Решение № 346 от 13.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Козлодуй, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440101032 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 22, чл. 23, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Козлодуй, ........., действащ в качеството си на единствен законен наследник на Н. Г.ев С., ЕГН ********** (починал на 05.07.2023 г.), чрез процесуалния си представител адвокат М. М. С. от Адвокатска колегия – Враца, със съдебен адрес: гр. Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1, ет. 2, срещу „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, представлявано от изпълнителните директори Н. Пенчев Пенчев и Лилия Костадинова Димитрова, чрез адвокат С. К. К. от Адвокатска колегия – Велико Търново.

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с искане съдът да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният на 30.09.2015 г. между наследодателя Н. Г.ев С. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД Договор за потребителски кредит № 100040582 за сумата от 255,65 евро (равностойна на 500,00 лева), вземанията по който са прехвърлени на ответника по силата на Договор за цесия от 20.05.2024 г., е недействителен (нищожен) на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нарушаване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на годишния процент на разходите (ГПР) и наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП за допълнителни такси по пакет „Доверие“ 1

(„динамично плащане“ и ускорено обработване), както и че на основание чл.

23 ЗПК по договора не се дължат други суми освен чистата стойност на получената главница, съответно че след извършените плащания в общ размер на 111,94 евро (218,93 лева) остатъкът от чистата главница възлиза на 143,71 евро (281,07 лева), а за разликата над този размер и за всички акцесорни вземания (възнаградителна лихва, такси, неустойки и законна лихва), предмет на събиране по изпълнително дело № 20218990401393 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899, образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2016 г. по ч.гр.д. № 766/2016 г. на РС – Козлодуй по издаден за обезпечение на кредита запис на заповед, вземането не съществува и не се дължи.

В исковата молба се излага, че на 29.09.2015 г. / 30.09.2015 г. наследодателят на ищеца е сключил договор за потребителски кредит с „Би Енд Джи Кредит“ ООД, по който му е предоставена главница от 255,65 евро (500,00 лева) със срок на погасяване на 10 месечни вноски по 29,48 евро (57,65 лева), при уговорена договорна лихва от 32,11% и посочен ГПР в размер на 34,41%. Едновременно с това в договора е включен задължителен по съществото си доброволен пакет „Доверие“ на обща стойност 175,63 евро (343,50 лева), платим на 10 месечни вноски по 17,56 евро (34,35 лева), като общото задължение е определено на 470,39 евро (920,00 лева), платимо чрез 10 месечни вноски по 47,04 евро (92,00 лева). Твърди се, че за обезпечение на същия дълг наследодателят е издал запис на заповед на 29.09.2015 г. с падеж на предявяване за сумата от точно 470,39 евро (920,00 лева). Поддържа се, че допълнителните такси представляват прикрит разход по кредита и възнаграждение за действия по усвояване и управление на заема, в разрез с чл.

10а ЗПК, а невключването им в ГПР води до заблуждаващо и невярно определяне на показателя, чиято действителна стойност е 331,65% и многократно надхвърля законовия праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага се също, че заповедният съд по ч.гр.д. № 766/2016 г. на РС – Козлодуй е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само въз основа на менителничния ефект, без да изиска каузалния потребителски договор и без да извърши дължимия ефективен служебен контрол за неравноправни клаузи, поради което съобразно задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на ВКС издадената заповед за изпълнение не формира преклузия за предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Прави възражение за липса на правен интерес, като твърди, че изпълнителният титул по ч.гр.д. № 766/2016 г. е издаден въз основа на редовен запис на заповед по чл. 417, т. 10 (предишна т. 9) ГПК, който представлява самостоятелно абстрактно основание, а заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо наследодателя и е преклудирала възраженията, черпени от каузалното правоотношение. По същество поддържа, че договорът е валиден, а таксите за допълнителни услуги („динамично плащане“ и ускорено разглеждане) са доброволно и индивидуално заявени от потребителя и представляват възнаграждение за реално предоставени материални престации, невлияещи върху одобряването и отпускането на кредита, поради което 2 правилно не са включени в ГПР. Оспорва твърдението за пълно погасяване на дълга и моли за отхвърляне на иска.

В съдебното заседание на 12.10.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М. С., поддържа предявения иск, представя писмени доказателства и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба от 08.10.2026 г. прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и поддържа становището за недопустимост и неоснователност на претенцията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между „Би Енд Джи Кредит“ ООД (първоначален кредитор) и Н. Г.ев С.

(кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит с номер max_100040582 от 29.09.2015 г. / 30.09.2015 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора кредиторът се е задължил да предостави заемна сума в размер на 255,65 евро (500,00 лева), а кредитополучателят – да я върне на 10 месечни погасителни вноски по 29,48 евро (57,65 лева), с падеж на 10-о число на всеки месец в периода от 10.11.2015 г. до 10.08.2016 г. В чл. 5 от договора са посочени: обща стойност на плащанията – 294,76 евро (576,50 лева); фиксиран годишен лихвен процент – 32,11%; годишен процент на разходите (ГПР) – 34,41%. В чл. 3 от договора изрично е предвидено, че кредиторът е съгласен кредитополучателят да издаде запис на заповед като обезпечение в полза на кредитора.

В раздел VI от същия договор (чл. 20 – чл. 25) е уговорен Доброволен пакет „Доверие“, включващ услугите „динамично плащане“ (посещение от представител на кредитора на адрес за събиране на вноските), „отлагане на вноска“, „без трета вноска в месеца“, „скорост“ (ускорено обработване на документи), „безплатни документи“, „вътрешен рефинанс“ и ускорено „усвояване на кредита“ (предоставяне на сумата в брой до 2 часа след одобрението). С чл. 22 и чл. 23 от договора страните са уговорили възнаграждението за пакета в общ размер на 175,63 евро (343,50 лева) да бъде разсрочено за срока на договора на 10 равни месечни вноски по 17,56 евро (34,35 лева), добавени към погасителните вноски по главницата и лихвата. В чл. 25 от договора изрично е обективирано общото задължение на кредитополучателя по кредита и доброволния пакет в размер на 470,39 евро (920,00 лева), платимо чрез 10 месечни вноски по 47,04 евро (92,00 лева).

От приложеното искане за кредит MAX-100040582 от 29.09.2015 г. се установява, че в т. 1 от формуляра срещу графата „Клиентът желае да се възползва от Доброволен пакет „Доверие“ е било отбелязано „НЕ“. От представената от третото неучастващо лице справка за хронологията на действията по кредита се констатира, че искането за кредит е въведено в системата на 29.09.2015 г. в 11:37 ч., разгледано и одобрено в 12:21 ч. (за около 44 минути), а в 13:18 ч. статусът е променен на „Отпуснат / Усвоена сума“, като сумата от 255,65 евро (500,00 лева) е предадена в брой въз основа на нарочна декларация от същата дата.

На 29.09.2015 г. Н. Г.ев С. е издал в полза на „Би Енд Джи Кредит“ ООД Запис на заповед за сумата от 470,39 евро (920,00 лева) с падеж на 3 предявяване (с отбелязване за предявяване на 10.01.2016 г.), чийто размер покрива с абсолютна точност общия сбор от задълженията по кредитния договор и пакета „Доверие“ (500,00 лева главница + 76,50 лева лихва + 343,50 лева пакет = 920,00 лева).

Въз основа на подадено от „Би Енд Джи Кредит“ ООД заявление по чл.

417 ГПК, по ч.гр.д. № 766/2016 г. по описа на РС – Козлодуй са издадени Заповед № 451 от 16.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от 16.06.2016 г. срещу Н. Г.ев С. за сумата от 417,21 евро (816,00 лева) – задължение по запис на заповед от 29.09.2015 г., ведно със законната лихва от 10.06.2016 г. до изплащането и разноски в заповедното производство в размер на 12,78 евро (25,00 лева) държавна такса и 153,39 евро (300,00 лева) юрисконсултско възнаграждение.

Видно от приложеното заповедно дело, заявлението се е основавало единствено на записа на заповед, към него не е бил приложен договорът за потребителски кредит и заповедната инстанция не е извършила проверка за неравноправни клаузи и за спазване на ЗПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20218990401393 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.05.2024 г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ответника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно с Приложение № 1 (т. 796) и Потвърждение за цесия, вземането по Договор за кредит № 100040582 от 30.09.2015 г., заедно с всички обезпечения (включително записа на заповед), привилегии и принадлежности, е прехвърлено на ответника. С постановление от 08.04.2026 г. на ЧСИ ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Кредитополучателят Н. Г.ев С. е починал на 05.07.2023 г., като видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № 430 от 11.05.2026 г., издадено от Община Козлодуй, негов единствен законен наследник по закон е синът му – ищецът Г. Н. С.. С постановление от 08.04.2026 г. на ЧСИ Иванка Цонкова ищецът е конституиран като длъжник по изпълнителното дело и му е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 14341/08.04.2026 г. за обща сума от 1 335,40 евро.

От представената по делото официална справка на цедента „Би Енд Джи Кредит“ ООД се установява, че по кредита са извършени плащания на обща стойност 111,94 евро (218,93 лева), от които: на 10.11.2015 г. – 47,03 евро (92,00 лева); на 11.12.2015 г. – 47,03 евро (92,00 лева); и през 2017 г. чрез преводи от ЧСИ Иванка Цонкова – 4 вноски по 4,47 евро (общо 17,88 евро / 34,93 лева). От справката на ответника от 23.06.2026 г. се установява, че след цесията плащания не са постъпвали.

С Определение № 513 от 14.05.2026 г. и Обезпечителна заповед № 6 от 14.05.2026 г. по настоящото дело съдът е допуснал обезпечение на иска чрез спиране на производството по изпълнително дело № 20218990401393 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на отрицателния установителен иск и правния интерес:

4

Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и настъпила преклузия от заповедното производство е неоснователно.

Съгласно задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решения по дела C-600/19, C-693/19, C-831/19, C-531/22 и C-724/22) и константната практика на Върховния касационен съд (в т.ч. Решение № 491 от 24.07.2024 г. по к.гр.д. № 1767/2023 г. на ВКС, IV г.о.), принципът на ефективност на правото на ЕС и разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО не допускат национална правна уредба или тълкуване, според които стабилизирането на заповед за изпълнение преклудира възможността на потребителя да предяви последващ отрицателен установителен иск за недействителност на договор за кредит поради неравноправни клаузи и противоречие с императивни норми, когато в заповедното производство съдът не е извършил служебна и мотивирана проверка на договора. Преклудиращият ефект на заповедта не настъпва спрямо потребителските възражения, ако в самия заповеден акт липсва обективиран ефективен съдебен контрол върху договорните условия.