Решение № 363 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Образувано по искова молба от „П.“ ООД гр.С. с ЕИК ** срещу „К.” АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, с ЕИК:

***, представлявано от ***, с правно основание: чл. 694, ал. 1 от ТЗ.

В исковата молба е изложено, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да бъде установено, че вземанията на „К.“ АД /н./ към „П.“ ООД, ЕИК: ** в общ размер на 3 425 875.45 лв. не съществуват.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ е изложено следното:

С решение от № 260006/09.08.2022г., постановено по в.т.д. № 150/2018г. по описа на Апелативен съд-П., TO, III състав, е открито производство по несъстоятелност срещу „П.” ООД /н./.

Сочи се, че списъкът на приетите вземания на кредиторите на „П.” ООД, изготвен от временния синдик И. П.а, е обявен в Търговския регистър на 21.10.2022г., под № 20221021165005. В него са приети вземанията на „К.” АД /н./ в общ размер на 3 425 875.45 лв. /три милиона четиристотин двадесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 45 ст./.

Посочва се, че в предвидения срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, ищцовото 1 дружество е подало възражение срещу неприемането на вземанията на банката.

С Определение по реда на чл.692, ал. 4 от ТЗ от 24.08.2023 г., постановено по т.д. № 310/2016 г. по описа на ОС-С., обявено в ТР под № 20230825121005, съдът е оставил без уважение подаденото от „П.“ ООД възражение, касаещо приетите вземания на „К.“ АД.

Твърди се, че за „П.“ ООД /н./ е налице правен интерес от предявяване на установителна претенция по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за вземанията на „К.“ АД в общ размер на 3 425 875.45 лв. /три милиона четиристотин двадесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 45 ст./.

Сочи се, че искът е предявен от активно легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.694, ал.6 от ТЗ, същият е процесуално допустим и следва да се разгледа от съда по същество.

Посочено е, че основанията, поради които приетите вземания не съществуват, са следните:

Относно приети вземания по Договор за банков кредит от 29.01.2008 г., сключен между „К.” АД и „В.” АД:

Сочи се, че в списъка на приети вземания временният синдик е включил предявеното вземане на „К.” АД /н./ в размер на 765 868.49 /седемстотин шестдесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и 49 ст../ на основание Договор за банков кредит от 29.01.2008 г.

Твърди се, че по посочения договор за кредит „П.” ООД е встъпило в дълга на кредитополучателя „В.” АД, ЕИК: ** по сключения от последния договор за банков кредит.

В дълга обаче е встъпило и „Б.” ЕООД /с бивше наименование „С.” ЕООД/, ЕИК: **.

Твърди се, че към този момент задължението е изцяло погасено, като представя протокол за разпределение на основание чл. 460 от ГПК по изпълнително дело № 20157580400734 по описа на ЧСИ М.О., с peг. № 758 на КЧСИ. Отбелязва се, че видно от т. 3 от протокола на „К. АД /н./ са разпределени сумите от 223 898, 59 лв., както и сумата от 579 310, 31 лв. или общо 803 208, 90 лв.

Намира, че съответно, вземанията на „К.“ АД по договор за банков 2 кредит от 29.01.2008г. с разрешен размер 1 998 000 лв. не съществуват.

Относно приетите вземания по Договор за банков кредит от 10.12.2011 г., сключен между „К.” АД и „П.” ООД:

Сочи се, че в списъка на приети вземания е включено предявеното вземане на „К.” АД във връзка с посочения договор за кредит в размер на 10 779.47 лв. /десет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 47 ст./, което се твърди да е формирано от просрочени лихви върху просрочена главница, неустойка върху посочена главница, както и разноски за събиране на вземания.

Оспорва съществуването на приетото вземане по основание и размер, като заявява, че всички задължения, произтичащи от Договор за банков кредит от 10.12.2011 г., са изцяло погасени.

Към настоящата искова молба приложено представя платежно нареждане за сумата в размер на 3 140 615. 18 /три милиона сто и четиридесет хиляди шестстотин и петнадесет лева и 18 ст./, която сума е наредена на взискателя „К.” АД по изп. дело № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И., peг. № 765 на КЧСИ.

Относно приети вземания по Договор за банков кредит от 28.08.2012 г., сключен между „К.” АД и „П.” ООД:

Посочва се, че в списъка на приети вземания временният синдик е включил вземане в размер на 1 671 638.05 лв. /един милион шестстотин седемдесет и една хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 05 ст./ с основание задължения по Договор за банков кредит от 28.08.2012 г., както и задължение в размер на 977 589.44 лв. /деветстотин седемдесет и седем хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 44 ст./, с посочено основание остатък от задължения по изпълнителен лист от 06.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 3166/2015 г. по описа на РС- С..

Оспорва съществуването на посочените суми по основание и размер, като твърди, че „П.” ООД няма задължения във връзка с Договор за банков кредит от 28.08.2012 г., поради извършвани плащания към „К.” АД /н./ и погасяване на дължимите суми.

Прилага извлечения от дневни отчети на „К.” АД, от които е видно плащане в ползва на „К.” АД в общ размер на 2 403 832.20 лв. /два милиона 3 четиристотин и три хиляди осемстотин тридесет и два лева и 20 ст./.

Моли, да се приеме за установено, че приетите вземания на „К.” АД - в несъстоятелност спрямо „П.“ ООД /н./ в общ размер от 3 425 875.45 лв. /три милиона четиристотин двадесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 45 ст./ не съществуват, поради надлежно направените правопогасяващи възражения.

Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявените искове.

