Решение № 2882 от 02.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2882 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231100500807 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 463, АЛ. 1 ОТ ГПК.

Образувано е по жалби на „Т.“ ООД и „А.А.М.“ АД, съответно взискател и присъединен по право ипотекарен кредитор по изпълнително дело № 20227900400816 на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, срещу разпределение, извършено от ЧСИ по реда на чл. 495 ГПК, обективирано в протокол за разпределение от 01.12.2022 г.

В жалбата на „Т.“ АД са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита, че неправилно ЧСИ не е включил в разпределението платеното от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 4 730 лева, което се ползва в привилегия по чл.

136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Посочва, че доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение в този размер са представени още с образуването на изпълнителното дело. Счита, че невключването на това ползващо се с привилегия вземане в разпределените по т. 1 суми се отразява и върху правилността на разпределението, извършено досежно вземанията на останалите взискатели. Поддържа, че извършеното от съдебния изпълнител прихващане е незаконосъобразно, тъй като не е бил изрично сезиран от жалбоподателя взискател, който е обявен за купувач на имота. Твърди още, че прихванатите суми не са конкретизирани по размери в разпределението, 1 което ще създаде трудност надлежното им осчетоводяване, след извършено от купувача плащане на разликата. Поддържа, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 461 от ГПК, тъй като тя визира различна хипотеза, при която взискателят, на когото е възложена вещта може да извършва прихващане. Излага доводи, че законът установява възможност за прихващане, а не създава задължение за взискател, на когото е възложена вещта. Посочва, че интересът му е да има незабавно плащане на предложената най-висока цена и получаване на постановление за възлагане на имота, т.е. придобиване на собственост върху имота, за който е проведена публичната продан. Счита, че изготвянето на разпределение може да се окаже безпредметно, тъй като докато същото влезе в сила, имотът ще бъде обявен на публична продан и продаден при друг съдебен изпълнител. Иска от съда да отмени обжалваното разпределение.

Жалбоподателят „А.А.М.“ АД иска да бъде отменено, като незаконосъобразно, обжалваното разпределение, тъй като в него не са спазени разпоредбите на закона относно ползващите се с привилегия вземания и реда на удовлетворяване на кредиторите по изпълнителното дело.

Излага и доводи, че в разпределението са неправилно и непълно определени размерите на вземанията на присъединените взискатели. Оспорва да има основание в разпределението да се включи дължима на Национална агенция за приходите сума в размер на 63863.40 лева за ДДС, съответно да се начисли такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ върху тази сума. Посочва, че никъде по делото не фигурира изявление или обяснение, че продажбата е облагаема доставка, както и че посочената крайна цена включва в себе си ДДС. Твърди, че в чл. 136 от НАП не е установена такава привилегия за НАП, съответно удържането на сума за ДДС е направено в нарушение на тази разпоредба.

Счита, че не се дължи и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата за ДДС, доколкото сумата представлява данък върху извършена продажба на имущество. Евентуално приспадане на ДДС и отчитането му пред НАП е законово задължение във връзка със съответната доставка. Твърди, че в разпределението с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени вземания на съдебния изпълнител за такси и разноски по осъществяване на изпълнителен способ, различен от изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както и за изпълнителен способ, който не е приложен.

2

Счита, че неправилно е определен размера на дължимите на първоначалния взискател „Т.“ ООД суми, както и таксата по т. 26 от ТРРЗЧСИ и таксата за опис на имота. Предвид допуснатите нарушения при заделянето на суми с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД, счита, че неправилно е определен размерът на ползващото се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД негово вземане. Поддържа, че размерът на неговото вземане е неоснователно и незаконосъобразно занижен. Твърди, че в разпределението са посочени различни размери на събраната сума /311416.99 лева и 315946.44 лева/ и на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /5499.60 лева и 8164.94 лева/. Счита, че неправилно е определен и коефициентът на пропорционалност и размерът на сумата /303 252.05 лева/, която следва да получи жалбоподателят. Незаконосъобразно е и допуснатото, на основание чл. 461 от ГПК, прихващане от дължимата срещу стойността на имота вземане на взискателя в размер на 2394 лева, тъй като в наддавателно предложение на обявения за купувач взискател - „Т.“ ООД, не е направено изявление за прихващане по чл. 461 от ГПК.

Присъединеният кредитор „А.А.М.“ АД взема становище по подадената от взискателя „Т.“ ООД жалба, като излага доводи за неоснователност на същата.

Препис от жалбата на „А.А.М.“ АД е връчен на взискателя „Т.“ ООД, като в законоустановения срок „Т.“ ООД не е подал възражение по жалбата.

Преписи от жалбите на „А.А.М.“ и „Т.“ ООД са връчени на длъжника „В.С. 2016“ ООД, Столична община и Национална агенция за приходите, като в законоустановения срок не са постъпили възражения срещу жалбата от тези лица.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20227900400816 е изложил мотиви по обжалваното разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.

3 ГПК. Съдебният изпълнител счита жалбата на „Т.“ ООД за частично основателна, а жалбата на „А.А.М.“ АД за изцяло неоснователна. Поддържа, че извършените по изпълнителното дело действия са законосъобразни.

Уточнява, че с протокол от 15.11.2022 г. за купувач на описания, оценен и изнесен на публична продан имот, е обявен взискателят „Т.“ ООД за сумата от 383180.40 лева, като предвид обстоятелството, че обявеното за купувач лице е взискател, както и че има и други взискатели, а постигнатата цена е 3 недостатъчна да удовлетвори всички тях, на основание чл. 495, още при съставянето на протокола по чл. 492 от ГПК, е отчетено, че следва изготвяне на процесното разпределение, като е насрочено и неговото предявяване.

Признава, че в процесното разпределение е допусната грешка, тъй като по т.

1.1 не е заделена сума за платения от първоначалния взискател адвокатски хонорар. Допусната е и техническа грешка при изписване на сумите, припадащи се на ипотекарния кредитор, но в изяснителната, а не в основната част, поради което това не се отразява на извършеното разпределение, от което стана ясно, че на ипотекарния кредитор се разпределя сума по първата ипотека в размер на 311416.99 лева, като именно тази сума е взета предвид при изчисляване на коефициента на съразмерност – 0.17881282, получен като частни между сумата, която се разпределя /311416.99 лева/ и цялото вземане на ипотекарния кредитор /1741580.88 лева/. Излага подробни мотиви защо счита за неоснователни останалите направени с жалбите доводи срещу разпределението.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с представеното копие на изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.05.2022 г. на СГС, по т. д. № 2548/2021 г., с който длъжникът „В.С. 2016“ ООД е осъден да заплати на „Т.“ ООД главница в размер на 130 000 лева, ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. до погасяването, възнаградителна лихва от 14027.18 лева и разноски в размер на 13686.61 лева. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от упълномощен от взискателя „Т.“ ООД адвокат, като към молбата са представени доказателства за упълномощаване на този адвокат и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4730 лева, /200 лева за образуване на делото и 4530 лева за процесуално представителство и защита/, като в договора за правна защита и съдействие от 26.05.2022 г. изрично е вписано, че така уговореното възнаграждение е платено изцяло и в брой при подписване на договора. Принудителното изпълнение е насочено върху притежавания от длъжника недвижим имот – дворно място с площ от 3468 кв.м., находящо се в с. Бистрица, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.

Този имот е един от ипотекираните с две ипотеки имоти, вписани в СВ София, съответно на 30.05.2017 г. и 09.10.2018 г., в полза на „Банка Пиреос 4

България“ АД. На 29.04.2022 г. вземанията по тези ипотеки са цедирани на „А.А.М.“ АД, което обстоятелство е отбелязано в СВ на 23.05.2022 г.

