Решение № 17 от 28.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 264/2020
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 28.01.2021
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 343, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Велико Търново , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000264 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
С Решение № 220/ 29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 274/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ/ДБЖЗ/” АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Б. С. Б., ЕГН **********, от с. Голямо Градище, община Опака, област Търговище, сумата 40 000 лева, по предявен в пълен размер иск от 70 000 лева и уважен, с влязло в сила Решение частичен иск от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 28.10.2015 г. неимуществени вреди от застрахован при ответното застрахователно дружество, по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, водач М. И. Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 928 лева, представляваща деловодни разноски.
1
Недоволен от постановеното Решение, ответникът ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„***********, чрез пълномощника юрисконсулт К. И., е подал въззивна жалба. Оплакването е за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Твърди се, че по делото не е установена вина на водача на лекия автомобил за настъпване на процесното ПТП. Твърди се също така, че съдът не е допуснал своевременно релевирани, относими и допустими доказателствени искания и е извършил превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал. Твърди се и че приетият от съда общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лева е прекомерен и не съответства: от една страна – на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, а от друга страна – на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение, ведно с произтичащите от това последици досежно разноските. Претендират се направените разноски по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна, е подала подробен отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното Решение. Претендират се направените разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4567/ 19.04.2019 г., от ищеца Б. С. Б., ЕГН **********, от с. Голямо Градище, община Опака, област Търговище, чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.”, Булстат 176984955, представлявано от управителя адвокат Г. Б. Х., със 2 седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина”, ул. „********, срещу ответника ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***********, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М., с цена – 40 000 лева и с правно основание – чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./. В исковата молба се твърди, че на 28.10.2015 г. ищецът е претърпял ПТП с лек автомобил „Фолксваген”, модел „Каравел”, с рег. № РР 52****, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, управляван от водача М. И. Д., в резултат на което получил следните увреждания: фрактура на прешлен Л1; охлузвания на краката; фрактура на дясна лъчева кост. След инцидента ищецът бил транспортиран в болницата в гр. Русе, където е хоспитализиран за периода от 28.10.2015 г. до 01.11.2015 г. Лечението на фрактурата на лумбалния прешлен продължило около година, като в продължение на шест месеца ищецът носел лумбален корсет. Лечебният процес при получената фрактура на дясна лъчева кост продължил около три месеца, като за около месец на ищеца била поставена гипсова лонгета.
Първите няколко месеца от лечението на пострадалия преминали при строг постелен режим, като за него се грижела съпругата му. Изпитвал силни болки в засегнатите от ПТП части от тялото, започнал нощем да сънува кошмари, станал напрегнат и агресивен, изпитвал страх от автомобили, което се отразило на общуването с децата му, които започнали да се отдалечават от него. Бил в невъзможност да полага труд, защото работел в строителството и била увредена водещата дясна ръка. В исковата молба се твърди, че счупеният прешлен не може да се възстанови напълно, което до живот ще ограничава пострадалия при физическо натоварване. Младата възраст на ищеца и посочените по-горе обстоятелства обуславят присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в общ размер на 70 000 лева, като с оглед на факта, че вече са били присъдени 30 000 лева, ищецът претендира присъждането на още 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2016 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 274/ 2019 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 15.01.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат 3
Х. е заявил, че подържа иска. В пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ищеца – адвокат Стоянов е поискал от съда да уважи иска.
Представена е писмена защита, в която са изложени доводи за основателността на иска.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска с възражения: за независимо съизвършителство от водача на товарния автомобил; за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е бил на предната дясна седалка на автомобила, без поставен предпазен колан, както и срещу размера на иска от общо 70 000 лева, като е признал съществуването на валидно застрахователно правоотношение.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, допуснат и приет от съда като писмено доказателство, неоспорено от насрещната страна. От съдържанието му се установява, че на 28.10.2015 г., на пътя между Русе и Разград, е констатирано ПТП, между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Каравел”, с рег. № РР 52****, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, управляван от водача М. И. Д. и товарен автомобил марка „УАЗ”, с рег. № Р 87****, управляван от водача П. Г. П., при което е пострадал Б. С. Б., като е било образувано ДП № 2459/ 2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе.
С отговора на исковата молба ответникът е представил заверен препис от Постановление от 11.11.2016 г. на РП – гр. Русе, с което е било прекратено ДП № 3275/ 2015 г. по описа на РРП / ДП № 2459/ 2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе/, водено срещу неизвестен извършител, тъй като пострадалият Б. С. Б. се е възползвал от разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК, като е заявил, че не желае да се търси наказателна отговорност на виновно лице за причинената му по непредпазливост средна телесна повреда в резултат на ПТП и е декларирал желанието си воденото досъдебно производство да бъде прекратено.
С исковата молба ищецът е представил заверени преписи от медицински документи, послужили като основа за извършване на допуснатата от съда 4 съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р М. Х. М. е посочило, основавайки се на медицинската документация, че Б. С.
Б. е получил следните увреждания вследствие на процесното ПТП: компресионно счупване на тялото на първи лумбален прешлен; спондиолистеза на ниво пети лумбален – първи сакрален прешлен; охлузвания по долните крайници. В о.с.з. на 29.05.2020 г. вещото лице е заявило, че е настъпила спондиолистеза /приплъзване на прешлена спрямо гръбначния стълб напред/, което може да доведе не само до промяна на стойката, но и до съществени неврологични увреждания, като възстановяване е възможно само след оперативна намеса. Посочило е също така, че от медицинските документи не става ясно по категоричен начин дали е налице фрактура на дясна лъчева кост. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
По делото са били допуснати до разпит двама свидетели.
От представените с исковата молба съдебни актове се установява, че с влязло в сила на 13.08.2018 г. Решение на САС е било потвърдено Решение на СГС, с което съдът е осъдил ЗАД „ДБЖЗ” АД да заплати на Б. С. Б. сумата 30 000 лева, частичен иск от общо претендирана сума от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 28.10.2015 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските, направени в производството.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд прави следните фактически и правни изводи:
За да е основателен иска, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да са налице, както сложния фактически състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Тъй като от представените по делото съдебни актове се установява, че с влязло в сила Решение е бил уважен частичен иск за парично вземане в размер на 30 000 лева, между същите страни, произтичащо от същото правоотношение, то съгласно ТР № 3/ 2016 г. от 22.04.2019 г. ОСГТК на ВКС, постановеното по частичния иск Решение се ползва със силата на присъдено 5 нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно право при предявеният, в настоящия исков процес, иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.
Следователно, в предходния исков процес относно предявеният частичен иск са били установени, със силата на присъдено нещо, наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, липсата на съпричиняване, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, като последното се признава от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
В следващия исков процес, какъвто е настоящият, позоваването на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожението им, каквито, в отговора на исковата молба, са доводите за независимо съизвършителство и съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е бил без поставен предпазен колан, е преклудирано и въззивният съд не следва да обсъжда тези възражения. В този смисъл не е било допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд с отказа му да допусне извършването на съдебна авто-техническа експертиза, тъй като такава е била допусната при разглеждането на частичния иск за сумата 30 000 лева пред СГС, която е установила механизма на ПТП и вината на водача на лекия автомобил М. И. Д..
Основният спорен момент между страните е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен от съда.
По този въпрос е налице Постановление № 4/ 23.12.1968 г. па Пленума на ВС /ППВС/, в което се посочва, че съдът следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания, какъвто е настоящия случай, са: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно.