Решение № 235 от 04.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502595 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 88767/23.10.2025 г. по описа на ВРС, подадена от Община Варна, срещу решение № *********** г., постановено по ГД № ******* г. по описа на ВРС, с което, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, Община Варна, ЕИК *******, с адрес: гр.

Варна, бул. „О.п.п.“ № 43, е осъдена да плати на П. Н. Д., ЕГН **********, сума в размер на 14 346.28 /четиринадесет хиляди триста четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за възстановяване на собствения му лек автомобил „И.

******“, рег. № *******, увреден от паднало дърво на 31.08.2023 г. в гр.

Варна, ул. „З.“ № 12, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В нея са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът излага становище за недоказаност на размера на претърпените вреди. Счита, че присъденото обезщетение следва да бъде съобразено с размера на вредите към датата на деянието. Посочва, че прави възражение за прекомерност в случай на претендирани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, като в условията на евентуалност претендира намаляване на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемия чрез процесуален представител, с който я оспорва. В 1 него излага становище за правилност на обжалваното решение. Посочва, че в производство по чл. 208 ГПК за обезпечение на доказателства е изслушано и прието заключение по съдебнотехническа експертиза, по отношение на което процесуалният представител на въззивника не е възразил. Намира, че оплакването на въззивника досежно размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди е преклудирано, тъй като същият не е проявил процесуална активност в производството по чл. 208 ГПК – не е поставил въпроси на вещото лице, както и не е поискал допълнително или повторно заключение. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемия препраща към доводите, наведени с отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № ******* г. по описа на ВРС е образувано по предявени от П. Н. Д., ЕГН **********, срещу Община Варна, ЕИК *******, с адрес: гр. Варна, бул. „О.п.п.“ № 43, искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сума в размер на 14 346.28 /четиринадесет хиляди триста четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за възстановяване на собствения му лек автомобил „И. ******“, рег. № *******, увреден от паднало дърво на 31.08.2023 г. в гр. Варна, ул. „З.“ № 12, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „И.“, модел „******“, с рег. № *******. Излага, че на 31.08.2023 г. е предоставил автомобила на родителите си – Н.И. Д.а и Н.А. Д., за да посетят лекар във връзка с влошено здравословно състояние на баща му. На 31.08.2023 г., преди 19:00 часа, майка му паркирала автомобила в двора на жилищната кооперация, в която живее семейството, находяща се в гр. Варна, кв. „А.“, ул.

„З.“ № 12, вх. „Б“, ет. 3, ап. 12. Автомобилът е бил позициониран възможно най – близо до стълбището, водещо до входа на блока, с цел осигуряване по – кратък преход на съпруга й, който в този момент е изпитвал затруднение с придвижването.

След 19:10 часа на същата дата родителите на ищеца установили, че вследствие на разразила се буря, придружена с пороен дъжд, дърво е паднало върху автомобила. Подали сигнал на тел. 112 и в около 19:30 часа екип на Втора РСПБЗН – гр. Варна посетил мястото на инцидента и отстранил дървото. Твърди, че събитието било отразено и в медийното пространство, като новината била придружена и със снимков материал.

Вследствие на инцидента на лекия автомобил били нанесени щети по следните детайли: таван; шибидах; челно /панорамно/ стълко; предна броня под регистрационната табела; капак над двигателя; задна дясна врата под стъкло на врата; предна лява врата. Твърди се още, че имотът, в който е настъпило събитието, се явява общинска собственост, като се излага, че ответникът е собственик и на насажденията в него. Посочва, че във връзка с 2 причинените щети е изготвена експертиза по реда на чл. 207 ГПК, която установила уврежданията на автомобила, като ги оценила в размер на 14 346.28 лв. с ДДС.

Ищецът счита, че ответникът не е изпълнил задълженията, вменени му с приетата с решение на общинския съвет на гр. Варна № 1227 – 8 (14) 701/02.04.2009 г. Наредба на общински съвет Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна (наричана по – долу „Наредбата“). Намира, че това бездействие на ответника е довело до непозволеното увреждане на автомобила на ищеца. Претендира се заплащането на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 14 346.28 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника – Община Варна, съобразно който оспорва иска по основание и размер. Изразява становище, че на процесната улица всички дървета са били в добро фитосанитарно състояние. Моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното свидетелство за регистрация част I се установява, че процесният автомобил – марка „И.“, модел „******“, с рег. № *******, е собственост на ищеца Д..

