Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 27.07.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 680/2025
Вид
Решение № 276
Подписан
27.07.2026
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Перник, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100680 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 6777/29.10.2025 г. (уточнена с молба вх. № 7633/28.11.2025 г. – п.к. 25.11.2025 г.), подадена от К. В. С. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Б. М. от САК срещу Община Радомир, с Булстат:000386776 и адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20, с която се претендира ответната община да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 13 293.59 евро (26 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошено здравословно състояние (екцес) вследствие на нападение и ухапвания от безстопанствено куче в *** на 31.10.2020 г., което влошаване на здравословното състояние е настъпило след влизане в сила на решение № 28/24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник – 13.01.2023 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.10.2025 г., до окончателното издължаване.

С уточнителната си молба ищцата изрично заявява, че не поддържа исковата си претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 130.49 лв.

Ищцата твърди, че на 31.10.2020 г. в *** била нападната и тежко нахапана от голямо безстопанствено куче. Инцидентът й причинил множество физически травми (счупване на кост на лявата ръка, разкъсни рани по тялото и крайниците) и тежък психически шок. С решение № 28/24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник на ищцата било присъдено обезщетение от 15 000 лв. за вредите, но след влизане в сила на решението – 13.01.2023 г., здравословното й състояние се влошило – физически и психически увреждания: посттравматична артроза, тендинит и трайна атрофия на пръстите на лявата ръка, водещи до липса на захват и невъзможност за самообслужване; хронично 1 посттравматично стресово разстройство, депресивни състояния и социална изолация, изискващи дългосрочно медикаментозно и психотерапевтично лечение; които увреждания били трайни и налагащи нови хирургични интервенции.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Община Радомир е подала отговор, с който оспорва предявените искове като процесуално недопустими, а по същество – неоснователни.

Общината твърди, че спорът вече бил решен с влязлото в сила решение от 2022 г. и ищцата претендирала обезщетение за същите вреди, които вече били предмет на предходното дело. Оспорва твърдението, че било налице ново влошаване на здравето (ексцес) като посочените „нови“ симптоми съществували и били известни още по време на първото дело, като били взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение.

Твърди, че по-късната дата на издаване на медицинските документи не доказвала нововъзникнали вреди, а само последващо лечение на стари такива, при което оспорва документите като „частни свидетелстващи документи“, които не доказват истинността на вписаните в тях факти. Посочва противоречие в документите относно мястото на събитието (***). Оспорва наличието на пряка връзка между инцидента от 2020 г. и настоящото здравословно състояние на ищцата в периода след 2023 г.

Прави възражение за погасителна давност – бил изтекъл 5-годишният давностен срок, считано от датата на инцидента (31.10.2020 г.) до предявяването на настоящия иск, тъй като счита, че не било налице ново увреждане, което да прекъсва или спира давността.

Прави възражение за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) като твърди, че ищцата сама допринесла за вредите, тъй като с поведението си предизвикала настъпването на инцидента и не спазвала стриктно предписаното медицинско лечение след инцидента, което довело до забавяне на възстановяването.

В съдебно заседание ищцата чрез адвокат М. моли предявеният иск да бъде уважен изцяло по основание и размер, като поддържа, че от писмените и гласните доказателства, включително приетата комплексна съдебномедицинска експертиза и решението на ТЕЛК, са установени всички здравословни увреждания, причинени на ищцата от нападението и ухапването от безпризорно куче, част от които продължават и към момента. Позовава се и на обясненията на вещото лице относно посттравматичното разстройство, страха и ограниченията в ежедневието на ищцата, включително невъзможността да излиза и пазарува самостоятелно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната Община Радомир не е изпратила представител и не е изразила становище.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Така предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по 2 същество.

Направените в тази връзка възражения на ответника за недопустимост са неоснователни, тъй като ищцата не претендира повторно обезщетяване на вече присъдени вреди, а обезщетение за твърдяно последващо влошаване на здравословното състояние, настъпило след влизане в сила на предходното решение. Дали такова влошаване действително е настъпило, дали е в причинна връзка с първоначалния деликт и дали не е било вече предвидено при първоначалното обезщетяване, са въпроси по основателността на иска, които подлежат на изследване при решаване на спора по същество.

По основателността на исковите претенции:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на 13.01.2023 г. Решение № 28/24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник ответната Община Радомир е осъдена да заплати на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди (съответно 559.69 лв. и 15 000 лв.) за претърпени от последната на 31.10.2020 г., около 16.15 ч., в ***, болки, страдания и уплах, причинени от ухапване от безстопанствено куче по цялото тяло – първо дясната и ръка, след това дясното бедро и лявата ръка в областта на дланта, в следствие на което получила следните травматични увреждания: рентгенови данни за счупване на четвърта дланна кост на лява ръка, без разместване на фрагментите; рани по дланната и тръбна повърхности на четвърти и пети пръст на лява ръка; множествени травми в областта на дясна предмишница, дясно седалище и бедро, дясно бедро към подбедрицата, съчетаващи дълбоки охлузвания и подкожни кръвонасядания; травмата в областта на лява ръка изразяваща се в счупване на четвърта дланна кост и мекотъканни увреждания по дланна и тръбна повърхности на лява ръка, които са отнели в значителна степен основните функции на ръката, а именно хватателната, за период от време по-голям от един месец, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 31.10.2020 г., до окончателното й изплащане.

Като свидетел по делото е разпитана М.К.С. (дъщеря на ищцата), която твърди, че на 31.10.2020 г., около 16:15 ч., в *** майка е била нападната от голямо, черно и агресивно безстопанствено куче, което не е било с каишка и не е имало отличителни знаци или чип.

По думите кучето първоначално захапало ищцата по дясната ръка и десния крак или бедро, след което я повалило на земята, захапало лявата ръка в областта на дланта и я влачило по земята. При последвалия преглед в УМБАЛСМ „***“ било установено счупване на четвъртата метакарпална кост на лявата ръка.

Свидетелката твърди, че към датата на съдебното заседание майка не се е възстановила нито физически, нито психически. Според непосредствените наблюдения ищцата няма нормален захват с лявата ръка, не може да свива и разгъва пръстите, не може нормално да движи ръката, има парези, изпитва страх да напуска дома си сама, страда от кошмари и многократно преживява отново нападението.

Свидетелката посочва, че придружава майка си при медицинските специалисти, тъй 3 като тя изпитва силен страх да излиза самостоятелно. Именно продължаващите страхови преживявания и кошмарите наложили провеждането на консултации с психиатър.

По делото е приета от съда и неоспорена от страните комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р К. С. – специалист по ортопедия и травматология, и д-р Р. К. – специалист по психиатрия. Заключението се основава на медицинската документация по делото, предходните съдебномедицински експертизи и съдебни актове, както и на извършен на 19.05.2026 г. личен преглед на ищцата.

Вещите лица приемат, че при инцидента от 31.10.2020 г. ищцата е получила множество травми по дясната предмишница, дясното седалище и бедро, рани по IV и V пръст на лявата ръка и счупване на IV дланна кост на лявата ръка без разместване.

Впоследствие, според вещото лице ортопед-травматолог, са налице посттравматични дегенеративни изменения в областта на лявата ръка, изразяващи се в дегенеративни промени в ставата на палеца, деформация на IV дланна кост, ограничени и болезнени движения на палеца и нарушения в захвата. При личния преглед вещото лице е установило липса на активни движения в III, IV и V пръст на лявата ръка, липса на волеви захват, запазен само върхов захват между палец и показалец, болки при движение на палеца и белези от травмите.

Същевременно експертизата изрично сочи, че по отношение на травмите в областта на дясната предмишница, седалището и десния крак не са останали трайни последици.

Вещите лица правят разграничение кои увреждания се намират в причинна връзка с процесния инцидент и кои не, а именно: За намиращи се в причинна връзка с ухапването от кучето посочват посттравматичните дегенеративни изменения в ставата на палеца на лявата ръка, деформацията на IV дланна кост на лявата ръка и свързаните с това болки и нарушения в захвата. За несвързани с процесния инцидент са приети неврологичните находки, описани при прегледа от 19.04.2023 г., включително увреждане на брахиалния плексус, дискови протрузии в шийния отдел, миелопатия и травматична спондилопатия.

Във връзка с това дали уврежданията са новонастъпили след 2023 г. вещите лица посочват, че описаните в исковата молба физически увреждания на лявата ръка са били налице още преди 2023 г. и са отразени в предходната съдебномедицинска експертиза, в решението на ТЕЛК от 13.04.2021 г. и в по-ранната медицинска документация. Изрично посочват, че хватателната функция на лявата ръка не е била възстановена още тогава, а слабостта, изтръпването и затрудненото сгъване и разгъване на пръстите са били налични и преди 2023 г. като не се очаква съществена бъдеща промяна в обективното физическо състояние.

По психиатричната част експертизата е категорична, че при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство, развило се в пряка причинно-следствена връзка с нападението от кучето. Установените психични прояви включват тревожно-депресивна симптоматика, ярки и натрапливи спомени за нападението, кошмари, страх при виждане на кучета или дори при чуване на лай, невъзможност да се придвижва сама навън, необходимост от придружител, частична социална дезадаптация и трайно влошено качество 4 на живот. Вещото лице психиатър посочва, че симптомите са леко отслабнали с времето и лечението, но продължават да са налице.

В съдебното заседание вещото лице психиатър потвърждава заключението си като допълва и пояснява, че е взело предвид както предходните психиатрични консултации, така и състоянието на ищцата към момента на личния преглед. Твърди, че и към момента са налице признаци и симптоми на посттравматично стресово разстройство, които са леко отслабени в сравнение с по-ранния период, но не са отзвучали.

Експертизата установява също, че ищцата е провела лечение след инцидента, включващо хирургична обработка на раните, гипсова имобилизация, контролни прегледи, медикаментозна терапия и психиатрично лечение.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: