Решение № 1452 от 25.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20233110105140 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. К. Й., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адвокат Л. И. Р. от АК- ***, съдебен адрес: гр. *** с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адес на управление: ***, че е незаконосъобразно изпълнението по изп. дело №*** по описа на ЧСИ ***, рег. *** с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г. издаден по ч.гр.дело №***г. на ВРС, за вземане в размер към 27.03.2023г. от 6427.07 лева, от които главница 3063.76 лева със законна лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; 2472.93 лева неолихвяеми вземания, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Варненският районен съд издал по частно гражданско дело № *** година Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение, с които се осъжда И. К. Й. ЕГН **********, да заплати на кредитора „***“ ЕАД ЕИК ***, сумата 3478,50 лева дължима по силата на Договор за потребителски кредит, сключен на 25.06.2009г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 51,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.04.2010г. до 21.06.2010г., сумата от 8,41 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.04.2010г до 21.06.2010г.; сумата от 70,78 лева за платена държавна такса, както и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за разноски. Въз основа на изпълнителния лист по молба на взискателя е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, peг. №***, с район на действние ОС ***. К По делото в продължение на две години след 03.02.2016г., взискателят не е поискал от съдияизпълнителя предприемането на изпълнителни действия. При настъпило на 03.02.2018г. по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по 1 изп.дело № 20127160400830 по описа на ЧСИ ***, то е прекратено с изрично постановление на ЧСИ от 17.03.2023г., който е отбелязал върху гърба на изпълнителния лист дата на последно изпълнително действие 03.02.2018г. Съобразно Договор за прехвърляне на парични вземания от 23.02.2015г. „***“ ЕАД, прехвърлило на „***“ ООД, ЕИК ** вземането към ищеца И. К. Й., за която цесия не бил уведомен по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. На 22.03.2023г. въз основа на същия изп. лист по искане на „***“ ЕООД било образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ ***, по което ищецът получил ПДИ на 12.04.2023 година за задължение към 27.03.2023г. задължението по изп. дело било в размер на 6427.07 лева, от които главница 3063.76 лева със законна лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; сумата от 2472.93 лева неолихвяеми вземания. Ищецът счита, че 5 годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, респ. тригодишна по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за вземанията на банката за главници и лихви е започнала да тече от 03.02.2016г. и е изтекла на 03.02.2021 година, респ. на 03.02.2019г. Не е налице спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, вкл. с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че дружеството е извършило множество действия по събиране на вземането си, с които многократно е прекъсвана давността, сред които:

23.07.2012г. – образувано изп. дело 830/2012г; 12.07.2013г – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 29.07.2014г – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 13.11.2015г. – уведомление за извършена цесия между „***“ („***“ ) и „***“ ЕООД; 08.11.2019г. – депозирана молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 10.09.2015г. – наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; 08.11.2019г. – депозирана молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; 13.12.2019г. – наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 22.03.2023г. – преобразуване на изпълнителното дело с номер на ИД ***г., ведно с молбата за извършване на изпълнителни действия, вследствие на която са наложени запори на банковите сметки на длъжника;

12.04.2023г. – получена ПДИ лично от длъжника. Поради това смята, че погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност, като на основание ТР № 2 от 26.06.2015г на ВКС по тълк. д. № 2/2013г, ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност. Сочи, че съобразно практиката на ВКС настъпилата перемция не заличава ефекта на извършените принудителни действия относно прекъсването на давността. Счита, че уведомяването на длъжника за извършената цесия на 23.02.2015г. между „***“ ЕООД (предишно наименование „***“ ЕАД) и „***“ ЕООД не е елемент от фактическия състав на цесията. Уведомяването няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. С подаването на исковата молба, ведно с приложенията, ответника се счита за уведомен за извършената цесия, /позовава се на Решение № 123 от 04.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г., II т.о.,/. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – изпълнително дело в оригинал № ***по описа на ЧСИ ***; копие от изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ *** се установява, че: по частно гражданско дело № *** година н а Варненският районен съд били издадени Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 30.03.2011г., с ко ито И. К. Й. ЕГН ********** бил осъден да заплати на кредитора „***“ ЕАД ЕИК ***, по Договор за потребителски кредит сключен на 25.06.2009г. сумите от 3478,50 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2010г. до окончателното й изплащане ; 51,95 лева, представляваща 2 договорна лихва за периода от 21.04.2010г. до 21.06.2010г. ; 8,41 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.04.2010г до 21.06.2010г. ; 70,78 лева за платена държавна такса, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора н а 23.07.2012г. било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, peг. № ** с район на действние ОС *** На 15.08.2012г. на длъжника била връчена ПДИ и бил наложен запор върху трудовото възнаграждение дължимо от „***г“ ООД, от което като работодател постъпили по изп. дело ежемесечни плащания по 48,60лв. в периода от 07.11.2012г. до 17.06.2013г.

