Решение № 69 от 04.10.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Търговище, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500174 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 140 от 07.04.2021 г., постановено по гр. д. № 67/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „В..” №.., представлявана от Главен прокурор Иван Гешев, да заплати на ХР. С. ЯН., с ЕГН **********, от гр.

Велико Търново, ул. „Сливница" № .., ет. .. със съдебен адрес гр.В.Търново, ул.“В....и“ № .., ет..., чрез адв.Ж.Д. Димова, сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за което е оправдан с влязла в законна сила на 23.02.2015год. присъда по НОХД № 148/2014год. по описа на Районен съд, гр.

Омуртаг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 23.02.2015г. до окончателното и изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като в останалата част и до пълният претендиран размер от 10 000лв. /десет хиляди лева/, е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение съдът е осъдил Прокуратурата 1 на Република България, да заплати на ХР. С. ЯН. сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 148/2013г. На РУП-Омуртаг, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 23.02.2015г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като в останалата част и до пълният претендиран размер от 500лв. /петстотин лева/ е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.

Срещу така описаното решение в отхвърлителната му част, само по отношение на иска за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от адв. Ж.Д. Димова, гр. Велико Търново, ул. „В..“ № .. ет. .., пълномощник на ХР. С. ЯН., с адрес на призоваване: чрез адв. Жанета Димова, в която се излага следното:

Счита, че е доказано в производството, че доверителят й е изживял силен психически стрес, емоционален дискомфорт и душевни страдания.

Вследствие злепоставянето му пред обществото е лишен от възможността да води нормален живот и полага пълноценен труд, да се чувства полезен за близките си и поддържа нормални социални контакти. Тези неимуществени страдания, според въззивника, надхвърлят обичайните неимуществени увреждания. Налице е пряка причинна връзка между действията на прокуратурата и посочените увреждания на доверителя й.

Моли съда да отмени решението на Търговищкия районен съд в обжалваната му част и да постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.

По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 10 000 лв. представляващи обезщетение за 2 претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - адвокатски хонорар, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство - ДП 147/2013г. по описа РУП-Омуртаг и по НОХД № 148/14 на РС - Омуртаг. Решението на ТРС се обжалва само в частта на предявения иск за неимуществени вреди.

Безспорно е по делото, че с присъда № 116 от 27.10.2014 год. по НОХД № 148 по описа на Районен съд Омуртаг за 2014 г., образувано по обвинителен акт по ДП № 147/2013 г. по описа на РУП - Омуртаг ищецът ХР. С. ЯН. е признат за невиновен за това, че за времето от 18.01.2005 год. до 02.12.2013 год. в гр. Антоново след като е бил осъден с Решение № 77/29.11.2004 год. по гр. дело № 328/2004 год. по описа на Районен съд, гр. Омуртаг, влязло в законна сила на 18.01.2005 год. и Решение № 69/26.04.2013 год. по гр. дело № 766/2012 год. по описа на Районен съд, гр. Омуртаг, влязло в законна сила на 23.05.2013 год., да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М.

Х.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. М.

А., съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две вноски - 106 месечни вноски на обща стойност 7 644.99 лева, и е ОПРАВДАН по повдигнатата му обвинение по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Присъдата на Районен съд Омуртаг е потвърдена с Решение № 17 от 23.02.2015 год. по ВНОХ № 267/2014 год. по описа на Окръжен съд, гр.

Търговище.

В случая е установено, че ищецът съвсем неочаквано е бил задържан на българската граница като се е прибирал от Нидерландия, а съпругата му с двете й деца се е прибрала във Велико Търново, където семейството живеело. Според свидетеля Й.А.Й. „След случката със закопчаването Христо стоя в България около месец - месец и нещо. После пак замина за Холандия и след три-четири месеца пак се върна. Казва, че се притеснява, когато минава границата. Аз го питам защо се притеснява, след като всичко му е изрядно, а той казва, че просто получава притеснение. По цял ден е затворен и само цигари пуши. Не знам какво му е натежало. Не ми е споделял това. Сега Христо е в България. Те ходят в Холандия със семейството му. По онова време, когато беше станало това нещо, жена му беше бременна тогава, но й падна първото бебе и след това му се роди това друго дете там.“ 3

Свидетелката Н.А.Й. дава показания в следната насока: „Зная, че 2013 г. бяха тръгнали насам срещу Нова година. Задържали са Христо на границата за издирване. После са установили, че е бил задържан за някакви издръжки на неговото дете. Не зная вече колко време е бил задържан на границата. Жена му се е прибрала с децата насам много трудно, но не зная точно как. Христо беше стресиран. Беше зле, защото се е притеснил, когато са го задържали там.

Беше затворен в себе си, откакто стана това и въобще не приказваше….Зная, че Христо се беше затворил след този случай, защото ние се чувахме - те идваха у дома, ние се качвахме горе. Той не беше такъв. Той беше много общителен и засмян човек. След това вече не беше както преди. Зная, че са го водили на доктор, т. к. не беше добре. Пиеше някакви лекарства, от които напълня. Той беше слаб иначе. От Христо зная, че не е бил виновен, когато са го задържали и са го оправдали. След този случай, когато сме ходили в тях на гости, Христо си стоеше в стаята и не идваше при нас. Сега, като си идват в България също им ходим на гости, но не е както беше преди.“ От правна гледна точка съдът приема следното:

Предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от ищеца вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са налице. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.

4

Спорът по делото касае размера на присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка съдът приема следното:

В решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното обвинение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, 5 постановено по гр. д. № 1 107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Същевременно в решение № 542/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1 568/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две решения на ВКС.

За да определи дължимото на ищеца обезщетение по справедливост, съдът изхожда от следните установени по делото обстоятелства:

Продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство;

Наказателното производство срещу ищеца не е продължило дълго, а е е приключило в рамките на около една година и три месеца. В хода на същото той не е бил задържан за продължителен период от време и е можел да пътува в чужбина, по специално в Нидерландия, където са работили със съпругата си.

Досъдебното производство е образувано на 30.05.2013 година, за което производство ищецът е разбрал едва след задържането му на границата.

Ищецът е привлечен като обвиняем на 03.12.2013 година. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. В ОРС съдебното производство е образувано на 13.06.2014 година; оправдателната присъда е постановена на 27.10.2014 година. Същата е протестирана от Районна прокуратура – Омуртаг, но е потвърдена с решение на въззивния съд от 23.02.2015 година. характера на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение;