Решение № 1184 от 19.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1184 гр. София, 18.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500371 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 261259 от 19.11.2020г., постановено по гр. д. № 13987/2018г., Софийски градски съд, І ГО, 11 състав е осъдил, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратура на Република България да заплати на С. А. Г. сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал. 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което е оправдана с влязла в сила на 20.03.2018 г. присъда, сумата от 4015,26 лева обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено нетно трудово възнаграждение за периода 10.01.2013 г. до 26.05.2013 г., сумата от 6735,86 лева обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от разлика между дължимото нетно трудово възнаграждение и получено такова на по-нископлатена работа за периода 27.05.2013 г. до 20.03.2018 г., сумата от 500 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес, ведно със законната лихва върху горните главници от 20.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата 428,14 лева - разходи за адвокатско възнаграждение и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ - сумата в размер на 10 лева - разходи за държавна такса, като е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено нетно трудово възнаграждение за периода 10.01.2013 г. до 1

26.05.2013 г. до пълния предявен размер от 5 500 лева, както и иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от разлика между дължимото нетно трудово възнаграждение и получено такова на понископлатена работа за периода 27.05.2013 г. до 20.03.2018 г. до пълния предявен размер от 33 930 лева.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстнационното производство, чрез пълномощника й. В жалбата се правят оплаквания, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира се възражение, че при определяне на периода, за който се дължи обезщетение от ответника по предявените искове, първостепенният съд е допуснал нарушение на пряко приложимите по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ разпоредби на чл. 6, § 1 и § 2 от Конвенцията, като не e отчел изобщо предхождащите действия по разследването, извършени спрямо ищцата, вместо което като начало на този период е приета датата на повдигане на обвинението. В жалбата се поддържа, че ищцата е дала обяснения за първи път на 16.04.2010 г., от която дата следва да се приеме, че е начало на периода, за който се дължи обезщетение за повдигнатото незаконно обвинение срещу нея. В жалбата се съдържа оплакване, че съдът неправилно е определил занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, който размер не съответства на конкретно установените по делото обстоятелства относно продължителността и интензитета на търпените от ищцата неимуществени вреди, както и на практиката на съдилищата в подобни случаи. Сочи се, че съдът не е отчел в достатъчна степен събраните в хода на делото доказателства, от които се установява изключително сериозно засягане на неимуществената сфера на ищцата. Поддържа се твърдение, че от показанията на разпитаните свидетели се установяват професионалния срив, непоправимото разрушаване на професионалния й авторитет и достойнство.

Допълва се, че от показанията се установява, че ищцата се е затворила в себе си, преустановила е лични и социални контакти, изживяла е голям стрес и притеснения от несигурността, в която е била поставена в личен, професионален и финансов план, емоционалната й сфера е била нарушена, като воденото срещу нея наказателно производство е намерило сериозно отражение върху здравето й, което се влошило, оказало е влияние и върху начина й на живот, довело е до промяна на отношението на близки, колеги и хора от населеното място, в което е работила и живяла. Релевира се възражение, че не следва да бъдат кредитирани изводите по първата задача на вещото лице, изготвило СМЕ, тъй като то не е компетентно да се произнася по въпроса за наличието на причинно-следствена връзка между увреждащите действия и конкретните проявления на влошаването на здравословното състояние на ищцата, тъй като този въпрос е от изключително правен характер и е в компетентността на съда. Поддържа се твърдение, че съдът 2 неправилно е определил и размера на обезщетението за имуществени вреди, като при определянето му е следвало да бъдат взети всички суми, които лицето би получило през периода, ако работеше по служебно правоотношение, включително допълнителни възнаграждения, получени периодично.

Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционнното решение в обжалваната част, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените искове в пълните им размери. Предявява се претенция за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В о.с.з. пред настоящия съдебен състав въззивницата, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Ответникът по жалбата изразява становище, с което я оспорва.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане пред СГС са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на правозащитния орган – Прокуратура на РБ, като е уважил частично претенциите.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговите отхвърлителни части. С оглед липсата на обжалване в осъдителните части, решението на СГС е влязло в законна сила, поради което е налице сила на пресъдено нещо по отношение на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – Прокуратура на РБ.

Първият спорен по делото въпрос е свързан с правилното приложение на чл. 52 ЗЗД.

3

От събраните и неоспорени пред първата инстанция писмени доказателства, в това число цялото наказателно дело, ведно с приложенията към него, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

При образуването на наказателното производство ищцата С. А. Г. е заемала длъжността: „Началник сектор „Регионални дейности“ - гр. Сливен към Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към МО. Ищцата за първи път е дала обяснения на 16.04.2010г. пред разследващите органи. Въз основа на извършената проверка с Постановление от 12.07.2010г. на Военноокръжна прокуратура – Сливен срещу ищцата и две други лица и било образувано наказателно производство за престъпления по чл. 212, ал.2 НК, след което са били извършени множество действия по разследването – разпити на свидетели, събиране на документи, приемане на експертизи. С постановление от 15.02.2011 г. ищцата е била привлечена като обвиняем за продължавано престъпление по чл. 212 НК по н.д. № 79/2011 г. д.п. № 45РП/2010 г. на Военно-окръжна прокуратура - гр. Сливен, като с определение № 9/23.02.2011 г. на Военен съд - гр. Сливен са наложени обезпечения върху имуществото на ищцата във връзка с образуваното срещу нея наказателно производство - запор върху собствения й лек автомобил и възбрана върху притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти. На 20.04.2011 г. е внесен обвинителен акт срещу нея и две други лица за престъпления по чл.

212, ал.4 НК. С Присъда № 37/16.12.2011 г. по н.о.х.д. № 123/2011 г. Военен съд – гр. Сливен (ВСС) е призната за виновна по повдигнатото обвинение, с Решение № 8/20.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 7/2012 г. Военно апелативен съд София (ВАСС) отменя присъдата и връща делото на Прокуратурата за отстраняване на неясноти в обвинителния акт. На 07.11.2012 г. е внесен нов обвинителен акт, но сезираният съд връща делото на Прокуратурата за прецезиране на обвинението. На 09.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт, по който с Присъда № 6/17.05.2013 г. по н.о.х.д. № 7/2013 г. Военен съд-гр.

Сливен подсъдимата е призната за виновна, която присъда е потвърдена от по-горната инстанция. С Решение № 311/16.01.2015 г. по к.н.д. № 976/2014 г.

ВКС отменя решението на ВАСС, поради неяснота в мотивите и го връща на друг състав на същия съд. С Присъда № 7/23.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № /2015 г.

ВАСС признава подсъдимата за невиновна, който акт е отменен от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С Решение № 31/11.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 30/2015 г. ВАСС отменя присъдата на Военен съд Сливен и делото е върнато на Прокуратурата, тъй като повдигнатото обвинение не съответствало на фактите по него. На 30.05.2016 г.

Прокуратурата отново внася обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. по описа на Военен съд – гр. Сливен. С Присъда № 17/08.11.2016 г. по н.о.х.д.

№ 36/2016 г. на ВСС С.Г. е призната за виновна в извършването на квалифициран състав на безстопанственост и й е наложено условно наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Със същата присъда е наложено и наказание лишаване от право да заема отговорна длъжност за 4 срок от две години. С Присъда № 19/27.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 96/2016 г.

ВАСС отменя присъдата на долустоящата инстанция и оправдава подсъдимата по повдигнатите й обвинения, като тази присъда е потвърдена с Решение № 216/20.03.2018 г. по к.н.д. № 1077/2017 г. по описа на ВКС.

Не се спори, че със заповед от м. декември 2012г. и влязла в сила на 10.01.2013 г. е прекратено служебното правоотношение на ищцата с Министерство на отбраната, поради това че ищцата не притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, а срокът на разрешението й не е бил удължен, поради наличието на висящото наказателното производство.

Страните не спорят, че на 27.05.2013 г. ищцата е започнала нова работа в Дирекция за национален строителен контрол, с по-ниско възнаграждение, в сравнение с предишната длъжност, от която е уволнена.

За установяване на претърпените отрицателни изживявания на ищцата, са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите Г.

Г. и Х. Г., както и съдебномедицинска експертиза.

От показанията на свидетелката Г. /колежка и приятелка на ищцата/ съдът приема за установено, че двете се познават от 1998г., ищцата се ползвала с авторитет, била работохолик, отговорен и креативен служител.

Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59b92bfe-a6a6-4658-971b-21d0a301db22