Решение № 69 от 09.06.2025, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 208/2023
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл.79, т.9 · Закон за българските лични документи
- чл. 35, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Дулово, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двА.десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100208 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.150 от СК и чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.
В исковата си молба ищцата А. А. Ш. с ЕГН ********** твърди, че с ответника Т. М. Ш. с ЕГН ********** са родители на детето Н.М.М – родена на ***. С решение № **** по дело № **** г. на Втори семеен съд на ****, Република Турция, влязло в сила на 03.05.2019г., е прекратен гражданският брак между страните и родителските права по отношение на роденото от брака дете били предоставени на майката А. Ш., като ответникът бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 300/триста/ турски лири.
Твърди, че за изминалия период от повече от четири години, значително са нараснали нуждите на детето. Бащата не е плащал никаква издръжка на детето.
Понастоящем, ищцата живеела и работела в Нидерландия, но желае да се установи в Белгия и иска да вземе детето да живее и учи при нея. От четири години ответника е в неизвестност и нямало как да даде съгласие детето да пътува в чужбина и да му бъде издаден задграничен паспорт. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 300/триста/ турски лири на 300/триста/лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – *** г., да бъде заменено липсващото съгласие на бащата Т. Ш. за издаване на паспорт, необходим за пътуване в чужбина на детето Н.М.М, и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на ответника разрешение детето Н.М.М с ЕГН **********, да пътува ежемесечно за срок от 5 години в страните от ЕС – Нидерландия и Белгия, както и да живее и учи в Белгия. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата изложени в исковата молба.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Т. М. Ш. чрез назначеният му от съда особен представител адв.С. С. от АК-Силистра депозира писмен отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за допустим и вероятно основателен. Заявява, че изрази допълнително становище по основателността на исковете, след като бъдат събрани всички доказателства.
Ищеца – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани.
Ответника – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от назначеният му от съда особен представител,който заявява че предявените искове за основателни и моли да бъдат уважени.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
По делото не е изготвен социален доклад от ДСП-Дулово, тъй като ищцата и детето живеят в чужбина.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа стрА. следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от 11.08.2002г., издадено въз основа на акт за раждане № ****г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община - Дулово е, че А. А. Ш. и Т. М. Ш. са родители на детето Н.М.М – родена на *** в гр. ****, Република Турция.
От представения заверен препис на решение № **** по дело № **** г. на Втори семеен съд на ****, Република Турция, влязло в сила на 03.05.2019г., придружено с превод на български език се установява, че бракът между страните бил прекратен, родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а ответникът е осъден да заплаща на детето си Н.М.М месечна издръжка в размер на 300/триста/ турски лири, считано от влизане в законна сила на съдебното решение. По делото е представено ученическо уверение от 02.04.2024г., издадено от Основно училище „****, Република Турция, в което е отразено, че детето Н.М.М посещава учебното заведение и е ученичка в 7-ми клас, редовна форма на обучение.
По делото е постъпило писмо с вх. № ***., с което ДСП-Дулово уведомяват съда че не могат да изготвят социален доклад и да представят такъв, тъй като по данни на кмета на с.Руйно, общ.Дулово от години ищеца живее и работи в чужбина.
Разпитаните като свидетели С.Д.З.(братовчед на А. Ш.) и М.Ф.Ш(леля на ответника) излагат, че бащата не се интересува от детето, не полага грижи за него и не плаща издръжка. Заявиха още в показанията си, че грижи за детето полага само ищцата с помощта на своята майка и че живеят в Република Турция.Ищцата работи в Нидерландия и желае детето да бъде при нея.
При така установеното от фактическа стрА., съдът намира от правна стрА. следното:
По иска с правно основание чл. 150 от СК:
От предходното определяне на издръжката, дължима от ответника Т. Ш. на детето му Н.М.М са изминали около шест години, през който период потребностите на детето са нараснали в значителна степен. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.
2
Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, тоест понастоящем – на 269.25 лева.
Съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от възрастта му, както и материалните възможности на неговите родители определя обща месечна издръжка за детето Н.М.М в размер на 500 лв., от които бащата следва да заплаща 300 лв. месечно, а остА.лите ведно с грижите следва да се поемат от майката.
По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта,че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката, подпомагА. от своята майка. В случая, тъй като се касае за определяне на дължима от родител на дете издръжка за в бъдеще, е ирелеватно обстоятелството налице ли е изпълнение от стрА. на ответника на задължението му за плащане на такава за изминалия период от време.
Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – ***г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка. Следва да бъде определен падеж на задължението – пето число на месеца, за който се дължи издръжката.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК във вр. с чл.79, т.9 от ЗБЛД:
Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители, за издаване на паспорт и пътуване на детето на страните в чужбина.
В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира материалните правоотношения, преценявайки конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за издаване на паспорт и за пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.
Ищцата моли за съдебно разрешение за издаване на паспорт на малолетното дете Н.М.М и за разрешение на същото, за срок от пет години, да пътува извън пределите на стрА.та единствено със съгласието на своята майка – да излиза извън границите на Република България, до Нидерландия и белгия.
В чл. 13, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирА. със закон и обнародвА. в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от вътрешното право на Република България – арг. чл. 5, ал. 4 от КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка стрА., включително и своята, и да се връща в стрА.та си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин), и са необходими в едно развито общество в интерес на националната и 3 обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на стрА.та, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля (малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена (при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родители, като законни представители, да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг. от чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, законодателят е въвел специални норми, насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.
В съответствие с международните правни актове, по които Република България е стрА., е създадена детайлизирА. вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантирА.та и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на всяко дете е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, в случай че те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.
Израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирА. в чл. 127, ал. 1 от СК правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Видово проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие за това, спорът между тях се решава от съда.
За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на стрА.та на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.
Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на стрА.та, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител.
Но с оглед защита правата на детето заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали 4 излизането извън пределите на стрА.та е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на всеки от родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на Република България.
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59b75973-9ff5-4d49-b6ef-67759b6143fb