Обезпечените вземания по двете ипотеки са в размер на 1741580.88 лева по договор за инвестиционен кредит от 2017 г, обезпечен с първата ипотека и 629801.13 лева по договор за инвестиционен кредит от 2018 г., обезпечен с втората ипотека. За гореописания имот се установява наличие на дължим данък „недвижим имот“ за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 625.50 лева /видно от изпратеното от СО писмо от 28.11.2022 г./, както и публични задължения на длъжника в размер на 12530.68 лева /видно от удостоверение по чл. 191 от ДОПК от 01.12.2022 г./.

За купувач на изнесения на публична продан недвижим имот е обявен взискателят „Т.“ ООД за сумата от 383180.40 лева. Предвид обстоятелството, че има и други взискатели и продажната цена е недостатъчна да ги удовлетвори, е пристъпено към изготвяне на разпределение по чл. 495 от ГПК, като е насрочено неговото предявяване за 05.12.2022 г. Такова разпределение е изготвено на 01.12.2022 г. и то е предмет на процесните жалби. В разпределението участват като взискатели Столична община, НАП, ипотекарният кредитор „А.А.М.“ АД и „Т.“ ООД, в качеството му на присъединен по право взискател въз основа на вписана възбрана върху имота по други изпълнителни дела. При изготвяне на това разпределение е заделена сума за дължимото ДДС в размер на 63863.40 лева, както и съответната на тази сума такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4529.45 лева с ДДС. След това, оставащата сума от 314787.55 лева е разпределена, както следва:

По т. І. – чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – вземания от разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, а именно:

1.

1. 2394 лева – платени от взискателя „Т.“ ООД авансови такси и допълнителни разноски: 24 лева такса образуване; 24 лева покана за доброволно изпълнение; 18 лева възбрана; 15 лева – допълнителни разноски за възбраната, за които са издадени сметки по чл. 79 от ТТРЗЧСИ от 31.05.2022 г.; 2136 лева такса опис и два броя съобщения за публична продан, за което е издадена сметка по чл. 79 от ТТРЗЧСИ от 25.08.2022 г.; 27 лева тежести и данъчна оценка, за което е издадена сметка по чл. 79 от ТТРЗЧСИ от 25.08.2022 г. и 5

150 лева за вещо лице, за което е издадена фактура от 23.08.2022 г.;

2. 276 лева дължими обикновени авансови такси от ТТРЗЧСИ: 36 лева – т. 13 от ТТРЗСИ; 24 лева съобщение до вещо лице за повторна експертиза; 120 лева за разгласяване на проданта и 96 лева – за 4 бр. съобщения за предявяване на разпределение;

По ІІ. - чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – 625.50 лева – вземания на Столична община, върху които се начислява такса за събрано вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 75.06 лева.

По т. ІІІ. - чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – вземания на ипотекарния кредитор „А.А.М.“ АД – 311416.99 лева по първата ипотека, вписана в СВ – гр. София на 30.05.2017 г., от която сума 8164.94 лева с ДДС пропорционална такса за събрано вземане, при определен коефициент на съразмерност 0.17881282. След приспадане на дължимата такса от 8164.94 лева, сумата, която следва да се изплати на присъединения кредитор е 303252.05 лева.

Посочено е, че няма суми за удовлетворяване на ипотекарния кредитор по втората вписана ипотека върху имота.

По т. ІV. - чл. 136., ал. 1, т. 6 от ЗЗД – за взискателя НАП няма суми за удовлетворяване на вземанията.

Предвид така извършеното разпределение, на основание чл. 461 от ГПК е допуснато прихващане от дължимата срещу стойността на имота вземане на взискателя „Т.“ ООД в размер на 2394 лева, като остатъкът от 380786.40 лева до цялата стойност на имота следва да се внесе от взискателякупувач „Т.“ ООД, която сума ще се разпредели, след влизане в сила на направеното разпределение, съобразно възприетото в него.