Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33965 от 18.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18025/2026
Вид
Определение № 33965
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33965 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110118025 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба, подадена от А. П. Г. срещу „Б.“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, и приемането им е допустимо.

Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачи, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба. Ответното дружество е възразило срещу въпроси № 4.2. и подвъпрос на въпрос №4.3. „Търпя ли и ще търпя ли в бъдеще болки, дискомфорт?“, които съдът намира все пак за относими към спора. Съдът ще прави преценка на всички събрани по делото доказателства съвкупно при постановяването на крайния съдебен акт.

Направени са от страните искания за допускане на свидетели при режим на довеждане за установяване на относими към делото обстоятелства, поради което доказателствените искания следва да бъдат уважени, като на ответника бъде допуснат един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

Следва да се уважи искането на ответника по чл. 192 ГПК за изискване на удостоверение от „Б.“ ЕАД, съдържащо информация относно изплатеното на А. П. Г. обезщетение по повод претърпяната трудова злополука.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА „Б.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето определение да представи по делото удостоверение относно изплатеното застрахователно обезщетение по застрахователна полица №3607250200R00059 от 18.06.2025 г. по повод сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени 1 доказателства.

ДОПУСКА разпит на един свидетел на страната на ищеца при режим на довеждане за установяване на претърпените от нея болки и страдания.

ДОПУСКА разпит на един свидетел на страната на ответника при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства по отношение механизма и поведението на ищеца по време на инцидента и инструктажа. На основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разпит на втори свидетел.

УКАЗВА на страните да осигурят присъствието на свидетелите за първото по делото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора задачи, като определя възнаграждение за изготвянето й в размер на 500 евро, платими както следва 250 евро от бюджета на съда и 250 евро от ответника в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ц. Г., като му УКАЗВА, че съгласно чл. 199 ГПК следва да представи заключението не по-късно от една седмица преди провеждане на о.с.з.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разпит на втори свидетел .

ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПРЕТИЗА В. С.. Да се внесе 250 евро от бюдежта.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 11.11. 2026 г. от 13:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата - препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20000 евро в полза на ищеца, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални и физически болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.10.2025 г., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 26.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и 948,50 евро, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между договореното му трудово възнаграждение и изплатеното ми обезщетение за периода от 27.10.2025 г. до 21.04.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 24.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен трудов договор №23/11.05.2021 г., въз основа на който заемал длъжността „шлосер“ с място на работа завода за производство на стъклени изделия- бутилки, находящ се в гр. София, ул. “Проф. Иван Г.“ №1. Една от основните му функции съгласно длъжностната му характеристика била поддържането в изправно състояние на машините, апаратите и съоръженията, в съответствие с техническите изисквания и инструкции за работата им. Сочи, че на 26.10.2025 г. около 9:30 ч. бил извикан от колега да поправи машина, намираща се в секция 6, която била спряна от работа. Ищецът установил какъв бил проблемът и започнал да отвива с шестограм крепачния болт, при което дясната му ръка отскочила от секция 7 на машината и палецът на дясната му ръка попаднал между двете секции. Въпреки че бил оборудван с всички предпазни средства - очила, шапка, защитни обувки, термозащитни ръкавици и ръкавели, била откъсната тъкан от палеца му, течала много силно кръв. Излага, че се обадил на брат си, който работил в същата фирма и който го закарал в УМБАЛ „Пирогов“. Там обработили раната, след което той ходил на прегледи за почистване и превръзки, като целта била да се изчака евентуално нараненото място да започне да 2 заздравява без операция. На третия ден, в който е отишъл на преглед, било установено, че мястото е инфектирано и следва да се пристъпи към оперативни действия. На 30.10.2025 г. бил приет в „Пирогов“ за операцията, която продължила около 3 часа, като била извършена авулзия на нокътна плочка и дефект на пулпата, т.е. била взета воларна повърхност /кожа/ от дясната му ръка – китката, както и от съседния трети пръст. Бил изписан с диагноза:

„ампутацио травматика транс 33 дексл дефектус кутис Р3 Д2 ман.декс“. Ищецът твърди, че 14 дни след операцията постъпил за сваляне на конците. Три седмици след първата операция бил приет за втора операция с цел разделяне на пластиката, тъй като вторият и третият му пръст били слепени заради вземането на кожа за извършване на първата операция. 14 дни по-късно отишъл за сваляне на конците. Заявява, че поради злополуката бил в непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 27.10.2025-21.04.2026 г., за което му били издадени болнични листове. Работодателят декларирал в НОИ-София град злополуката като трудова и с Разпореждане №37332 от 04.11.2025 г. на НОИ ТП София град била установена трудова злополука. Ищецът твърди, че и към настоящия момент търпял физически и морални болки и страдания. Описва подробно какви болки – емоционални и физически, е претърпял при осъществяването на злополуката, проблемите в житейски план, пътуването 60 км. в посока от местоживеенето му в с. Лакатник, Софийска област, до болницата по няколко пъти заради прегледите, понастоящем усещал болки, мравучкане, изтръпване, избягвал да я натоварва. Сочи, че силата на захвата му също била намалена. За времето, в което е бил в болничен поради временна нетрудоспособност, получавал обезщетение в размер на 90% от трудовото му възнаграждение. При това положение счита, че претърпял и имуществени загуби в размер на 10% от работната му заплата – при възнаграждение в размер на 1626 евро, за октомври 2025 г. възлизат на 27,10 евро, за ноември и декември 2025 г. – 162,20 евро за всеки месец, за януари, февруари, март 2026 г. – 162,20 евро месечно и за април 2026 г. – 108,40 евро, т.е. общо 948,50 евро за целия период.

Моли за уважаване на предявените искове в заявените размери. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва като неоснователна. Ответникът твърди, че трудовата злополука възникнала при извършване на проверка поради повтарящи се дефекти на беловата на IS машина – секция 6 на линия В3, намираща се в съседство със секция 7 на същата машина. Потвърждава, че била необходима подмяна на крепежния болт на щифта, както механизма на претърпения инцидент. Заявява, че старши операторът на смяна, който присъствал на огледа на машината, спрял секция 6 и дал указание да се спре секция 7. Сочи, че ищецът преценил, че това не било необходимо и продължил с подмяната на частта. Изтъква, че всяко движение, извършвано при подмяната на болта, криело опасност от отместване на ръката и попадането й в движещата се секция. Ответното дружество излага, че съгласно длъжностната му характеристика работникът бил длъжен да „борави с ръчни и настолни металообработващи машини и инструменти, спазвайки технологичните и безопасни норми“. Сочи, че всеки работник е бил запознат с правилата за безопасна работа с IS машини, а освен това от лице с опит и квалификация се очаквало да внимава повече. Излага подробни аргументи по отношение на това, че предприел всички необходими мерки за безопасност съгласно закона и съобразно работния процес, ограничавайки до минимум възможността за трудови злополуки, в т.ч. били провеждани обучения и инструктажи. Ответникът твърди, че ищецът сам бил създал риск за настъпването на инцидента. Навежда възражение за проявена груба небрежност и съпричиняване вследствие на същото. Сочи, че искът за обезщетение за неимуществени вреди бил недоказан. Поддържа, че липсвали данни за трайно намалена работоспособност, вкл. прием на болкоуспокояващи във връзка с така твърдените силни болки, липса на рехабилитационни процедури и пр. Развива доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Твърди, че същото следва да бъде намалено и с изплатеното от „Б.“ ЕАД застрахователно обезщетение, което ищецът трябвало да получи по силата на застрахователна полица №3607250200R00059 от 18.06.2025 г. по повод сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“. При това положение работодателят имал задължение да поправи разликата между причинената вреда и полученото от работника 3 обезщетение по общественото осигуряване, заедно с получените по застраховката суми. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество съществува трудово правоотношение по силата на трудов договор №23/11.05.2021 г. на длъжността „шлосер“; че IS машина била повредена между секции 6 и 7 и трябвало да бъде подменен крепежния болт на щифта; че на 26.10.2025 г. е настъпила злополука с описания в обстоятелствената част механизъм в периода на трудовото правоотношение, призната за трудова с Разпореждане №37332 от 04.11.2025 г. на НОИ ТП-София град; че са последвали две операции, извършени в УМБАЛ „Пирогов“.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието му на злополука, която е приета за трудова по установения ред, както и настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания, техния характер, интензитет и продължителност, както и че вследствие на трудовата злополука е претърпяла имуществени вреди под формата на разходи за лечение и част от трудовото му възнаграждение в размер на 10% до пълния размер, изплащам му като обезщетение за временна неработоспособност, които следва да докаже, че са реално извършени и дължими, както и техния размер.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, както и да установи твърдяното съпричиняване от страна на А. Г. , а именно: при груба небрежност причиняване на увреждането (че с конкретни свои действия ищецът е нарушил съответните правила за безопасност, за които е била инструктирана от работодателя, вследствие на което сам е причинил вреди, респ., че е допринесъл за настъпване на инцидента).