Решение № 3360 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3360 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110141965 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ........ против А. Н. К..

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 48, находящ се в гр. .............

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 3 229, 08 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 704, 67 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г.; сумата 17, 92 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 3, 44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 15.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2022 г. по ч.гр.д. № 67378/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Н. К. чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва исковете. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период. Оспорва Общите условия на ищеца да са одобрени от КЕВР. Оспорва ищецът да е лицензиран да извършва доставка на топлинна енергия. Оспорва качеството клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва имотът да е топлоснабден, както и технологичните разходи да са били отчетени от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 09.12.2022 г. от ........ е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Н. К..

С разпореждане от 16.12.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 79, 10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ............., дело № 363/2018 г. от 12.09.2018 г. А. Н. К. придобива собствеността на апартамент № 48, находящ се в гр. .............., ет. 9, със застроена площ от 60, 28 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения.

Със заявление-декларация от 03.12.2018 г. А. Н. К. е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .............. от 01.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..............., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 23.07.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.

.............. като възложител и ............... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.

Представен е договор, сключен между ........ – възложител и ............... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на 2 договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От страна на ищеца са представени 2 бр. общи фактури с получател – А.

Н. К.: обща фактура от 31.07.2021 г. за отчетния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и обща фактура от 31.07.2020 г. за отчетния период м.05.2019 г. – м.04.2020 г., втората от които не е относима към предмета на спора, доколкото касае период, предхождащ исковия – м.05.2020 г. – м.04.2021 г.

Видно от представената от третото лице-помагач индивидуална справка за отопление и топла вода за отчетния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., налице е сума за доплащане в размер на 183 лв.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота при 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълната отопляема кубатура от 152 м3, и топлинна енергия за БГВ – въз основа на отчета на 1 бр. водомер, извършен от ФДР.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 1 203, 24 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 020, 24 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 183 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 17, 92 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице ........... И., че за исковия период има плащане в размер на сумата 1, 64 лв. по общата фактура от 31.07.2020 г., отразено в същата, представена по делото. От страна на вещото лице са констатирани и плащане в размер на 791, 73 лв. и прихващане със сумата 188, 53 лв., които обаче касаят отчетния период м.05.2019 г. – м.04.2020 г., видно от таблица № 1 от констативно-съобразителната част на ССЕ, който е извън исковия период 3 м.05.2020 г. – м.04.2021 г. По тази причина следва да бъде съобразено единствено плащането, което попада в исковия период, в размер на сумата 1, 64 лв. Вещото лице е посочило, че при ищеца е отразено непогасено задължение за цена на дялово разпределение в размер на сумата 17, 92 лв. В останалата част съдът не кредитира заключението, доколкото същото е взело предвид и отразени при ищеца задължения за период, който предхожда исковия и не е част от предмета на спора.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат 4 цената на доставената топлинна енергия.

Установи се по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ............., дело № 363/2018 г. от 12.09.2018 г. ответницата А.

Н. К. е придобила правото на собственост на процесния имот. От качеството й на собственик произтича и качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение на ответницата с ищцовото дружество през исковия период, като възраженията в обратен смисъл се явяват неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.