Решение № 4956 от 30.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13293/2024
- Вид
- Решение № 4956
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- Любомир Василев, Диана Василева, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 4956 гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100513293 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. Т., чрез адв. П. Л. (назначена за особен представител на въззивницата), срещу решение № 13934/15.07.2024 г. по гр. д.
№ 16405/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, в частта, с която М. А. Т., родена на ********** г., с адрес: гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. **** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сума в размер на 1338,33 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 26,48 лева - главница, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата в размер на 262,92 лева, представляващи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, иска се отмяната му и постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
1
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд, при липса на доказателства по делото, неправилно е счел за доказано, че ответникът притежава качеството „собственик“ на процесния топлоснабден имот, поради което е достигнал до погрешния правен извод за дължимост на претендираните суми. Излага, че не е доказано наследодателят на ответницата да е била собственик на процесния имот. На следващо място счита, че не е установено ответницата да е наследник на К. Т., тъй като е посочено само малкото й име, но не и ЕГН и фамилия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Бруната“ ООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД отправя към съда претенция за осъждане на ответника, да заплати суми за главници за потребена топлинна енергия и стойност на услуга за дялово разпределение за имот в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и мораторни обезщетения върху претендираните главници.
По така заявените искове, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
2
Цитираната разпоредба установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Ответникът още при подаване на отговора на исковата молба, а и в хода на цялото производство пред районния съд, както и в това пред въззивната инстанция, оспорва процесния недвижим имот да е негова собственост.
По делото, не са представени никакви доказателства, които надлежно да доказват възникването на правото на собственост /или вещно право на ползване/ в правната сфера на ответника. Единственият приложен по делото документ в тази насока е писмо от Столична община – район „Надежда“ от 09.02.2017 г., в който е посочено, че имотът е закупен от К. А. Т., която е починала. Представено е удостоверение за наследници на К. А. Т. (л. 15 от делото), същата е починала на 25.09.2012 г., като е оставила за свой единствен наследник своята сестра М., без да има данни за други индивидуализиращи белези на това лице. Следва да се посочи, че от удостоверение за наследници от 26.02.2019г. се установява, че К. А. Т. е оставила като наследник сестра с име М., родена на **********г. без да са посочени презиме и фамилия или ЕГН. Липсата на презиме, фамилия и най-вече на ЕГН прави невъзможно да се установи със сигурност дали ответникът по делото е именно сестрата на К. Т. М., родена на **********г.", за която се твърди, че е наследник на починалата К. Т..
Ищецът носи тежестта да докаже пасивната процесуална легитимация на ответника, т.е. че именно той е наследник на починалия длъжник. С непълно удостоверение за наследници това доказване е непълно и несигурно. Съдът не може да основе решението си на предположения, че ответникът е същото лице. Идентификацията на едно лице се извършва с неговите пълни три имена и ЕГН. М., родена на **********г." не е уникален идентификатор. Теоретично може да съществуват няколко лица с това име и рождена дата. Съдът не може да гадае или да предполага идентитет.
На следващо място, не се установява някое от посочените лица да е носител на правото на собственост върху процесния апартамент. Липсват доказателства, че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имота. Не е представен титул за собственост в полза на ответницата или нейния наследодател. Представеното писмо от Столична община, в което е посочено, че имотът е закупен от К. Т. с договор за продажба от 16.03.1988г., без този договор да е представен, не доказва правото на собственост върху топлоснабдения имот от наследодателя на ответницата. Тъй като не доказва по безспорен начин правопораждащия факт (собствеността), то е недостатъчно да се направи крайният извод за съществуване на облигационно отношение между „Топлофикация София" ЕАД и К. Т.. Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответницата е била носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е невъзможно да се приеме, че М. Т. е придобила собствеността върху него по силата на наследствено правоприемство.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е 3 ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито за принадлежността на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.
Предвид изложеното, с оглед достигането до противоположен правен извод за неоснователност на претенциите на ищеца, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца по делото, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има въззивникът в производството, като решението следва да се отмени и в частта, с която М. А. Т., е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 1143,76 лева, представляваща разноски в производството пред СРС. Същата е представлявана от особен представител, поради което не е сторила разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение13934/15.07.2024 г. по гр. д. № 16405/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, в частите, с които М. А. Т., родена на ********** г., с адрес: гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. **** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Свобода“, бл. **** на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1338,33 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 26,48 лева главница, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата в размер на 262,92 лева, представляващи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г, КАКТО И В ЧАСТТА, с която М. А. Т., е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 1143,76 лева, представляваща разноски в производството пред СРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на М.
А. Т., родена на ********** г. да заплати за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „Свобода“, бл. ****, следните суми: 1338,33 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 26,48 лева - главница, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата в размер на 4
262,92 лева, представляващи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г.
Разпечатката съдържа 45 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59b7e43f-12c3-4eed-a69b-206b94ad18be