Определение № 468 от 22.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 22.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20238003900243 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 509629 от 30.11.2022 г., подадена от „Си Финанси Груп“ ЕООД, с ЕИК 200437023, гр. Пловдив, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2761 от 07.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1853/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 231 от 26.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 290/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С последното в производство по чл. 463 ГПК е оставена без уважение жалбата на „Си Финанси Груп“ ЕООД срещу разпределение от 07.01.2022 г. на сумата от 960 173.32 лв., извършено по изп. дело № 227/2018 г. на ЧСИ Г. Цеклеов.

В частната жалба се поддържат доводи, че обжалваното определение на Апелативен съд – София е неправилно по съображения, че към датата на постановяването му и към настоящия момент правата на „Си Финанси Груп“ ЕООД – кредитор в производството по несъстоятелност на ЕТ „Г. В. – Г“ и присъединен взискател в индивидуалното принудително изпълнение, не са погасени. Вземанията на частния жалбоподател са включени в Списък на неприетите вземания, срещу който е подадено възражение по чл. 690 ТЗ, предмет на производство по чл. 692 ТЗ. Освен това правата му биха се погасили едва след приключване на производството по несъстоятелност с 1 влязло в сила решение по чл. 739, ал. 1, вр. чл. 735 ТЗ. Допълнително се излагат аргументи, подкрепени с писмени доказателства, че ЕТ „Г. В. – Г“ не е единствен длъжник по индивидуалното принудително изпълнение.

Против жалбата е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „С. Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК 205942517, гр. София, чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност. Излага се, че след като вземането на кредитора – частен жалбоподател не е предявено в законоустановените срокове – първоначален и допълнителен, то е препятствана възможността за реализацията му в производството по несъстоятелност. Освен това съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ се спират и изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес от водене на производство по чл. 463 ГПК, т. к. вземането му не може да бъде събрано и по реда на индивидуалното принудително изпълнение.

Останалите страни не са изразили становища по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да остави без разглеждане жалбата на „Си Финанси Груп“ ЕООД , съставът на Апелативен съд – София е посочил, че от извършена от въззивния съд служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е установено, че с Решение № 44 от 03.05.2022 г., постановено по т. д. № 32/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Г. В. – Г“, като на 06.06.2022 г. и на 17.06.2022 г. са обявени по партидата на търговеца списъци на приетите от синдика вземания, които са одобрени с определение на съда по несъстоятелността, обявено в ТРРЮЛНЦ на 19.07.2022 г., както и че в тях не е включено вземане на „Си Финанси Груп“ ЕООД към ЕТ „Г. В. – Г“, произтичащо от сключен Договор за заем № 330/15.03.2011 г.

При тези факти въззивният съд е счел, че за дружеството-жалбоподател липсва правен интерес от обжалването, защото се обжалва решение, с което е 2 потвърдено извършено разпределение на получени суми от продажбата на имущество на длъжник, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, и са разпределени суми за взискател за частично погасяване на негово вземане, което не е предявено по реда и в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, респективно – това вземане не е включено от синдика в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността, на основание чл. 692 ТЗ. Според въззивния съдебен състав, след като това вземане не е включено в одобрения на основание чл. 692 ТЗ от съда списък на приетите вземания и няма изготвен и обявен в ТРРЮЛНЦ списък на неприетите вземания, това препятства възможността да бъде предявен иск по чл. 692 ТЗ и чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на процесното вземане. Следователно взискателят не може да получи удовлетворяване на вземането си в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, който извод следва и от разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, предвиждаща спиране на индивидуалните принудителни изпълнения в случая на открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. В такава хипотеза кредиторът може да получи удовлетворяване на вземането си в производството по несъстоятелност на длъжника при наличие на определени законови предпоставки, които за жалбоподателя „Си Финанси Груп“ ЕООД не са налице - след като той не е предявил вземането си в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, правото му за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност се е погасило. Загубената възможност за жалбоподателя да реализира вземането си и чрез универсалното, и чрез индивидуалното принудително изпълнение според въззивния съд обосновава извод, че същият вече няма интерес да обжалва разпределението, респ. решението по чл. 463 ГПК, тъй като е безпредметна преценката дали вземането му се ползва или не с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД относно размера на вземането и сумата, която следва да се определи при разпределението за погасяване на вземането му.

Определението е неправилно.

На първо място от приложените по делото доказателства и при справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че изпълняемото вземане е било предявено пред съда по несъстоятелността, включено е в изготвен от синдика Списък на неприетите вземания и липсва произнасяне на съда по подаденото срещу него възражение на „Си Финанси Груп“ ЕООД по чл. 690 ГПК. Доколкото всички 3 спорове относно предявяването и приемането на вземанията се разрешават от съда по несъстоятелността, евентуално по реда на чл. 694 ТЗ, съдебният състав, постановил обжалваното определение, няма компетентност да се произнася по тях и ако ги счита за релевантни, следва да приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. При горните факти решаващите изводи на въззивния съд относно липсата на възможност за реализиране на вземането на жалбоподателя по какъвто и да е ред, откъдето следва и липсата на правен интерес от обжалване на извършеното разпределение, са незаконосъобразни, вкл. и поради възможността за продължаване на изпълнението, предвидена в чл. 638, ал. 3 ТЗ.

На следващо място въззивният съдебен състав, позовавайки се на чл. 638 ТЗ, не е съобразил значението на факта, че не всички ипотекирани недвижими имоти, по отношение на които е проведена публична продан, са собственост на длъжника в несъстоятелност, поради което и не всички имоти се включват в масата на несъстоятелността на ЕТ „Г. В. – Г“. Част от тях са съсобствени със солидарно отговорния длъжник Ц. Г. В., друга част – с трети лица – ипотекарни гаранти, а трета са изцяло собствени на трети за дълга лица, поради което правният интерес на кредитора от подадената жалба, дори да се окаже, че не може да реализира права в производството по несъстоятелност, не може да се счете за напълно отпаднал.

На последно място при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е съобразил и обстоятелството, че откриването на производство по несъстоятелност спрямо едно от солидарно осъдените лица не се отразява върху провеждането на изпълнителното производство спрямо останалите, по отношение на които разпоредбата на чл. 638 ТЗ е неприложима.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и делото да се върне на апелативния съд за предприемане на надлежните съдопроизводствени действия във връзка с разглеждането на жалба вх. № 5085/10.05.2022 г. на „Си Финанси Груп“ ЕООД.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 2761/07.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1853/2022 г. на Апелативен съд – София и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5