Решение № 1553 от 23.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100504959 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4959/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на СВ. Д. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение от 21.02.2022 г постановено по гр.д.№20306/2020 г на СРС , 175 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.73 ал.1 ЗЗД на „Ж. и Б.И.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 6379,71 лева обезщетение за ползите от които е лишено дружеството от това , че Й.а е била недобросъвестен владелец за периода 17.02.2018 г – 15.01.2020 г на ап.№2 в гр.Велико Търново ул.**** с идентификатор №*** ; ведно със законната лихва от 28.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 830,89 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение за периода 16.03.2018 г – 27.05.2020 г ; и сумата от 1198,39 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Мотивите на първоинстанционния съд са „едностранни“ и не вземат предвид , че Й.а е добросъвестен владелец , имала е предварителен договор за имота и е платила неговата цена .

Представляващите ищеца са знаели за правата на ответника и не е справедливо и противоречи на закона последният да дължи обезщетение за ползване на имота . Вредите за периода до влизане в сила на решението по чл.108 ЗС / 02.02.2021 г / трябва да се търсят от заличеното , преди това изпаднало в несъстоятелност/ дружество „Е. ВТ груп“ ООД . В този смисъл е и клауза в нотариалния акт , с който ищецът е придобил имота 2014 г . Владението върху имота от страна на Й.а е било законно , защото е било въз основа на влязло в сила 1 решение .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице е СПН между страните по влязло в сила решение по чл.108 ЗС , че ищецът е собственик на имота . Искането за прилагане на н.о.х.дело е преклудирано и неотносимо . Ответникът не е добросъвестен владелец , но дори да е бил такъв , то най късно считано от датата на исковата молба по ревандикационния иск владението е станало недобросъвестно .

Владелческият иск по чл.75 ЗС защитава само владението като фактическо състояние и в неговото производство няма произнасяне за собствеността и нотариалния акт за собственост на настоящия ищец . Ответникът е недобросъвестен владелец и дължи обезщетение .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 01.03.2022 г и е обжалвано в срок на 10.03.2021 г /по пощата / .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел следното . Безспорно на 02.02.2021 г е влязло в сила решение на Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д.№630/19 г по иск по чл.108 ЗС между настоящияте страни и за процесния имот , като ищецът е признат за собственик , а ответникът е осъден да предаде владението върху имота . Междувременно , още от 2016 г е налице влязло в сила решение по владелчески иско по чл.75 ЗС , с което настоящият ищец е осъден да предаде на настоящия ответник владението на имота . Предаването на владението на имота от ищеца на ответника е станало с констативен протокол от 15.03.2016 г , а от ответника на ищеца с протокол за въвод от ЧСИ Р.К. на 23.03.2021 г .

Според СРС безспорно за периода 17.02.2018 г – 15.01.2020 г ответникът е владял имота .

Ответникът не се е позовал на фактически състав на доросъвестно владение , но дори да е била такъв владелец , то с предявяване на иска по чл.108 ЗС владението се счита за недобросъвестно . Исковете за главница и лихва са доказани със СТЕ и изчисления с лихвен калкулатор .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

2

В отговора на исковата молба ответникът е заявил , че е владелец на имота . Владението е защитено и възстановено с влязло в сила решение по владелчески иск по чл.75 ЗС , което решение е изпълнено от настоящия ищец с предаване с констативен протокол от 15.03.2016 г. Уважаването на иск по чл.75 ЗС само по себе си не дава право на владелеца да ползва имота безвъзмездно и този въпрос е извън предмета на владелческия иск .

В отговора на исковата молба ответникът твърди , че владее имота на „правно основание установено с решението“ /б.а. по владелческия иск/. Не се посочва изрично това правно основание , а се оспорват правата на собственост на ищеца /към датата на подаване на отговора производството по иска по чл.108 ЗС е било висящо / . Ищецът не представя към отговора - както и въобще пред СРС , и пред настоящия съд - визирания в мотивите на решението по владелчески иск предварителен договор №09-001 от 05.11.2010 г за процесния имот . Ответникът пред СРС - и изрично и пред настоящия съд - не се позовава на права по чл.70 ал.3 ЗС във вр.чл.71 ЗС . Не твърди и относими факти , че е добросъвестен владелец по чл.70 ал.1 ЗС .

Доводът , че ответникът е имал предварителен договор за имота и е платил неговата цена се явява преклудиран . От друга страна , дори да се разгледа този довод , както се посочи , по делото не е представен предварителният договор като писмено доказателство . Констатации в мотиви на друго съдебно решение - макар и между същите страни - не представляват писмено доказателство .

Видно от представения пред настоящия съд препис от исковата молба , искът по чл.108 ЗС е предявен на 29.01.2018 г и за процесния период 17.02.2018 г – 15.01.2020 г ответникът няма права по чл.70 ал.3 ЗС във вр.чл.71 ЗС . След предявяване на иск за собственост ответник по него не може да има права като на добросъвестен владелец – решение №127 от 17.08.2011 г по гр.д.№2014/09 г на ВКС , I ГО , решение №25 от 30.03.2017 г по гр.д. № 2389/2016 г, ГК , ІV ГО на ВКС .

Ответникът не е имал вещни права върху процесния имот , както и по делото не е доказано , че представителите на ищеца са били недобросъвестни и са знаели , че ответникът е заплатил цената на имота . Безспорно ответникът е бил недобросъвестен владелец , а правото на ищеца по чл.73 ал.1 ЗС не е свързано с предварително наличие на влязло в сила решение по чл.108 ЗС . Ирелевантни са договорки между ищеца и „Е. ВТ груп“ ООД за права при евикция .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 800 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2022 г постановено по гр.д.№20306/2020 г на СРС , 175 3 състав , в частта , с която СВ. Д. П. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на основание чл.73 ал.1 ЗЗД на „Ж. и Б.И.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 6379,71 лева обезщетение за ползите от които е лишено дружеството от това , че Й.а е била недобросъвестен владелец за периода 17.02.2018 г – 15.01.2020 г на ап.№2 в гр.Велико Търново ул.**** с идентификатор №*** ; ведно със законната лихва от 28.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 830,89 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение за периода 16.03.2018 г – 27.05.2020 г ; и сумата от 1198,39 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА СВ. Д. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Ж. и Б.И.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 800 лева разноски пред СГС .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4