Решение № 15971 от 22.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15971 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110159932 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII Г П К (Спорна съдебна администрация)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 309511/01.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 43031/09.02.2024 г. подадена о т К. Й. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. О. Ч. Й., със съдебен адрес:

********; тел: *********; email: * ******* срещу Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа: град *******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ап. 2 ЗС за сумата от 5 100.00 лв. (пет хиляди и сто лева) - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град *************, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., както и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № III -117-268 от 07.072015 г., постановено по гр. дело №10025/2015 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е одобрена постигнатата между страните по бракоразводното дело спогодба и е прекратен брака между тях.

Твърди се, че по време на брака страните са придобили в режим на СИО 1 следния недвижим имот: находящ се в град *********, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПО-МЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, както и 0,8283% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори ********

Сочи, че съгласно Решение № III -117-268 от 07.072015 г. на СРС, с което е одобрена постигнатата спогодба описания по-горе недвижим имот, е предоставен след брака за ползване на ответницата в настоящото производство - Е. С. Т., ЕГН **********. С предоставяне цялото жилище за ползване на ответницата се ограничават правата на другия съсобственик, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Излага доводи, че след развода ищецът се е изнесъл от жилището и няма достъп до него. По силата на бракоразводното решение, с което е одобрено сключеното между страните споразумение, на ответницата е предоставено ползването на процесния имот, който е бил по време на брака семейно жилище и който след прекратяване на брака е останал съсобствен между бившите съпрузи при равни дялове.

Излага правни доводи, че когато съсобственият на страните имот е бил семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, законодателят, изхождайки от принципа за възмездност в гражданските правоотношения /когато не е уговорено друго/, е предвидил възникване на наемно правоотношение. Страните при постановяване на бракоразводното решение не са уговорили изрично безвъзмездност на ползването на процесния апартамент, ето защо ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го. Затова след влизане в сила на решението, с което Е. С. Т., ЕГН ********** е получила ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с К. Й. К., ЕГН **********, тя му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвала фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да й е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС. Без значение е дали ответницата реално се е възползвала от предоставените й права ЗС /в този смисъл Решение № 133/04.07.2013 г. по гр. д. М 535/2012 г. на ВКС, IVГО/.

На това основание предявява настоящият иск. Твърди, че за периода от 19.05.2019 г. до 18.05.2022 г., ищецът е претендирал обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, във връзка с което е образувано гражданско дело №25943/2022 г. по описа на 32-ри състав на СРС. Към настоящия момент решението на първоинстанционния 2 съд се обжалва пред СГС, като е образувано ВГД №20231100507156/2023 по описа на СГС.

С настоящата искова молба ищецът претендира обезщетение по 300 лева месечно или общо 5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в деловодството на СРС/, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

На основание чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, моли съда да осъди ответницата Е. С. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в размер на: 5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), лв. - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град *********, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца. Посочва банкова сметка на която може ответницата да плати сумата: Банка: *******, *******, В1С: IORTBGSF, Титуляр: К. Й. К.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изпраща отговор, който съдържа два броя решения на СРС – Решение 9997/12.06.2023 г. по гр. д. № 50322/2021 г. и 4152/20.03.2023 г. по гр.д. № 25943/2022 г. (л.39 от делото).

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.

Поддържа исковата претенция. Моли съда да уважи. Претендира разноски.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда да се произнесе по иска с правна квалификация по чл.56 СК. С допълнителни писмени бележки представя становище по същността на спора като счита, че след прекратяване на брака, поради развод, съпругът има право на наем за частта, за която ответникът ползва жилището. Счита, че не е налице прекратяване по чл.56,ал.4 СК. Прави оттегляне на иска за горницата от 3285 лева до 5100 лева.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично в о.с.з., но се представлява от адвокат. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С допълнителни писмени бележки представя становище по същността на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

3

Неоснователно е възражението на ищецът, че искът следва да се квалифицира по чл.56-57 СК. Съгласно дадените указания в Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 638/2023 г., производството по чл.56-57 СК е охранително и следва да се развие след прекратяване на брака за определяне на наемна цена. Ако обаче съсобственикът търси парично притезание, то отношенията се развиват на плоскостта на отношения между съсобственици по чл.31, ал.2 ЗС. Доколкото ищецът търси защита чрез осъждане на ответника за заплащане на наемните вноски, за времето, докато ответникът е ползвал апартаментът и същият е бил лишен от тази възможност, то е налице иск по чл.31, ал.2 ЗС.

Следва да се отбележи, че искът по чл.31, ал.1 ЗС не се преклудира, поради което производството е допустимо. Не се спори между страните, че е приключило производство по делба на процесното жилище, което е завършило с изнасянето на делбения имот на публична продан. Във втората част, ищецът по сегашното дело, не е предявил искове по сметки, какъвто е чл.31, ал.1 ЗС (л.59-63 от делото).

С определение от о.с.з. ищецът е оттеглил, със съгласието на противната страна, исковата претенция за горницата от 3285 лева до 5100 лева, като производството е прекратено в тази част (л.149 от делото). Ето защо съдът приема, че следва да се произнесе само за сумата от 3285.00 лева, която е предмет на настоящото дело.

С молба с вх. № 43031/09.08.2024 г. ищецът иска ответницата да бъде осъдена освен за наемната цена, но и законна лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане (л.73 от делото). Исковата молба е предявена на 01.11.2023 г., поради което за периода от 19.05.2022 г. до 31.10.2023 г. ищецът претендира лихва за забава по чл.86 ЗЗД. С определението за насрочване съдът е дал указания на ищеца да конкретизира това искане, с оглед указанията в Определение № 6626/26.04.2024 г. в. ч. гр. д. № 14058/2023 г. по описа на СГС. В указания срок, ищецът не уточнява тази част от исковата си претенция.

Ето защо следва да се върне искова молба с вх. № 309511/01.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 43031/09.02.2024 г. в частта, с която К. Й. К., ЕГН ********** иска Е. С. Т., ЕГН ********** да бъде осъдена за заплати мораторна лихва по чл.86 ЗЗД считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и да се прекрати производството по гр. д. № 59932/2023 г. в тази част, поради неотстраняване в срок на нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

В тази част решението има характер на прекратително определение, които ще подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Съдът приема, че исковата молба в останалата част, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при 4 наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 19825/13.05.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.85 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда да го повтаря в решението по същество (л.81-87 от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик.