Решение № 1186 от 11.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Плевен, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430107064 по описа за 2023 година

Обективно евентуално съединени искове с правно обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП, съединен при евентуалност с искове с правно основание е чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК, и обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска от 168 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.

П. М., ЕГН**********, *** против *** ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че на 03.08.2021 г. между страните по делото е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Твърди, че страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 400 лева. Съгласно договора, ищецът е следвало да погаси заема в срок от 1 месец, като е следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 20,48 лв. /иди общо 420,48 лв./ Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,93%. Твърди, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Eerratum Bank" в полза на Дружество ответник. Твърди, че при сключването па договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция 1 от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 400 лв., Х.

М. установил, че освен заемната сума от 400 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „***" ЕООД, в размер на 168 лв. Твърди, че към датата на подаване на иска Х. М. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит. Счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян. Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 3ПК, тьй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тьй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Твърди, че е посочено само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Затова счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 3ПК. На следващо място твърди, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено, поради следните причини: Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като 2 нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 3311 във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 311К и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването па договора. /В този смисъл: Решение № 260123 01 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. па ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - I Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тьй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция но договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Посочва, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение па кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка па кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и 3 следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредитори те в случаите, в които те процедират по този начин". Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № *** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите па чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Моли да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и „***" ЕООД на основание чл. 22 31IK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 3ПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.

5 в Договор за предоставяне па потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от '***" в полза на ответника.

Моли на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден след допуснатото изменение да плати на ищеца сумата от 168 лв., представляваща платена при изначална липса па правно основание по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който моли претенцията да бъде приета за неоснователна. Твърди, че не е основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от *** (***) е условие за сключване на договор за кредит. Твърди, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Твърди, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Твърди, че избраната възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит -т.е. същата 4 уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. На следващо място счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - ***. Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и *** (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу ***. Твърди, че *** е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в ***, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Излага съображения, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което *** не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на *** и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Твърди, че са били ясни таксите, които потребителят ще трябва да заплати на *** (***) за избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит. Описва процедурата по сключване на договора и поради това счита, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Твърди, че по никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо *** (***), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Поддържа, че претенциите на ищеца не са подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не са годни да породят релевираните и желани от Ищеца правни последици.

Счита, че исковата молба съдържа бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като същата е лишена и от 5 конкретика по отношение на извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Счита за неоснователни твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК сочи, че Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Счита, че този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице *** (***), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Твърди, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск. Твърди, че дружеството е предоставило цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Твърди, че СЕФ е бил предоставен на електронната поща на Ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал.