Определение № 1861 от 14.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1861 гр. Варна, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101553 по описа за 2023 година описа за 2023 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 10404/22.04.2024 г. от Р. К. К., чрез адв. Д. Й., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 394/12.04.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1553/2023 г. по описа на ВОС.

Молителят претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие по делото, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Искане е отправено с отговора на исковата молба и е представено пълномощно.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе съдът съобрази:

Молбата е депозирана в законовия срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Делото пред ВОС е образувано въз основа на искова молба от М. Г. М. срещу Р. К.

К., с която са предявени два иска в условията на обективно кумулативно съединяване, с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, последният с цена от 74 228,15 лева.

С Решение № 394/12.04.2024 г. ВОС е отхвърлил предявените искове.

При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК. Размерът им се определя от съда съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по справедливост, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съответно обемът от 1 извършените процесуални действия на защитника.

Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски по делото.

В отговора на исковата молба същият е отправил искане за присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Приложено е пълномощно, в което е вписано, че представителството по делото се осъществява на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. На лист 133 е приложен списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който процесуалният представител претендира адвокатски възнаграждения.

Претенцията по чл. 78 от ГПК е отправена своевременно.

Относими, с оглед предявените искове са разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал.

2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу отвеника са заведени два иска в условията на обективно съединяване.

Проведено е едно открито съдебно заседание. Събрани са писмени доказателства, депозирани с исковата молба. Не са провеждани други действия в съдебното дирене. Видно от отговора на исковата молба и от становището в устните състезания, защитата на К. е ограничена до възражения за погасена давност на исковете и становище по писмените доказателства. За ответника не са ангажирани доказателства.

С оглед това развитие на производството делото се отличава с особено ниска фактическа и правна сложност. Извършените действия по защита и съдействие от адв. Й. са в малък обем в сравнение с други дела от същия вид. Поради това обосновано и справедливо е да се определи възнаграждение в размер от 750 лева, макар и под минимума съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС

Горното разрешение съответства и на актуалната практика на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с което е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, където се приема, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Нараредбата на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по това дело (аргум. и от чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК).

(Определение № 2093/26.04.2024 г. по гр. дело № 1205/2024 г. IV г. о. на ВКС) Поради липсата на произнасяне в решаващия акт по делото относно разноските и основателността на молбата, решението следва да бъде допълнено в горния смисъл.

Мотивиран от изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 394/12.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1553/2023 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН ********** да заплати на адв. Д. П. Й. от ВАК, с адрес в гр. Варна, бул. „*** сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на Р. К. К., по гр. дело № 1553/2023 г. по описа на ВОС, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.

2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3