Решение № 402 от 13.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 402

Разград, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700422 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл.118 КСО.

Образувано е по жалба на Д. Х. П. от [населено място], обл. Разград, подадена чрез адвокат С. С., против Решение № 1054-16-82/1 от 25.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 1056-16-204/2 от 07.11. 2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица да отмени влязло в сила предходно разпореждане за отказ да му се отпусне парично обезщетение за безработица.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспорените актове се явяват незаконосъобразни, като издадени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че в хода на административното производство пред ТП на НОИ са посочени нови обстоятелства и представени нови доказателства, които установяват, че неправилно е отказано да се отпусне парично обезщетение за безработица. С оглед на това се твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 54ж, ал. 2 КСО и се иска от съда да отмени оспорените административни актове, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Настоящето административното производство е образувано по повод молба с вх. № 1056-16-204/ 03.06.2025 г., подадена от Д. Х. П. до „директора на НОИ- Разград, Парични обезщетения за безработица и гарантирани вземания (ПОБГВ)“. С него лицето е поискало на основание чл. 54ж, ал. 2 КСО да се преразгледа въпросът, свързан с правото му да получава парично обезщетение за безработица, разрешен с Разпореждане № 161-00-45-3/ 10.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Разград, с което е отказано да му се отпусне парично обезщетение за безработица (ПОБ). Към молбата са представени удостоверения от ГРАО за сключен граждански брак, родствени връзки, постоянен и настоящ адрес на лицето, нотариално заверена декларация от него и нотариален акт за собственост на недвижим имот. Тази молба е разгледана от длъжностното лице, определено за ръководител на осигуряването за безработица и приета за неоснователна, поради което с процесното Разпореждане № 1056-16-204/2 от 07.11. 2025 г. е отказано да се отмени предходното разпореждане. В мотивите към него е посочено, че жалбоподателят не заявява нови обстоятелства и не представя нови доказателства, които не са били известни при първоначалната преценка на правото за отпускане на ПОБ. Издаденото разпореждане е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Разград по реда на чл. 117 КСО, който със свое Решение № 1054-16-82/1 от 25.11.2025 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореното решение е валидно и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. Същото е съобразено и с разпоредбите на материалния закон.

По своя характер производството по чл. 54ж, ал. 2 КСО е производство по възобновяване на влязъл в сила индивидуален административен акт, който се ползва със стабилитет. То съставлява извънреден способ за контрол и следва да се прилага само при наличието на лимитивно посочените от закона основания.

Предпоставките за изменение на влязло в сила разпореждането, с което е отказано да се отпусне ПОБ са регламентирани в чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО. Същите изискват пред органа да са посочени нови обстоятелства и/или представени нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица и тези нови обстоятелства и доказателства да установяват, че неправилно е отказано отпускането му. Страната следва да установи, че тя не е знаела за тях или ако е знаела, то по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Наред с това тези нови обстоятелства и/или доказателства следва да са от съществено значение за правилното разрешаване на спора и ако бяха известни на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при първоначалната преценка за правото на ПОБ, то вероятно би постановило различно разпореждане. Недопустимо е по този ред, неограничено във времето да се предоставя възможност на засегнатото от акта лице да обжалва първоначално постановеното разпореждане и по този начин да преодолее пропуска си да го оспори по съдебен ред в предвидения срок по чл. 118, ал. 1 КСО.

В случая не са изпълнени изискванията на цитираната законова разпоредба.

В хода на административно производство не са представени доказателства, които не са били известни на жалбоподателя или за които той е бил обективно възпрепятстван да се снабди своевременно. Сочените обстоятелства не се явяват нови, а същите са били предмет на обсъждане както при издаване на Разпореждане № 161-00-45-3/ 10.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Разград, с което е отказано на жалбоподателя да се отпусне ПОБ, така и при постановяване на Решение № 1012-16-41/ 2 от 01.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което в производството по чл. 117 КСО то е потвърдено. В тези актове е прието, че жалбоподателят е бил в продължение на 6 г. 6 м. 29 дни работник и осигурено лица във Федерална република Германия, която е и държавата-членка на последната заетост, поради което и на основания чл. 11, пар. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 тя се явява компетентната държава, която следва да отпусне ПОБ. Административните органи са коментирали и изключението, регламентирано в чл. 65, пар. 2 и пар. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 , но са приели, че данните по делото установяват, че в конкретния случай държавата по пребиваване и държавата по последната заетост съвпадат, поради което българската държава, съответно българската национална институция не е компетентна да разгледа и отпусне исканото обезщетение за безработица.

Съдът намира, че не е допуснато и съществено нарушение на материалния закон. Разпореждане № 161-00-45-3/ 10.05.2024 г. е издадено на валидно правно основание и не се установява противоречие с материалния закон до такава степен тежко, че последиците от изпълнението на акта да са нетърпими от правовия ред. Сочените от жалбоподателя твърдения за нарушение на КСО и Регламент (ЕО) № 883/ 2004 е можело да бъдат заявени в производството по обжалване по съдебен ред на Решение № 1012-16-41/ 2 от 01.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено като законосъобразно Разпореждане № 161-00-45-3/ 10.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Разград. Той не е упражнил това свое право и възможността за сезиране на съда с подобни искания вече е преклудирана.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че жалбата е недоказана и неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Мотивиран така Административен съд- Разград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. П. от [населено място], обл. Разград, подадена чрез адвокат С. С., против Решение № 1054-16-82/1 от 25.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 1056-16-204/2 от 07.11. 2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 КСО.

Съдия: