Решение № 1864 от 05.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52004/2024
- Вид
- Решение № 1864
- Подписан
- 05.02.2025
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за наследството
- чл. 10, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 61, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1864 гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110152004 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу О. А. П., действаща лично, но със съгласието на законен представител Б. Р. П., Б. Р. П. и Д. К. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество, сумите както следва: 714,92 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 03.09.2024 г. до изплащане на вземането; 133,17 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 21.08.2024 г., 41,02 лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането и 10,75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
1 О. А. П. действаща лично, но със съгласието на законен представител Б. Р.
П. – 5/12 или сумата 297,88 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 03.09.2024 г. до изплащане на вземането; 55,49 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 21.08.2024 г., 17,09 лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането и 4,48 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2024 г. върху главницата за дялово разпределение;
2 Б. Р. П. – 1/12 или сумата от 59,58 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 03.09.2024 г. до изплащане на вземането; 11,10 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 21.08.2024 г., 3,42 лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на 1 вземането и 0,90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2024 г. върху главницата за дялово разпределение;
3 Д. К. П. – 6/12 или сумата от 357,46 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 03.09.2024 г. до изплащане на вземането; 66,59 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 21.08.2024 г., 20,51 лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането и 5,38 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ Е. съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците О. А. П., действаща лично, но със съгласието на законен представител Б.
Р. П. и Б. Р. П., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответниците излагат, че претендираните от ищеца суми не са за реално потребена ТЕ, което считат, че е в противоречие с чл. 13 от Д.И. 32/2006 и чл. 9 от Д.И. 2012/27.
Сочат също, че ОУ на ищеца противоречат на Наредбата за топлоснабдяването.
Подробно аргументират, че представените от ищеца документи са частни по своя характер, както и че не доказват удостоверените в тях обстоятелства. Оспорват изпадането в забава. Твърдят, че наследници по закон на В.К. са Д. П. и О. П., които притежавали по ½ от имота, което излагат, че е така, доколкото А.П. (син на В.К. и баща на О. П.), починал през 2017 г., а неговата майка през 2019 г. Аргументират, че О.
П. е наследила баща си по право на заместване, като сочат, че преживелият съпруг не наследява по право на заместване, респ. оспорват Б. Р. да притежава права върху процесния имот. Сочат също, че макар и О. П. да наследява своя баща, към момента на открИ.не на наследството е била малолетна, поради което следвало да придобие наследството по опис, което не било сторено и същата нямала качеството на наследник. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Д. К.
П..
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за 2 продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № 11****, представляващ ап. 58, находящ се в /АДРЕС/.
От приложеното на л. 10 по делото копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти се установя, че жилището е придобито пред 1990г. от В.К.К..
От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че В.К.К. е починала на 03.09.2019г., като наследниците й по закон са съпругът й К.П.К., починал преди нея на 03.10.21987г. /справка л. 12/ и децата й Д. К. П. /дъщеря/ и А.К.П. / син/ От справката на л. 14 се установява че сина на В.К.К. – А.К.П. е починал преди майка си на 16.05.2017г.
По изложената аргументация следва извода, че В.К. /починала на 03.09.2019г./ е наследена от дъщеря й Д. П. и по аргумент от чл. 10 ЗН по право на заместване от внучката й О. П. / дъщеря на А.П./.
По изложената аргументация следва извода, че Б. П. през исковия период не е притежавала право на собственост върху процесното жилище, доколкото не попада в кръга на лицата, систематизирани в чл. 10, ал. 2 ЗН, респективно исковите претенции срещу нея се явяват неоснователни.
3
С отговора на исковата молба е формулирано изрично възражение, че ответникът О. П. не е приела наследството по опис, респективно същата не отговаря за задълженията, за които срещу нея са заявени исковите претенции.
Както се посочи по-горе в изложението наследодателят В.К. е починала на 03.09.2019г., а наследникът й по право на заместване О. П. е родена през 2008г., респективно към датата на открИ.не на наследството същата е била малолетна. По аргумент от чл. 61, ал. 1 ЗН малолетните лица приемат наследството по опис.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59b336e0-5c6f-4f80-95e9-a155edde40f0