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като нито в обстоятелствената част, нито в петитума й не са индивидуализирани вземанията, предмет на предявените искове. Отбелязва, че ищецът сочи единствено, че иска от съда да приеме за установено, че приетите вземания на „К.” АД - в несъстоятелност в общ размер на 3 425 875,45 лева не съществуват.

Заявено е, че ищецът не е конкретизирал всяко вземане по основание, вид, размер и период, а е посочил само общата сума на предявените и приети вземания на банката в производството по несъстоятелност на „П.“ООД.

Посочено е, че предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ са вземания на кредитор, които са приети, съответно неприети в производство по несъстоятелност, в случая - в производството по несъстоятелност на „П.“ ООД. Сочи се, че вземанията се индивидуализират по своето основание, вид, размер и период, ако се касае за лихви, неустойки и др., като при липса на индивидуализация на тези вземания се лишава ответника от право на защита, а освен това силата на присъдено нещо на решението не може да бъде зачетена.

Ето защо, счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли съда да я остави без движение и да даде указания на ищеца да отстрани посочените нередовности.

По допустимостта на исковете, ответникът счита, че не са налице предпоставки за недопустимост на предявените искове с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ.

По основателността на исковете счита, че исковете по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, предявени от „П.” ООД, са неоснователни.

4

Оспорва всички твърдения на ищеца относно несъществуването на вземанията на банката, включени в одобрения от съда с определение № 260273 от 24.08.2023 г. по т.л. № 310/ 2016 г. по описа на Окръжен съд С. списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.“ ООД .

Счита предявените отрицателни установителни искове за неоснователни поради следното:

Посочва, че изложените от ищеца обстоятелства, обосноваващи несъществуването на вземанията на „К.“ АД - в несъстоятелност, предмет на настоящото производство, са свързани единствено с твърдения за погасяването им поради плащане или принудително изпълнение.

По отношение на договор за банков кредит от 29.01.2008г., сключен между „К.“ АД и „В.“АД:

Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелствата, че „Б.“ ЕООД, ЕИК ** е съдлъжник на кредитополучателя, също встъпил в дълга по този договор за кредит, като е длъжник по посоченото изпълнително дело.

Оспорва обаче твърдението на ищеца за пълно погасяване на вземанията по договор за банков кредит от 29.01.2008г., тъй като посоченото разпределение по изп.д.№734/2015г. по описа на ЧСИ М.О. с peг. №758 на КЧСИ не е влязло в сила, като срещу този акт на съдебния изпълнител е постъпила жалба, която още не е администрирана и делото не е изпратено на компетентния Окръжен съд П..

По отношение на договор за банков кредит от 10.12.2011г., сключен между „К.“ АД и „П.“ ООД:

Не оспорва обстоятелствата, че е образувано посоченото дело с длъжник „П.“ ООД, както и че банката е получила посочената сума в рамките на принудителното изпълнение, но предявените от „К.“ АД /н/ в производството по несъстоятелност на ищеца вземания по договор за банков кредит от 10.12.2011г. в общ размер на 10 779,47 лева представляват дължимия от ищеца остатък след извършеното погасяване в резултат на получената от ЧСИ Г. И. сума по изпълнителното дело.

Твърди се, че това обстоятелство ще бъде установено чрез съдебносчетоводна експертиза.

По отношение на договор за банков кредит от 28.08.2012 г., сключен 5 между „К.“ АД и „П.“ ООД:

Сочи се, че твърденията на ищеца за погасяване на вземанията на банката по договор за банков кредит от 28.08.2012г. също са неверни, тъй като извършените от дружеството плащания, за които се представят доказателства, са от 2012г., като същите са осчетоводени още тогава, а към настоящия момент задълженията на „П.“ ООД са в претендирания размер, който ще бъде установен чрез съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът счита всички твърдения на ищеца за погасяване на вземанията на „К.“АД /н/ за неверни и недоказани, поради което и исковете са неоснователни.

По обстоятелствата, от които произтичат вземанията на „К.“ АД /н/, предмет на отрицателните установителни искове:

С оглед отричането от ищеца на вземанията на „К.“ АД - в несъстоятелност, включени списъка на приетите от синдика вземания, одобрен от съда на основание чл.692 от ТЗ с определение № 260273 от 24.08.2023 г. по т.д. №310/2016 г. по описа на Окръжен съд С., излага всички факти и обстоятелства, от които произтичат вземанията на банката:

Посочва, че на 10.12.2011г. е сключен договор за банков кредит между „К.“ АД и „П.“ ООД, наричан по-долу за краткост „Договор от 10.12.2011 г.“ С Договора от 10.12.2011 г. банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 лв. (един милион лева). Средствата по кредита са договорени, за да послужат за оборотни средства (за закупуване на фракция, асфалтови смеси, бетонови изделия, пътен битум, горива, разходи за работни заплати и др.) във връзка с изпълнението на:

- договор № РД-33-10 от 06.07.2011 г. за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител на строителство на обект:

„BG161P0001/2.1- 01/2007/001-029 Лот 29 Рехабилитация на път Ш-806 Х.Минерални бани от км 8+350 до км 20+918,62 и път П-59 И.-С. от км 87+989,40 до км 92+327,91, с обща дължина 16,908 км, област Х.“, сключен между „П.“ ООД и А.“, гр. С..

- договор № РД-33-11 от 13.07.2011 г. за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител на строителство на обект:

„BG161P0001/2.1- 01/2007/001-027-S-01 Лот 27 Рехабилитация на път Ш-866 6