Решение № 1004 от 11.12.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1004

Хасково, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ПЕНКА

КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА

ИКОНОМОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА канд № 421 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 52/01.03.2023 г. по АНД № 879/2022 г. по описа на Районен съд – С..

Твърди се, че наказателното постановление и решението, с което то се потвърждава, са неправилни и незаконосъобразни поради обстоятелството, че по делото е представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022 г. по досъдебно производство № 263/2022 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - П., по което е повдигнато обвинение на управителя М.

П. Ш. за дейността на дружеството и на основание чл. 33 от ЗАНН е поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Районният съд е приел, че липсва идентичност на субекта. Дори и да се приеме противното, че има идентичност на субекта, то спрямо него няма приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото е наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, тъй като е предмет на неприключило наказателно производство и не съответствало на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл. 49 от ХОПЕС. Позовава се решение от 10.11.2022 г. по дело С-203/21 на СЕС, с което Районният съд следвало да се съобрази. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него решение.

В съдебно заседание касаторът „Е. С.“ ЕООД, редовно уведомен, не се представлява. Депозирана е молба, с която поддържа изложеното в жалбата и моли по формулирани въпроси да бъде отправено преюдициално искане до СЕС. В писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи на приетата от същите нова митническа стойност. Тази стойност не е била платена от дружеството, нито представлява подлежаща на плащане цена. Това била цената, на която дружеството, което продава на касатора стоките, ги е закупило, т.е. тази цена не отговаряла на определението на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Не била изследвана приложимата митническа стойност. При неправилно определяне на нова митническа стойност на стоката се следвало и неправилно определяне на суми за досъбиране на мито, ДДС и лихва за забава. Позовава се на практика на СЕС. Допълва, че при липсата на данни за данъчна или митническа измама и наличието на административен акт, който вменява на дружеството същия размер на дължими митни сборове, какъвто е размерът на административната санкция, то било налице непропорционалност, което като противоречие на европейското право прави санкцията наложена незаконосъобразна.

Ответникът Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница П., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като сочи, че получените отговори от Службата за митническа и гранична защита на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ представляват официални документи, изготвени от лица в кръга на служебните им задължения по установените форма и ред съгласно Спогодбата между правителството на Република Б. и правителството на САЩ, поради което представляват годни доказателства и обвързват митническите органи, а именно – че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят. Деянието било доказано по безспорен начин. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения, че не е нарушен принципът ne bis in idem и че не следва да намери приложение решение по дело С-203/21 на СЕС, са изложени в писмен отговор. Твърди, че било недопустимо искането за отправяне на преюдициално запитване.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

1. Решението на

Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

2. С решението си

Районен съд – С. е потвърдил Наказателно постановление № BG2022/3000-422/НП от 26.10.2022 г., издадено от Директор на ТД Митница П., В ЧАСТТА по т.1, с която на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 13 149,86 лева, и е осъдено дружеството да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

С цитираното наказателно постановление на „Е. С.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 13 149,86 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания – мито и ДДС, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ /т. 1 от НП/ и не се присъжда равностойността на стоката на основание чл. 234 ал. 4 от ЗМ /т. 2 НП/, тъй като същата липсва и размерът на избегнатите публични държавни вземания /13 149,86 лева/ не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката /15 389,11 лева/, като горното се касае за „употребяван пътн. автомобил, бензин, катастрофирал, марка: ***, модел: **, тип: Pkw; първа регистрация – 01/01/2017; цвят черен; р. обем 4663, мощност: 449.0

КС/DIN; бр. места – 5; двигател няма данни, шаси: WDDUG8CB6HA311193 с МД с МРН 21BG003010025287R2/23.03.2021 г.

За да постанови оспореното решение Районен съд - С. е приел, че не са налице основания за отмяна на НП. Не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство, които водят до нарушаване правото на защита на дружеството. Посочено е, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен, а НП – издадено, от компетентни органи. АУАН и НП съдържали необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Районният съд е формирал извод за доказаност на вмененото на дружеството административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, преценявайки представените по делото официални документи, изпратени от американските митнически власти по линията на международното сътрудничество, като е посочил, че наложената „имуществена санкция“ е правилно и законосъобразно определена в минималния предвиден от закона размер.

3. Районен съд – С. е потвърдил НП /т. 1/, който извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция.

3.1. Следва да се посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващият орган установи с допустимите, необходими и относими доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна, така и от субективна страна на нарушението.

Доколкото процесният случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна, безвиновна, и не се изследва субективната страна на деянието, като последното следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.

3.2. С оспореното НП на дружеството касатор се вменява избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от същото от САЩ на територията на Република Б. автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба на процесната стока /bill of sale/, сключен между „Е. С.“ ЕООД и предходния й собственик /BID`N`DRIVE INC/, като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката.

Административнонаказващият орган е приел за релевантна последната продажна цена на автомобила с продавач IAA

INSURANCE AUTO ACTION и купувач GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, т.е. това била установената действително платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територията на Съюза и същата следвало да послужи за определянето на новата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Този извод е споделен и от Районния съд.

3.3. В действителност изпратените от службите на САЩ справки са официални документи, но единственият категоричен извод, който може да се направи от тях, е на каква сума предходен собственик на стоката я е закупил. Дали същата стойност е реално платената по сделката между BID`N`DRIVE INC и „Е. С.“ ЕООД цена или подлежащата на плащане такава не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства.

Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя като цена на сделката. Новата митническа стойност е определена съобразно документите, представени от американските власти, но сред тях, следва да се отбележи, че не фигурират данни за стойността, на която предходният собственик BID`N`DRIVE INC е придобил автомобила.

Отделно, по делото липсват каквито и да е било доказателства, вкл. и данни, за преминаването на собствеността на процесния автомобил в патримониума на BID`N`DRIVE INC и каква е връзката на това дружество с предишен собственик на автомобила Global Auto Exchange, за да се приеме, че цената по сключената от последните сделка е релевантна при определяне митническата стойност на автомобила, предмет на осъществения от дружеството касатор внос.

Тази стойност, на която едно лице е придобило автомобила преди собственик на същото да стане оспорващото дружество, не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Е.

С.“ ЕООД като вносител и купувач на процесния автомобил и дружеството продавач.

Следва да се има предвид и, че документи, касаещи сделка по придобиване собствеността на автомобила от износителя/продавача, не обвързват дружеството касатор предвид факта, че то се явява трето неучастващо лице по отношение на тази сделка, сключена преди това от износителя/продавача, и в тази връзка не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка в настоящия случай.

От факта, че цената, на която предишен собственик на автомобила е придобил собствеността върху него, е по-висока от тази, на която по договор за покупко-продажба BID`N`DRIVE INC я продава на „Е. С.“

ЕООД, не би могло да се обуслови извод, че всъщност първата цена, по-високата, е действителната и договорената цена по процесната сделка.

3.4.

Административнонаказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за реалното му извършване не са събрани.

Липсват доказателства, че „Е. С.“ ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по-висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При това не може да се формира извод, че именно това е стойността, която „Е. С.“ ЕООД е било длъжно да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на САЩ писмени доказателства. В действителност в същите се съдържа и информация относно стойността, на която изпращачът на свой ред декларира, че изнася стоката /в случая дори е по-ниска от приетата 27 112 USD, тъй като е посочена 25 400 USD/, но последното е действие на частноправен субект и по никакъв начин представените от него данни не могат да опровергаят или да имат приоритет пред тези, представени от дружеството касатор. Извод за доказаност на нарушението не може да се направи и въз основа на така посоченото от Районния съд Становище на митническите органи, тъй като то представлява анализ относно възприетата от същите тези органи митническа стойност и не може да служи като доказателство за реалност на същата.

Разпечатката съдържа 49 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59b18583-9d7d-4994-ae3c-94bd4751bd55