Решение № 309 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000167 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Баш консулт“ ЕООД срещу решение № 261401 от 13.10.2021г. по т.д. № 483/2019г. по описа на Софийски градски съд, VI – 12 с-в, в частта, с която са уважени предявените срещу него от „ВМГ – Мениджмънт“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 58 482,67 лв. – възнаграждение по договор от 31.08.2018г., с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 959,18 лв. – възнаграждение за изпълнени по устни договорености допълнителни СМР във връзка с договора от 31.08.2018г., ведно със законните лихви върху главниците считано от 14.03.2019г. до окончателното им изплащане, и иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 5 848,26 лв. – неустойка на основание чл. 30 от договора за забавено изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението по договора от 31.08.2018г., и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за сумата 30000 лв. – необходими средства за поправка на некачествено изпълнени СМР по договор от 31.08.2018г., и по чл. 92 ЗЗД за сумата 14 797 лв. – 1 неустойка на основание чл. 29, ал. 1 от договора от 31.08.2018г.

Жалбоподателят поддържа решението в обжалваните му части да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва формирания от съда извод ищецът – изпълнител по процесния договор, да е изправна страна по сделката. Излага договорът да има точно уговорен срок за изпълнението му – 10.10.2018г., който страните не са постигнали съгласие да продължават в изискуемата съобразно чл. 4 от договора писмена форма.

Поддържа по делото да се установява възложените СМР да не са изпълнени в договорения срок и възложеният обект към датата на напускането му от ищеца – 29.10.2018г., да е бил в недовършен вид. Сочи неизпълнението да се установява и от представената от ищеца таблица с цени, именована „протокол образец 19“ от дата 29.10.2018г. – 19 дни след изтичане на срока по договора.

Поддържа независимо от последното съдът да е приел, че ищецът е изправна страна по договора. Последният необоснован извод излага да е формиран от съда и въпреки доказаното по делото некачествено изпълнение на част от възложените СМР. Оспорва като необоснован – неподкрепен с доказателства, извода на съда за извършено възлагане от ответника към ищеца на изпълнението на допълнителни СМР. Жалбоподателят поддържа изводите на съда за неподходящност и неизпълнимост на предоставения на изпълнителя проект да са необосновани. Сочи същите да са основани само на немотивираното заключение по СТЕ, което е оспорено от него в проведеното о.с.з. в тази му част и в нарушение на процесуалния закон да не е уважено искането му за допускане на повторна СТЕ. Излага от събраната по делото като доказателства кореспонденция между страните да са установява, че изпълнителят ищец е получил всички архитектурни проекти преди датата на сключване на договора като е имал възможност да възрази срещу тяхната неизпълнимост, но такива забележки реално да не са правени. Поддържа проектите да не са изменяни, което да се установява и от показанията на св.

В., като единствената промяна е закопаване на фундаментите на място, което дори е облекчило изпълнителя. Оспорва изводите на вещото лице по СТЕ като поддържа същите да се основават на неправилна интерпретация на съдържанието на кореспонденцията между страните.

Поддържа представените с имейл от 05.09.2018г. проекти да не са различни от вече изпратените преди това на изпълнителя, а новият проект, изпратен на 2

18.09.2018г., да касае ремонта на старата кухня, а не металните конструкции в двора, които са съществената част от предмета на договора. Сочи исканите от възложителя промени да са били само по естетически причини и да не са усложнили работата на изпълнителя. Излага дадените проекти на изпълнителят да не са страдали от дефекти и да са били реално изпълними, а некачествено да е самото изпълнение на сградата. Сочи последното да се установява и от показанията на св. В.. Поддържа от неговите показания и събраната кореспонденция по делото се установява, че не изпълнителят е възразявал по дадения му проект, а възложителят многократно го е уведомявал за недостатъци в изпълнението. Излага изпълнението по договора освен забавено, да е и непълно – не всички СМР са изпълнени, а и некачествено – налице са доказани дефекти в изпълненото. Оспорва като необосновани изводите на съда за извършено приемане на изпълненото с конклудентни действия предвид доказаното плащане на част от възложените СМР. Сочи изискуемите документи за приемане на изпълнението съобразно Наредба 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство да не са съставени. Оспорва по делото да се установява при тежест на ищеца и изработеното да е годно за използването му за договореното предназначение. Излага изграденото от ищеца съоръжение да е опасно – има срязана греда, вътрешните стъпала не са изработени по проекта и има течове при дъжд, по която причина не се полза от възложителя.

Жалбоподателят оспорва като неправилен и извода на съда за неоснователност на предявените насрещни искове. Поддържа по делото да се установява реалното заплащане от възложителя на трето лице на дейности по отстраняване на недостатъци в изпълненото от ищеца, като съвпадението на видовете СМР и реалното им извършване сочи да се установява и от заключението по приетата СТЕ. Излага съдът да е признал отбив от цената за некачествено изпълнение на част от договорените СМР, но необосновано да не обсъдил, събрал исканите доказателства и присъдил на възложителя реално сторените СМР за поправка на некачествените СМР. Поддържа решенето да е необосновано и в частта, с която се отхвърля предявения насрещен иск за неустойка по чл. 29 от договора, като поддържа по делото безспорно да се установява, че изпълнителят е неизправна страна по договора, което е породило упражненото от възложителя право да развали договора. Сочи последното право да му е изрично признато и с клаузата на 3 чл. 26 от договора. По изложените доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете на ищеца по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни, а насрещните искове на ответника по чл. 265 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД уважени. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение от насрещната страна.

Въззиваемият ищец, „ВМГ – Мениджмънт” ООД, оспорва жалбата като неоснователна. Излага решението в обжалваните му от ответника части да е правилно и обосновано. Поддържа от събраните по делото доказателства да се установява да е изправна страна по договора. Сочи договорът да е с уговорен срок за изпълнението му от 40 календарно дни, но с клаузата на чл.

4 от същия страните да са постигнали съгласие срокът за изпълнението му да се удължава при възлагане на допълнителни СМР, каквито не се спори, а и от доказателствата по делото се установява да са възлагани от ответника.

Поддържа доказателства в тази насока да са офертата от 21.10.2018г., приета от ответника бъз възражения и даденото от последния съдействие пред Община Пловдив за снабдяване на ищеца с пропуск до обекта до 31.10.2018г., до когато страните са постигнали съгласие, че договорът следва да бъде изпълнен предвид допълнителните СМР. Поддържа от събраните по делото доказателства безспорно да се установява, че одобрен проект за обекта е имало чак на 01.11.2018г. – след приключване на изпълнението му от ищеца.

Сочи възложителят да е определил видовете работи, а изпълнителят само да е нанесъл цени по определените позиции от възложителя в приложение 1 към договора. Поддържа по така предложената от възложителя сметка да са се наложили корекции в хода на изпълнението, тъй като е констатирано, че част от СМР не са необходими, по други количествата са били различни от заложените. Излага да е възразявал многократно и да са постигани договорености за изменение на видовете СМР, както и за удължаване срока на договора, по която причина и поддържа за възложителя да не е възникнало право да развали договора. Сочи от кореспонденцията между страните да се установява, че претендираните допълнително СМР, извън възложеното по договора, са възлагани от представител на възложителя на ищеца, както и че същите са били необходими за изграждането на обекта, в който смисъл е и заключението на вещото лице по СТЕ. Излага и сам ответникът да иска разноски за поправка на същите видове работи, които иначе отрича да е 4 възлагал на ищеца. Поддържа по делото безспорно да се установява, че проектът за обекта е одобрен едва на 01.11.2018г., което само по себе си доказва, че по време на изпълнението на договора – до 31.10.2018г., не е имало годен за изпълнение проект. Излага многократно да е уведомявал възложителя за недостатъците в проекта, както и да се установява, че одобреният по-късно проект не се покрива с наложените от възложителя изисквания за начин на изпълнение на работите и видове СМР. Сочи от събраните по делото множество доказателства да се установява, че изработеното по договора е годно за употреба като заведението е било отворено и действало до решението за затваряне на всички заведения по причина на пандемията от Корона вирус. Излага заведението да е било и в годен за използване вид към датата на огледа от вещото лице по СТЕ. За констатираните недостатъци вещото лице да е изчислило намаление на цената по договора – отбив. Поддържа изграждането на покрива на заведението да не е било негово задължение по договора – следвало е да изгради само покриваната конструкция, която да бъде покрита с подвижни плоскости от друг изпълнител, предвид на което и евентуални течове по покрива излага да не могат да му бъдат вменени във вина. Сочи да не могат да му бъдат вменени във вина и грешните решения на възложителя, който при изпълнението на проекта е променил концепцията си и от преместваемо съоръжение е решил да осъществи вкопана конструкция. Излага последната воля да е била и първоначалната такава, но проектът с оглед законовите ограничения формално да е бил за преместваема конструкция. Оспорва като неоснователни и насрещните искове на ответника. Поддържа да са констатирани дребни недостатъци в изработеното, за което вещото лице е изчислило съответното намаление на цената и ответникът няма право на друго обезщетение за разходите за отстраняване на същите некачествено извършени работи. Излага ответникът да не е имал право да развали договора, по която причина и няма право на претендираната неустойка. По тези мотиви моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част и да му бъдат присъдени разноски за пред въззивния съд. Прави възражение за прекомерност на уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а 5 за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните мотиви:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор № 001 от 31.08.2018г. се установява, да са сключили договор за изработка съобразно дефиницията му по чл. 258 ЗЗД. Ответникът „Баш консулт” ЕООД възлага, а ищецът „ВМГ - мениджмънт” ООД приема да извърши строително – монтажни дейности по разполагане на преместваеми слънцезащитни съоръжения, временен бар и обзавеждане в двора на Драматичен театър Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, ул. Княз Александър I № 38. Видовете дейности, възложени с договора и дължимото за същите възнаграждение са конкретизирани в приложение 1 към договора. С чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие срокът за изпълнение на договора да е по линеен график – приложение 2 към договора, но не по-късно от 40 дни от датата на подписване на договора. В чл. 4 от договора е предвидено удължаване на срока на изпълнението му в случай на възлагане на допълнителни работи от възложителя, които налагат реално увеличаване на срока на изпълнение на работите. Възнаграждението за възложените работи страните са определили в размер на сумата 147 970,83 лв. с вкл. ДДС.