Определение № 764 от 18.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100500455 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.130 от ГПК .

Постъпила е частна жалба с вх.№5816/02.05.2024г. чрез ГОРС до ВТОС от страна на „Тива“ООД с ЕИК:104117151, със седалище и адрес на управление: с.Сушица, п.к.5177, *** Общ.Стражица, представлявано Управител Елка П.Т.а и Управител Тодор Г.Т. - заедно и поотделно(чрез адв. Г. Ив.Г. от ВТАК, със съдебен адрес: гр.В.Търново *** ет.IX) против: Определение№596/22.04.2024г. по гр.дeло№2633/2023г. на ГОРС, с която ГОРС е върнал искова молба, подадена от страна на „Тива“ООД против ЧЗК„Шипа“ и Д. И. Т., поради недопустимост на предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ и производството по делото е прекратено. В обжалваното определение ГОРС приел, че липсвал правен интерес и затова искът с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ от страна на „Тива“ООД против ЧЗК „Шипа“ и Д. И. Т. се явявал недопустим. ГОРС неправилно бил приел, че думите в петитума на исковата молба „не обвързва „Тива“ООД представляват търсене на защита от съда, чрез обявяване на непротивопоставимост по смисъла на чл.135 от ЗЗД. „Тива“ООД не навежда твърдения за съществуването на потестативно право, чието упражняване цели по съдебен ред. Жалбоподателят счита, че именно с предявения иск, ще получи адекватна защита, респ. при липсата на санкция срещу ЧЗК„Шипа“, ще остане висящ и непреодолим правен спор относно правното действие на процесните договор и анекси към него и ще продължава да се възпрепятства необезпокояваното ползване на процесните ниви. Независимо дали облигационното правоотношение между „Тива“ООД и „Тива I“ЕООД е арендно или наемно, то арендодателят, респ. наемодателят бил длъжен да гарантира необезпокояваното ползване на арендованите/отдадените имоти.

Когато зем.земи се обработват, чрез процедура по участие в масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл.

37в от ЗСПЗЗ, то земеделският производител има много по-малко разходи, защото не му се налага да обработва по реални граници. За „Тива“ООД възниквало задължението да гарантира, че трети лица няма да предприемат и извършват действия спрямо „Тива I“ЕООД, с които по какъвто и да е начин да смущават дружеството. В момента, в който ЧЗК„Шипа“ заявила желание за участие в масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за 2023г./2024г., чрез депозиране на документи до ОС“З“ гр.Стражица, измежду които представила за регистрация процесния договор и анекси за имоти, измежду които два от процесните, кооперацията заявила пред административен орган, че именно тя има право да ползва процесните имоти, което имплицитно представлявало отричане на правото на всички съсобственици, без Д. И. Т., че имат право да ползват процесните имоти. От друга страна, в момента, в който ЧЗК„Шипа“ заявила правата си, „Тива“ООД било в неизпълнение спрямо „Тива I“ЕООД, защото не изпълнявало гаранциите, които дало, в т.ч. възможността за участие в обработването на земи 1 по масиви, което било от особено значение за един земеделски производител и е разликата между производство на загуба и на печалба. „Тива“ООД имало нужда да получи съдебно решение, по силата на което да се установи, че процесните договор и анекси към него не го задължавали да се въздържа от ползването на имота, т.е. да се отрекат претенциите на трети лица към неговия наемател/арендатор, защото именно „Тива“ООД поело задължение да предоставя необезпокояваното ползване на процесните имоти и именно той следва да го гарантира по единственият възможен начин - предявяване на установителен иск. Моли съда да отмени Определение№596/22.04.2024г. по гр.дeло№2633/2023г. на ГОРС, като неправилно и незаконосъобразно и върнете делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия/администриране на исковата молба/ и произнасяне по същество.

По аргумент от чл.130 изр.II от ГПК препис от частната жалба не е връчван на другата страна.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ГОРС е образувано по повод постъпила искова молба с вх.

№14660/19.12.2023г. от страна на „Тива“ООД с ЕИК:104117151, със седалище и адрес на управление: с.Сушица, п.к.5177, *** Общ.Стражица, представлявано Управител Елка П.Т.а и Управител Тодор Г.Т. - заедно и поотделно(чрез адв. Г. Ив.Г. от ВТАК, със съдебен адрес: гр.В.Търново *** ет.IX) против ЧЗК„Шипа“ и Д. И. Т. , по предявен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ, за приемане за установено по отношение на „Тива“ООД, ЧЗК„Шипа“ и Д. И. Т., че Договор за наем на земеделски земи№116/08.01.2018г. между Д. И. Т.(наемодател) и ЧЗК„Шипа“(наемател), вписан в Служба по вписванията гр.Г.Оряховица, сключените Допълнително споразумение(Анекс) от 02.07.2020г. Допълнително споразумение(Анекс) от 25.10.2022г. – двете към Договор за наем на земеделски земи№116/08.01.2018г. - само в частта относно:

-поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Лозен Общ.Стражица, одобрени със Заповед№РД-18- 1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с.Лозен Общ.Стражица, местност „Балиново“, с площ: 4498.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:

037009, при съседи: поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***;

-поземлен имот с идентификатор№44046,84.25 по КККР на с.Лозен Общ.Стражица, одобрени със Заповед№РД-18- 1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, като няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на имота: с.Лозен Общ.Стражица, местност „Старите ниви“, с площ: 6002.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 084025, при съседи: поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, нямат действие по отношение на „Тива“ООД, и не могат да му се противопоставят.

В исковата молба с вх.№14660/19.12.2023г. и в уточняващата молба с вх.№734/16.01.2024г. се твърди, че между Д. И. Т.(наемодател) и ЧЗК„Шипа“(наемател) бил сключен договор за наем от 08.01.2018г. и два анекса към него, с предмет поземлени имоти, находящи се в землището на с.Лозен Общ.Стражица, измежду които и процесните три имота. Договорът за наем бил сключен със срок от 3 стопански години(с началото на стопанската 2018г./2019г. от 01.10.2018г. и изтичащ 2 със приключването на стопанската 2020г./2021г. на 01.10.2021г.). С анекс от 02.07.2020г.(вписан в службата по вписванията) страните се уговорили да бъде удължен срокът на договора с 8 години, считано от стопанската 2018г./2019г., а с втори анекс от 25.10.2022г. (вписан в службата по вписванията) бил удължен срокът на договора с 10 години, считано от стопанската 2018г./2019г.

Към момента на сключване на договора и анексите към него, наемодателят Д. И. Т. не притежавал повече от 25% от правото на собственост върху процесните имоти.

Съгласно чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25%ид.части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Съгласно чл. 32 ал. 1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Разпоредбата на чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ съдържала специална гражданскоправна норма по отношение на чл.32 ал.1 от ЗС, доколкото уреждала мнозинството при определен вид управление на общата вещ, а именно сключване на договор за наем с предмет земеделска земя, като вече дава възможност на съсобствениците, притежаващи „повече от 25%ид.части от съсобствения имот“ да обвържат останалите с решенията си да сключат договор за наем с предмет земеделска земя. Тъй като наемодателят Д. И. Т. не притежавал повече от 25%ид.части от правото на собственост върху процесните имоти, то и наемната облигационна връзка, която е възникнала между Д. И. Т.(наемодател) и ЧЗК„Шипа“(наемател) съгласно договора за наем и анекси към него, не обвързвала останалите съсобственици. На 28.06.2023г. „Тива“ООД(в качеството си на съсобственик, притежаващ 50% от правото на собственост) отдавало под аренда процесните имоти на „Тива I“ЕООД. Ако се приемело, че договорът за аренда не бил сключен в предвидената в ЗАЗ форма договорът за възмездно ползване на зем.земя, се конвертирал в действителен договор за наем. ЧЗК„Шипа“ заявила желание за участие в масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2023г./2024г., чрез подаване на документи до ОС“З“гр.Стражица, измежду които е представила за регистрация процесния договор и анекси за имоти, измежду които два от процесните имоти. „Тива I“ЕООД, като арендатор на „Тива”ООД, заявява желание за участие в същата процедура с имоти, измежду които два от процесните имоти. С Писмо с №ПО-26-624-2/16.08.2023г. на МЗХ ОД“З“ гр.В.Търново, ОС“З“гр.Стражица отказала на ЧЗК„Шипа“ и на „Тива I“ЕООД да участват в масивите за ползване на земеделска земя с имоти с идентификатори *** и *** до решаване на спора пред съд. „Тива“ООД било длъжно да обезпечи необезпокояваното ползване на процесните имоти от „Тива I“ЕООД, с цел да установи, че ЧЗК „Шипа“ не можела да му се противопостави, т.е. облигационната връзка между ЧЗК„Шипа“ и Д. И. Т. не го обвързва, като предявява иск против ЧЗК„Шипа“ и Д. И. Т., за да установи оспореното от кооперацията правно положение.

С Разпореждане№22/03.01.2024г. по гр.дeло№2633/2023г. ГОРС е оставил без движение исковата молба, предявена от ищеца „Тива”ООД, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на уведомлението да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, като: изложи всички обстоятелства, на които основава исковете си(чл.127 ал.1 т.4 от ГПК), в т.ч. какъв граждански спор и между кого се претендира да бъде разрешен, счита ли, че негово право или определено правоотношение подлежи на признаване или отричане и кое е то, имайки предвид, че съгласно правната теория и установената съдебна практика установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, като търсената с него защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която спорното право се 3 потвърждава или отрича. Функцията на установителния иск е да брани правото, засегнато от правния спор, като внася яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Като предпоставката за неговата допустимост се подчертава изискването за интерес от установяването.

Той е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Липсва правен интерес от предявяването му, когато целеното с него установително действие, може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск, защото и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели, т.е. спрямо тези права, които могат да бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита; -да приведе петитума на исковата молба в съответствие с уточненията, които ще бъдат извършени по пункт 1 от разпореждането(чл.127 ал.1 т.5 от ГПК), като посочи дали иска съдът да установи, че някое право или правоотношение съществува или не съществува - кой е титуляр на правото, съответно кои са страните по правоотношението и какво е съдържанието на правото или правоотношението, и др., указвайки на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите на исковата молба в горепосочения срок, същата, заедно с приложенията към нея, ще му бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.