Определение № 1570 от 22.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570 гр. Варна, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело № 20233100502336 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 7090/19.03.2024 г., подадена от Ц. К. П., чрез адв. М.

К., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 237/11.03.2024 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителката.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна А. А. Д. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В производството по настоящото дело Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба, депозирана от А. А. Д. срещу Решение № 2891/09.08.2023 г. по гр. д. № 3098/2022 г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с която се иска неговата отмяна.

С постановеното по настоящото дело решение Варненският окръжен съд е отменил обжалваното решение, в частта, с която е възстановена запазената част на А. А. Д., като само със сума от 2853,33 лева е намалено извършеното завещателно разпореждане от 07.02.2016 г. в полза на Ц. К. П., като вместо него е постановил друго, с което е възстановил запазената част на въззивницата от наследството на майка й Т* К* А., б.ж. на гр. Варна, починала на 18.08.2021 г., чрез намаляване със сумата от 2896,16 лв. на извършеното завещателно разпореждане от 07.02.2016 г. в полза на Ц. К. П., открито с протокол от 29.09.2021 г. на 1 нотариус П. П*, с район на действие РС-Варна, на недвижим имот, с ид. № ***., представляващ нива от 16.002 дка в землището на с. Я*, общ. А*, местност Д* м*, съставляваща парцел 74 от масив 48 по плана на селото, при граници: парцел № 124, полски пътища, парцел № 73, парцел № 92 и парцел № 75, с което завещателно разпореждане се накърнява запазената част на А. А. Д., по иска предявен от последната срещу Ц. К. П., на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН.

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявения от А. А. Д. иск срещу А. И. П. за възстановяване на запазена част в размер на 1/3 част от наследството на Т* К* А., б.ж. на гр. Варна, починала на 18.08.2021 г., чрез намаляване на завещателно разпореждане от 07.02.2016 г., открито с протокол от 29.09.2021 г. на нотариус П. П* с район на действие РС-Варна за недвижим имот, представляващ нива от 16.002 дка в землището на с. Я*, общ. А*, местност Д* м*, съставляваща парцел 74 от масив 48 по плана на селото, при граници: парцел № 124, полски пътища, парцел № 73, парцел № 92 и парцел № 75, на осн. чл. 30, ал. 1, вр.ал. 2 от ЗН.

При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл по искането за разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски найкъсно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

По отношение на претендираните от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съдът намира, че такива не се дължат. Защитата на въззиваемата страна Ц. П. в настоящото производство е единствено по отношение на подадената от А. Д. въззивна жалба в частта, с която е възстановена запазената част на въззивницата, като само със сума от 2853,33 лв. е намалено извършеното завещателно разпореждане от 07.02.2016 г. в полза на молителката . С въззивното решение ВОС е уважил въззивната жалба и е отменил първоинстанционното решение в тази част, като е постановил друго по-благоприятно за въззивницата, тъй като е възстановил запазената част на А. Д. от наследството на майка й чрез намаляване с по-голяма сума - 2896,16 лв. на извършеното завещателно разпореждане от 07.02.2016 г. в полза на Ц. П.. С оглед основателността на въззивната жалба в тази част и изхода на спора в настоящата инстанция, не са налице основания за присъждане на разноски в полза на молителката.

По изложените съображения молбата за допълване на Решение № 237/11.03.2024 г. в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7090/19.03.2024 г., подадена от Ц. К. П., чрез адв. М. К., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 237/11.03.2024 г. по в. гр. дело № 2336/2023 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3