На 29.07.2014г. отново бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, към същия работодател като от него постъпили по изп. дело ежемесечни плащания в периода от 16.09.2014г. до 08.03.2016г., от които част била разпределяна за такси към ЧСИ, а по банков път другата част била превеждана на взискателя за погасяване на вземането към него. С Договор за прехвърляне на парични вземания от 23.02.2015г. „***“ ЕАД, прехвърлило на „*** “ ЕООД, ЕИК *** вземането по изп. лист, за което на 21.04.2015г. било изпратено уведомление до длъжника, но не било получено. На 08.11.2019г. от взискателя била депозирана молба за налагане на запор върху банкови сметки, въз основа на която на 13.12.2019г. били наложени запори по банкови сметки на длъжника в „Тексим банк“ и „***“ АД. На 23.09.2022г. от взискателя била депозирана молба за налагане на запор по регистрираните трудови договори. На 17.03.2023г. по изп.дело № *** по описа на *** било издадено постановление за прекратяване на делото.

На 22.03.2023г. по молба на „***“ ЕООД било образувано изпълнителното дело № *** по описа на ЧСИ ***като със същата молба било направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 27.03.2023г. били наложени запори по банкови сметки на длъжника и му била изпратена ПДИ, получена лично от него на 12.04.2023г. с посочен размер на задължението 6427.07 лева, от които главница 3063.76 лева със законна лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; сумата от 2472.93 лева неолихвяеми вземания, 150лв. - разноски по изп. дело, 735,52лв.

- такси по ТЗЧСИ.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 /ГПК отм./ е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно изпълнително основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респ. след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при несъдебните изпълнителни основания, доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене/.

Горната правна квалификация е обоснована от твърдението на ищеца, че искът се основава само на факт, възникнал след издаване на изпълнителния лист – изтичане на погасителна давност за събирането на вземането, поради което е допустим. В т.см.

Определение № 113/26.01.2011 п о ч.т.д. № 577/2009 година на ВКС, решение № 68/24.04.2013 по т. д. № 78/2012г. на ВКС и др.

При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение - изтекла след влизане в сила на изпълнителното основание изд. по частно гражданско дело № *** година, погасителна давност по ЗЗД за принудителното 3 събиране на вземането, обективирано в изп. лист от 13.07.2011г. и настъпване на перемпция по изп.дело № *** по описа на ЧСИ ***. Респективно ответникът да докаже наличието на материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изп. дело /в случая изп. дело №*** по описа на ЧСИ *** - рег. № *** на КЧСИ, /вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание; предприети от него /или праводателя му/ правни действия, с които е прекъснал или спрял давността по отношение на вземането, считано от издаване на изпълнителния лист.

По делото на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК са приети за безспорни по делото обстоятелствата, че ищецът е получил ПДИ по изп. дело №*** по описа на ЧСИ *** - рег. № *** на КЧСИ за вземане по изпълнителен лист от 30.03.2011г., издаден по частно гражданско дело № *** година по описа на Варненски районен съд, в полза на „***" ЕАД за сума в размер на 6427.07 лева, от които главница в размер на 3063.76 лева със законна лихва в размер на 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; сумата от 2472.93 лева - неолихвяеми вземания и наличието на договор за цесия от 23.02.2015г., с който „***" ЕАД е прехвърлил това вземане на „***“ ЕООД.