Определение № 12172 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12172 гр. Варна, 25.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110105264 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от И. С. Д., ЕГН 9101100979, като майка и законен представител на Н. Х. Х., ЕГН ********** срещу Х. Я. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна искове с правно основани чл. 127 СК и 149 СК.

В исковата молба се твърди, че с ответника са живеели на семейни начала около 9 години - от лятото на 2016 г. до септември месец 2025 г., след което се раздели. От съвместното им съжителство имат родено едно дете, ненавършило пълнолетие - дъщеря Н.

Х. Х., ЕГН **********, родена на 20.02.2017 г. в гр. Варна. По време на фактическото съжителство, ответника работил като дърводелец във фирмата на неговата майка, но също така, развил склонност към хазарт, които с времето се превърнала в зависимост. Това била основната причина за раздялата им.Посочва, че преди раздялата им, взела решение да замине с детето при нейните родители в Малта и да останат там. Затова с ответника и детето заминали за Малта през май 2025 г, а след една седмица той се завърнал в България сам. За престоя им с детето в Малта и за заминаването им, ищцата получила съгласието на бащата, с предоставяне на пълномощно, заверено от нотаруис на 26.08.2025 г. По силата на пълномощното, ответника делегирал всички права по отношение на детето, за които той следвало да даде своето съгласие. Помежду им било договорено детето да живее с майката, където прецени - в Република България или в Република Малта.Посочва, че местопребиваването на детето към датата на депозиране на исковата молба е в Република Малта. В тази връзка посочва, че детето е записано на занималня, за учебната 2025/2026г.в Република Малта, а ищцата работила също в Р.Малта в сферата на услугите, като фризьор.

В срока по чл. 131 ГПК,от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от изложените твърдения от на ищцата, е налице международен елемент по възникналия между тях спор относно родителската отговорност по отношение на роденото от брака дете. В този случай, допустимостта на образуваното производството е обусловена от подведомствеността на възникналия правен спор на българския съд с оглед приложимите правила, определящи международната компетентност. Преценявайки изложените от страните, настоящият съдебен състав намира, че приложими за определяне на международната компетентност са правилата на Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

За своята международна компетентност съдът следи служебно. В този смисъл нормите му относно компетентността са задължителни и изключват приложението на ГПК и КМЧП, като националният съд е длъжен да зачете върховенството на уредбата на материята 1 на регламента над вътрешното право и да приложи общностното право Предвид наведените в исковата молба твърдения, приложим за определяне на международната компетентност са правилата на Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Според чл. 7 от Регламента Съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда, съгласни ал. 2 на същата разпоредба параграф 1 се прилага при спазването на условията на чл. 8, 9 и 10. Според наведените твърдения от ищцата детето живее в Германия и има обичайно местопребиваване там. Съдът в тази държава-членка би бил компетентен съобразно правилата на чл. 7 от Регламента да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, ако не са налицеоснованията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента. В настоящия случай не се откриват предпоставките на чл. 8 и 9 от Регламента. Разпоредбата на чл. 10 регламента дава право на избор на съд на определена държава членка, при следните предпоставки: 1. детето има тясна връзка с тази държава членка, по-специално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея; тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на детето, или детето е неин гражданин; 2. страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност: доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда; или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността 3. упражняването на компетентността е във висш интерес на детето. В чл. 10, ал. 2 на Регламент (ЕС) № 2019/1111 е уредено изричното споразумение за избор на съд в писмена форма, а също така, че лицата, които стават страни в производството след сезирането на съда, могат да изразят съгласието си след сезирането на съда.

В настоящия случай ищецът твърди, че преди прекратяване на фактическото си съжителство с ответника е заминала в Република Малта, където детето пребивава и понастоящем. Съобразно това изявление а и от представените писмени доказателства, последователната практика на Съда на ЕС по тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“, като място, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, съдът намира, че детето има обичайно местопребиваване в Република Малта.Нещо повече, видно от представените писмени доказателства/л.13/, детето е записано в начално училище „Сан Джуан“,Малта през учебната 2025/2026г. Именно съда в последната държава би бил компетентен съобразно правилата на чл. 8 от Регламента да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, ако не са налице основанията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента

От изложените в сезиралата съда молба твърдения, а и от доказателствата по делото не се установи да са налице изключенията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента. Не са налице и предпоставките на чл. 12 от Регламента, предвиждащи прехвърляне на компетентност на съд на друга държава членка. Нещо повече, висшият интерес на детето в случая изисква въпросите относно родителската отговорност да бъдат разрешени от държавата по обичайното му местопребиваване, тъй като социалните служби в Република Малта са запознати с потребностите на детето и семейството му и в най-голяма степен ще бъде охранен интереса на непълнолетната Н. Х. Х..Гореизложеното налага извод, че съобразно приложимите правила на международната уредба, българският съд не е компетентен да разгледа делото. На основание чл.18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е компетентен, като прекрати производството по образуваното дело.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5264 по описа на Варненски районен съд за 2026г., 11-ти състав, на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3