. 2., вр. чл. 20, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36, вр. чл. 53 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 5 години, търпимо при строг режим, и на глоба от 15 000 лева. На основание чл. 68, ал.1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено по н.о.х.д. № 5972/2010 г. на СРС, изпълнението на което е било отложено. На основание чл. 280, ал. 4, предл. 2. НК е постановено отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, с което били превозени тридесетте лица.

Присъдата на районния съд е била проверена по въззивен ред по жалба на двамата осъдени и с решение (без номер) от 15.3.2021 г. на Софийски окръжен съд (СОС), НО, 2. въззивен състав по в.н.о.х.д № 50/2020 г. е била изменена в следния смисъл по отношение на В.Д.: наложеното наказание лишаване от свобода е било намалено на две години, наложената глоба – на 10 000 лева; от наказанието лишаване от свобода са приспаднати периодите, през които Д. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 НК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно от 23.6.2016 г. до 20.9.2016 г., включително; присъдата е отменена в частта за приложението на чл. 68, ал. 1 НК и вместо това са групирани, по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наказанията по н.о.х.д. № 5972/2010 на СРС и по н.ох.д. № 144/2011 г. на РС – Сливница, между които е определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, като е определено изтърпяването му при строг режим и е приспаднато изцяло или отчасти изпълненото наказание по н.о.х.д. № 144/2011 г.; присъдата е отменена и в частта за отнемането на товарния автомобил в полза на държавата и той е върнат на Ц. В. Г..

Исканията за възобновяване са допустими – депозирани са от надлежно 3 процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в сила на въззивното решение (това на адвокат М. е пуснато чрез куриер на 27.4.2021 г., а депозираното от адвокат Б. е на 28.4.2021 г.) и срещу акт, непроверен по касационен ред.

Разгледани по същество, исканията са неоснователни. Сходните съображения в двете искания позволяват общото им обсъждане, но с едно уточнение: искането на адвокат М., за разлика от това на адвокат Б., е фокусирано предимно върху присъдата на районния съд. Предмет на проверката за възобновяване обаче е въззивният съдебен акт, като обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е извършена въззивната проверка.

Пред скоби се налага изнасянето и на някои принципни съображения, валидни в производството по възобновяване, към които съдът винаги стриктно се придържа:

Съдебната практика е константна, че в това извънредно по характера си производство съдът е обвързан от наведените основания за възобновяване, които, съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са уредените в разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания. Възложената на съда в процедурата по възобновяване проверка не включва установяването на фактически положения и събиране на доказателства. Съдът действа като инстанция само по правото, не и по фактите.

Необосноваността не е касационно основание, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи.

В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за съществени процесуални нарушения, не следва да бъдат проверявани. Както бе посочено, вътрешното убеждение, основано на доказателствата, е суверенно право на оценяващия доказателствата съд, не може да бъде подменяно или замествано и не подлежи на последваща проверка, защото касае обосноваността на акта.

Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречие между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.

Нарушение на материалния закон е налице тогава когато в рамките на 4 установените фактически положения законът е приложен погрешно – фактите не са подведени правилно под съответстващата им правна квалификация.

При отчитане на тези принципни постановки, съдът намери следното:

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения

Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения следва да се разгледа приоритетно, доколкото възможната му основателност би определила като безпредметно обсъждането на останалите.

Поддържа се, че съдът не изпълнил задължението си да изследва обективно всестранно и пълно доказателствата по делото, не подложил на подробен анализ защитните доказателства, а единствено изразил абстрактно и в декларативен стил несъгласието си с тях. На следващо място – че приел за доказани факти, за които липсвали доказателства; че нарушил изискването да посочи кои факти приема за установени и защо и пропуснал да обсъди противоречията в доказателствените материали; че не възприел оплакването за нарушение, допуснато с разпитите на свидетелите пред съдия без за това да бъдат уведомени подсъдимите, както и това за пороци при проведеното разпознаване; че не обсъдил доводите на защитата и не изложил мотиви за наложената санкция.

От въззивното решение е изводимо, че съдът е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено и всестранно доказателствените материали, в това число и в аспекта на наведените от защитника доводи. СОС е установил отстранимо процесуално нарушение, допуснато при провеждането на разпитите на подсъдимите в първостепенния съд, и е предприел дължимите усилия за коригирането му като е разпитал двамата подсъдими. За разлика от първостепенния съд, чиито мотиви, макар да позволяват проследяването на убеждението му, се отличават с лапидарен стил, въззивният съд е изложил подробни и обстойни съображения защо и въз основа на какви доказателства приема за установени релевантните факти. СОС е обсъдил (на л. 8 – л. 10 от решението) показанията на свидетелите, които са синхронни в съдържателно отношение. Те не бележат съществени противоречия помежду си. Обсъдил е и версиите на двамата подсъдими (л. 9) и е приел, че те са неправдоподобни. Конкретно е посочил от какво обективно (от заключението на техническата експертиза на мобилния телефон на В. Д.) се опровергава твърдението на двамата, че се познавали визуално, но не били общували и нямали контакт помежду си.