Решение № 39 от 25.03.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. гр. Лом, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200042 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Е. Е. Б. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ - Лом Наказателно постановление № 22-0294-001056 от 09.11.2022 г., с което на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл . 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева; на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева; на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на осн. чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Д. Ц. от МАК, който 1 поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноските в полза на доверителя му.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 22-0294-001056 от 09.11.2022 г. на жалбоподателя Е. Б. са наложени общо 5 бр. административни наказания:

- на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП „Глоба” от 200.00 лв. за това, че като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № *** не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката си на движение и е предизвикал ПТП;

- на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - „Глоба” от 100.00 лева за това, че не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението;

- на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ от 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за това, че не спира и не установява последиците от ПТП;

- на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ от 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за това, че като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР;

- на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ от 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за това, че не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната 2 фактическа обстановка:

На 02.11.2022 г. около 12:50 ч. св. А. П. се обадила на св. Б. В. – служител на РУ – Лом, за да сигнализира, че автомобилът й е ударен при ПТП. След указания от полицейския служител П. позвънила и на ЕЕН 112, като след това отишла на работа. По-късно на работното й място отишли служителите на РУ – Лом – Б. В. и М. И., които се свързали с Е. Б. /тъй като именно той според св. П. бил ударил нейния автомобил/. Св. В. му съставил АУАН за общо 5 бр. нарушения на ЗДвП – за това, че не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката си на движение и е предизвикал ПТП; че не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението; не спира и не установява последиците от ПТП; като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР; не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-001056 от 09.11.2022 г.

От правна страна съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено поради следните мотиви:

1) Най-напред, чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за водач, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал, да се убеди, че пътно превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В настоящия казус обаче не се доказва безспорно жалбоподателят да е извършил нарушение на тази разпоредба. В съдебно заседание са разпитани като свидетели и актосъставителят В., и свидетелят М. И., и св. А. Г.. Тримата обаче дават разностранни и противоречиви показания, които сериозно разколебават административното обвинение. Св. И., който е разпитан най-напред, посочва, че автомобилът на А. Г. е бил спрян и ударен от друг автомобил, който избягал /л. 25 от делото/. При проведените със св. Г. и св. В. очни ставки пък заявява, че вече не си спомня. Въпреки допълнителните разпити и проведените 3 бр. очни ставки на всеки един с останалите двама, не са отстранени противоречията в показанията на тези свидетели. Г. заявява, че жалбоподателят сам бил отишъл на работното й място, а И. - че бил открит в 3 двора на имота си, като при провеждане на очна ставка с В. (в същото заседание от 14.02.2024 г. казва, че не си спомня).

Г. най-напред твърди, че сама „на собствена глава“ е взела решение след реализирането на ПТП да отиде на работа и си е тръгнала от местопроизшествието без никой да й дава указания за това /л. 32 от делото/.

При провеждане на очна ставка с В. в последното съдебно заседание обаче поддържа съвсем друга версия /изразената от него – че той й бил указал да напусне местопроизшествието/. Това съществено вътрешно противоречие на показанията на Г. поставя под съмнение достоверността им. Отделно от това, поведението на самата Г. е в разрез с чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Полицейските служители също въобще не са отишли на соченото за място на ПТП, а са се видели с Г. пред работното й място. Напускането на местопроизшествието от нея, както и разнопосочните и некореспондиращи помежду си нейни и на другите двама свидетели показания, водят до невъзможност да се установи с категоричност дали именно жалбоподателят Б. е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предизвиквайки ПТП и нанасяйки щети на автомобила на св. Г.. Св. В. убедено твърди, че имало снимков материал, който се съхранява в регистър на ПТП – АИС Пътна полиция в РУ. След поискване на въпросния снимков материал обаче, в ЛРС е постъпило писмо от РУ – Лом, че за 2022 г. не се запазва в системата, поради което и твърденията на В. се явяват неподкрепени от други доказателства. Ето защо вмененото на Б. нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се явява недоказано, поради което и същият незаконосъобразно е санкциониран на осн. чл. 179, ал.

2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП.

2) Друго задължение за водачите на ППС е предвидено в ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“. Аргументите за недоказаност, изложени в т. 1 по-горе изцяло намират приложение и по отношение това вменено на Б. нарушение. За пълнота обаче следва да се отбележи, че съдът констатира и друго нарушение на материалния закон в тази част на НП.

Жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.

Въпросната норма предвижда, че който поради движение с несъобразена 4 скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв. Санкцията е абсолютно определена – 200 лв. На основание цитираната разпоредба обаче на Б. е наложена глоба от 100 лв. Дори нарушение да беше извършено и то да беше безспорно доказано, то при положение, че размерът административното наказание е абсолютно определен (а не „от – до“), АНО е следвало, след като е преценил, че следва да се наложи санкция, да я наложи в съответния абсолютно определен размер, а не да я определя произволно. По този начин АНО е нарушил принципа за законоустановеност на наказанието (чл. 27, ал. 1 от ЗАНН) и това е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.

3) Чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение на водача, участник в ПТП „без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. Както беше описано в т. 1 от настоящите мотиви, не се доказва безспорно Б. да е причинил ПТП, чиито последици да не е установил, още по-малко „с цел да се укрие“, както е отразено в обстоятелствената част на АУАН и НП. Въпреки множеството противоречия в показанията на разпитаните свидетели, все пак се установява, че Б. е намерен и се е отзовал, т. е. очевидно не е имал намерение да се укрива. Както правилно се отбелязва от адв. Ц., ако Б. е имал намерение да напусне ПТП, е нямало да се отзове и да се срещне с контролните органи.

Затова и не може да се приеме, че е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за което са му наложени 2 бр. санкции – 100 лв. глоба и 3 месеца лишаване от правоуправление. В тази си част издаденото НП следва също да се отмени.

4) На четвърто място, Б. е санкциониран на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Аргументите за недоказаност, изложени в т. 1 по-горе изцяло намират приложение и по отношение това вменено на Б. нарушение. В тази част на НП обаче е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, водещо до неговата отмяна. И в АУАН, и в НП като нарушена разпоредба се посочва именно чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Тази норма урежда хипотезата, в която при произшествието са пострадали хора. Тогава, според б. „а“ водачът е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР. По настоящото дело обаче няма никакви данни да са пострадали хора. Налице е очевидно несъответствие 5 между описанието на нарушението в акта, респ. наказателното постановление и сочената като нарушена разпоредба. При това положение Б. не следва да носи административнонаказателна отговорност на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

5) Накрая, на жалбоподателя Б. са наложени и 2 бр. санкции на осн. чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

Аргументите за недоказаност, изложени по-горе изцяло намират приложение и по отношение това вменено на Б. нарушение. В тази последна част на НП обаче е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, водещо до неговата отмяна. И тук като нарушена разпоредба се посочва чл. 123, ал. 1, т.

2, б. „б“ от ЗДвП. Както беше посочено, тази норма урежда хипотезата, в която при произшествието са пострадали хора. И в този случай, според б. „б“ водачът трябва да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. По настоящото дело обаче няма никакви данни да са пострадали хора. И тук е налице очевидно несъответствие между описанието на нарушението в акта, респ. наказателното постановление и сочената като нарушена разпоредба. При това положение Б. не следва да носи административнонаказателна отговорност на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.