От издаденото от Втора РСПБЗН – гр. Варна удостоверение с рег. № ****** – 7/11.01.2024 г. се констатира, че на 31.08.2023 г., в 19:17 часа, в службата е получено съобщение за произшествие във връзка с паднало дърво върху лек автомобил с рег. № *******. В него е посочено, че в ликвидиране на произшествието са участвали един екип от трима души с един пожарен автомобил на службата.

От писмо с рег. № РД25019154АС_001АС/07.08.2025 г. от Община Варна, район „А.“, се установява, че от началото на 2020 г. до 31.08.2023 г. са подадени два сигнала: от Х.С. по повод искана резитба за намаляване на короната на плодно дърво от вида „череша“, находящо се в гр. Варна, ул. „З.“, пред бл.12, вх. „Б“ и от Д.К. за наличие на изсъхнали клони в короните на плодни дървета от вида „джанка“, растящи на ул. „З.“, пред бл. 12, вх. „А“.

Посочено е, че във връзка с подадените сигнали са извършени огледи на място.

В производството пред първоинстанционния съд е прието и приобщено ЧГД № 1942/2024 г., в рамките на което, на основание чл. 207 ГПК (обезпечение на доказателства), е назначена съдебна автотехническа експертиза с оглед установяване уврежданията на процесния автомобил вследствие на инцидента, както и стойността на ремонта.

От заключението се установява, че за да бъдат отстранени причинените увреждания на автомобила, е необходимо да бъдат предприети следните действия: таван, шибидах и челно стъкло – подмяна с нови, както и по двете врати и капака над двигателя – лека степен на боя и лаково покритие на боята.

3

Посочено е, че е възможно причинените щети да са получени от паднал клон от короната на дърво над автомобила в паркирано състояние. Изчислено е, че средствата, необходими за възстановяването на автомобила във вида му преди настъпването на инцидента от 31.08.2023 г., по средни пазарни цени за части, труд и материали, са на стойност 14 346.28 лева с ДДС. Заключението, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, е изслушано и прието в производството по чл. 207 ГПК без възражения на страните.

От показанията на свидетеля Н.И. Д.а – майка на ищеца, преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че на 31.08.2023 г. е ползвала процесния автомобил, като закарала съпруга си на преглед при лекар. След като се върнали, паркирала автомобила възможно най – близо до входа на сградата, в която живеят, находяща се в гр. Варна, кв. „А.“, ул. „З.“ № 12. В същата вечер имало буря и дърво пред блока се счупило, като огромен клон от него паднал върху колата. Забелязала, че вследствие на удара от падналия клон върху колата имало множество поражения, сред които повредени предно стъкло, капак, таван и шибидах. Впоследствие се отзовал екип на пожарната, като на място пристигнали представители и на общината.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като ги намира за логични, последователни, пълни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото.

При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, за да бъде ангажирана отговорността на Община Варна, следва да бъде установено по безспорен начин противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, изразило се в бездействие на същия (при наличието на вменено със законов или подзаконов нормативен акт задължение за действие), което от своя страна е довело до причиняване на вреда. При установяване на горните предпоставки в чл. 45, ал. 2 ЗЗД е предвидена оборима презумпция, съгласно която вината се предполага до доказване на противното.

Следва да бъде посочено, че съгласно приетото в т. 7 ППВС № 7/1959 г., държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗУТ и чл. 3, т. 1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, на Община Варна е вменена поддръжката на насажденията от уличното озеленяване, като част от зелената система, които се намират на територията й, чрез специализираните си служби.

От гореизложената фактическа обстановка се установи наличието на увреждане на процесния автомобил от паднал клон на дърво, както и стойността на причинените щети. Както беше посочено по – горе, на 4 ответника е вменено задължение да полага грижи за растителността на територията на общината, като чрез служителите си следи за наличието на дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите, с оглед своевременното им отстраняване. Самият факт, че ищецът е претърпял имуществени вреди вследствие на падналия клон на дърво на територия, стопанисвана от общината, обуславя извод, че ответникът не е положил достатъчно грижи за предотвратяването на инцидента.

Неизпълнението на вменени със законови и подзаконови нормативни актове задължения на Община Варна е довело до процесното увреждане, причинено на ищеца. Следователно налице е и причинно – следствена връзка между противоправното бездействие на ответника и настъпилите щети.

Както беше изложено по – горе, без значение е кой конкретно е работникът/служителят, който е бездействал и не е изпълнил задълженията си, свързани с поддръжката на насажденията от уличното озеленяване.