Решение № 4 от 15.02.2021, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Раднево , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Асен Ц. Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело № 20205520100513 по описа за 2020 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ.

Производството е образувано по искова молба на П. Г. К. срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД. Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответното дружество на длъжност „Ръководител участък добивна промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“.

Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ЧР02-118 от 11.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена му на 11.08.2020 г. Твърди, че уволнението било незаконно, тъй като страдал от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания по Наредба № 5/1987 г. били под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, а освен това към датата на връчване на заповедта за уволнение бил в отпуск по болест.

Твърди, че се ползва от специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, като въпреки да е било взето разрешение от Районна инспекция по труда /РИТ/, то не било взето разрешение от ТЕЛК преди уволнението, което го прави незаконосъобразно на формално основание. Твърди, че първоначално и РИТ дала отказ, но при последващо искане дала съгласие за уволнението, 1 която настойчивост на работодателя водила на извод за недобросъвестно упражняване на правото за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че работодателят му поискал писмени обяснения, но не било ясно за какви нарушения били искани тези обяснения, с изключение на това защо е шофирал с висока скорост и преминал през КПП без да спре за проверка, което било нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че заповедта била вътрешно противоречива и не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като въпреки изписаните седем страници, останала немотивирана. Твърди, че от заповедта не ставало ясно кога са извършени нарушенията, което възпрепятства проверка на преклузивните срокове за налагане на наказание. Твърди, че била посочена дата 08.05.2020 г., а едва на 09.06.2020 г. била установена липса на климатизатор Нипон, което не кореспондирало с посоченото да е превозвал обемист товар при преминаване през КПП без да спре. Твърди, че не е нарушил вътрешните правила и не е изнасял от дружеството материали и каквито да било вещи.

Твърди, че в заповедта били посочени 4 нарушенията на трудовата дисциплина за едно извършено деяние, което възпрепятствало правото му на защита. Твърди, че климатизаторът се повредил и го занесъл в дома на дъщеря му да бъде отремонтиран, знаейки колко се бавят ремонтите в ответното дружество, което станало значително преди посочената в заповедта дата, като имал намерение да го върне след отремонтирането му. Твърди, че дори да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко съгласно чл. 189 КТ. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 15972 лв. за времето от 12.08.2020 г. до 12.02.2021 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „Ръководител участък добивна 2 промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“, което било прекратено със заповед № ЧР-02-118 от 11.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 11.08.2020 г., както и че ищецът страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания по Наредба № 5/1987 г. и попада под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, а при връчване на заповедта ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност и ответното дружество е поискало предварително разрешение от Д“ИТ“-Стара Загора за уволнението. Оспорва твърденията, че ответникът не е искал предварително разрешение от ТЕЛК съгласно чл. 333, ал. 2 КТ и че е злоупотребил с правото на уволнение, за което излага съображения за спазване на процедурата и липса на злоупотреба с права.

Излага съображения за спазване на процедурата чрез искане на обяснения и мотивиране на заповедта. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 24.11.2020 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 03.11.2020 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „Ръководител участък добивна промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“, което било прекратено със заповед № ЧР-02-118 от 11.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 11.08.2020 г., както и че ищецът страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания по Наредба № 5/1987 г. попадат под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, а при връчване на заповедта ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност и ответното дружество е поискало предварително разрешение от Д“ИТ“-Стара Загора за уволнението.

3

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е съдебната практика обаче през последните години , постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва: нарушена закрила по чл. 333 КТ, липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/, неспазена процедура за искане на обяснения /чл. 193 КТ/, неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.

По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:

4

Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът П. Г. К.. В оспорената заповед са изложени в изключително подробен вид достатъчно обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /правилник и заповеди/, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. С оспорената заповед са вменени на ищеца две нарушения на трудовата дисциплина – първо, което да е извършено на 08.05.2020 г. чрез преминаване с висока скорост без да спре и без да бъде проверен при излизане през КПП от територията на Рудник Трояново-север и при наличие на поставен предмет на задната седалката на автомобила, и второ, което е функционално свързано с първото, касаещо е констатирана на 09.06.2020 г. липса на климатизатор стенен, инверторен – сплит система 12000 BTU с марка Nippon, модел KFR12 DC ION, вътрешно тяло 6201N00672, външно тяло 6201W00590 на стойност 784,20 лв. с ДДС, монтиран на фургон на ръководител участък Пламен Кръстев, за която вещ последният отговаря. Това описание на нарушенията е точно и ясно, като не поставя никакви съмнение за какви нарушения на трудовата дисциплина е санкциониран дисциплинарно ищецът. И поради това съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че имало вътрешно противоречие в мотивите на заповедта.

За пълнота ще се посочи, че в заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.

С оглед на горното и ясно е описано в заповедта кога е извършено всяко едно нарушение, кога е констатирано и по какъв начин, с което не се възпрепятства по никакъв проверката за спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, а напротив има достатъчно обстоятелства за извършване на тази проверка.

Съдът не намира никакво вътрешно противоречие в описаното в заповедта, тъй като ясно е посочено най-напред извършено първо нарушение на трудовата дисциплина, касаещо преминаване с висока скорост и неспиране за проверка на КПП на 08.05.2020 г., както и последващо извършена проверка 5 чрез преглед на видеокамери на КПП, от които се установило наличие на обемист предмет на задната седалка на управлявания от ищеца лек автомобил и последваща проверка от комисия, която установила на 09.06.2020 г. липса на конкретен климатизатор, зачислен на ищеца, за който се предполага да е визуализираната вещ на задната седалка на автомобила на 08.05.2020 г.

Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защитата от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.

По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните срокове /чл. 194 КТ/:

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не покъсно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.

Разпечатката съдържа 29 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59b82bcd-8862-408c-9bc3-7e033614be5e