Решение № 9583 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9583 гр. С., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110148825 по описа за 2025 година

Е. Т. Н. е предявил срещу „С.Г.Г.“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 3728,51 лева – главница по договор за банков кредит, сключен между ищеца и „О. б. банка“ АД, сумата в размер от 254,30 лева –договорна лихва за периода от 25.01.2007-07.06.2007, сумата в размер на 13,74 лева – наказателна лихва за периода от 25.01.2007 07.06.2007, както и сумата в размер на 239,83 лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 11.06.2007 г. по гр.дело №1481/2007, по описа на Районен съд-К..л, въз основа на който е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. К., а впоследствие по описа на ЧСИ М. Б..

Ищецът поддържа, че след 2013, не били извършвани действия, които да са от естеството да прекъснат или спрат изтичането на давността респ. вземането на ответното дружество било погасено по давност към момента на предявяване на настоящия иск. Посочва, че ответникът е придобил процесното вземане по силата на Договор за цесия от 07.03.2019 г., сключен между него и „Ф. И.“ ЕАД, което на свой ред отново по силата на Договор за цесия е придобило вземането от „О. б. банка“ АД.

В срока по чл.131 от ГПК „С.Г.Г.“ ЕАД прави признание на иска. Счита, че 1 с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото, тъй като ищецът е могъл да се позове и извънсъдебно на изтеклата давност.

Доколкото ответникът е направил признание на иска и има искане от страна на ищеца с молба от 01.05.2026 за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 от ГПК.

В случая не са налице изключенията по чл.237, ал.3 от ГПК. Съдът постановява решението си въз основа на признанието на иска.

Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.

По разноските

В случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки- признание на иска и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Ответникът е направил признание на иска.Но същият е станал повод за образуване на делото.

Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.Образуването на изпълнително дело и предприемането на изпълнителни действия спрямо ищеца също е причина за настоящото производство. С оглед на което съдът намира, че ответникът е станал повод за образуване на делото.Поради това разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима.Отговорността за разноски следва да бъде разпределена на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Ищецът е реализирал разноски в размер от 969.45 лева, от които 169.45 лева – за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от 828.63 лева..Делото не представлява фактическа и правна сложност, решено е в 1 съдебно заседание и по него не са събирани доказателства, доколкото е налице признание на 2 иска.Процесуалният представител на ищеца не е участвал в съдебното заседание, той е изготвил исковата молба и становище по отговора.

Предвид изложеното възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 600 лева /306.77 евро/.

С оглед на изложеното в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 769.45 лева /393.41 евро/, от които 169.45 лева – за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. Т. Н.,

ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „В.”№50Б, ет.2, ап.6, чрез адв.Д., срещу „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.

„Б.”№81В, ет.8, ап.22, чрез адв. Г., искове с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Е. Т. Н. не дължи на „С.Г.Г.“ АД сумата в размер от 3728,51 лева – главница по договор за банков кредит, сключен между ищеца и „О. б. банка“ АД, сумата в размер от 254,30 лева –договорна лихва за периода от 25.01.2007-07.06.2007, сумата в размер на 13,74 лева – наказателна лихва за периода от 25.01.2007 07.06.2007, както и сумата в размер на 239,83 лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист от 11.06.2007 г. по гр.дело №1481/2007, по описа на Районен съд-К..л, въз основа на който е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. К., а впоследствие по описа на ЧСИ М. Б..

ОСЪЖДА

„С.Г.Г.“

ЕАД,

ЕИК...,

3 със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Б.”№81В, ет.8, ап.22, да заплати на Е. Т. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „В.”№50Б, ет.2, ап.6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 393.41 евро /769.45 лева /- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4