Решение № 797 от 27.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Бургас, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20212100101428 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. Т. СТ., ЕГН;

**********, с адрес: ****, чрез адв. Николай Николаев Димитров, адв. Жени Валентинова Тасева, адв. Надя Атанасова Христова и мл. адв. Георги Георгиев Радков, всички със съдебен адрес: ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4. гр. София, п. к. 1000 против „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, седалище и адрес на управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 300 000, 00 лева, частично предявени от сума в размер на 400 000, 00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху претендираната главница и лихвата от 31.03.2021 г., считано от дата 21.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендира се и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 29 797, 34 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, в едно със законна лихва, считано от 09.06.2021 г. (датата на уведомяването на ответника) до 20.08.2021 г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 604. 27 лв., както и до окончателното погасяване на вземането, както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за имуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 30.06.2021 г. до 20.08.2021 г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 430.44 лв.

(четиристотин и тридесет лева и 44 ст.), както и до окончателното погасяване на вземането.

Представят се доказателства. Претендират се разноски.

1

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на предявените искове, поради ненадлежно изпълнение на процедурата по чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като към писмената си претенция пред застрахователя, ищцата не е представила банкова сметка, по която да й бъде изплатено обезщетението.

В доклада по делото и към настоящия момент съдът намира така направеното възражение за неоснователно. Допустимостта на прекия иск по ч 432 от КЗ е предпоставена от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, с който се цели предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл. 378, ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на специалните предпоставки – в конкретния случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.

От данните по делото е видно, че процедурата по чл. 380 от КЗ е започнала с предявена пред застрахователя претенция за неимуществени вреди на 31.03.2021 г, от който момент е започнал да тече и срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, поради което към момента на предявяване на настоящата претенция - 20.08.2021 г., същия е изтекъл. Пред застрахователя е предявена и претенция за имуществени вреди на 09.06.2021 г., чийто срок към настоящия момент също е изтекъл, и за която няма данни ответникът да се е произнесъл, поради което исковете са допустим.

Неоснователни са доводите на ответника, че заявените претенции са нередовни, тъй като не са представени банкови сметки, по които да бъде изплатено обезщетението.

Непосочването на банкова сметка от увредения в искането до застрахователя, както и непредставянето на допълнителни доказателства във връзка с настъпилото ПТП нямат за последица недопустимост на исковете, а биха могли да рефлектират върху началния момент на поставяне на ответника в забава. В разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ изрично е посочено, че срокът започва да тече от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя, като липсват каквито и да е други предпоставки.

2

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2020г. в 05:36ч„ на път I-7, км. 315+816 м., между гр. Елхово и ГКПП – Лесово е настъпило ПТП между МПС с марка „Ивеко“, модел „50Ц14В“ и peг. № **********, управлявано от В.А.М. и товарен автомобил, представляващ пътен състав от полуремарке с peг. № ********* и влекач с марка „Волво“, модел „ФХ“ и per. № **********, управляван от молдовския гражданин О.Б.. В резултат на произшествието ищцата, като пасажер в микробус „Ивеко“, претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания във връзка с получените телесни увреждания, както и имуществени вреди, свързани с извършените разходи за лечение. Счита се от ищцата, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е на водача на МПС с марка „Ивеко“, тъй като той не е съобразил поведението се на пътя с разпоредбите на ЗДвП, при което управляваното от него МПС получава тежки деформации, тъй като предните му състави навлизат частично под задните състави на полуремаркето, от което са настъпили вреди за ищцата.

Твърди се, че за инцидента има образувано НОХД № 386/2020г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, с постановена осъдителна присъда, за извършено престъпление - причинена смърт на повече от едно лице и причинени телесни увреждания с опасност за живота на повече от едно лице, която е постановено само срещу молдовския гражданин О.Б., поради факта на настъпилата смърт на другия участник и виновен за процесното ПТП - В.А.М..

Сочи се, че образуваното наказателно производство е преминало по реда на Глава XXVIII от НПК с признание на вината, но към настоящия момент присъдата не е влязла в сила, поради обжалване на размера на наложеното наказание.

Сочи се по – нататък в исковата молба, че съдът в наказателното производство бил посочил в мотивите на присъдата, че с неправомерното си поведение на пътя пострадалия водач на пътническия автобус Велян Младенов е допринесъл съществено за настъпилия тежък вредоносен резултат, тъй като шофирал с висока скорост и при несъобразяване на конкретната пътна обстановка. Заявява се от ищцата, че водачът Велян Младенов е съпричинител на процесния транспортен инцидент и несъмнено е налице пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразните действия на този водач и крайния общественоопасен вредоносен резултат - настъпилото ПТП с неговите последици. Иска се от настоящия съд да съобрази и разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, като в допълнение сочи, че при деликтната отговорност вината се презумира, поради което в настоящия случай тя е налице.

Твърди се от ищцата, че към датата на събитието 09.10.2020г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС с марка „Ивеко“, модел „50Ц14В“ с per. № **********, управлявано от делинквента В.А.М., с крайна дата на покритие 29.08.2021г.

Излагат се твърдения, че ищцата е пострадало лице, което има правото да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, изплащане на 3 обезщетение за всички претърпени болки и страдания, и извършени разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 380 от КЗ, като пред застрахователя е депозирана писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, получена от него на 31.03.2021 г., по която е е образувана щета № 0000 - 1000 - 03 -21 - 7197. С писмо изх.№ 4540 от19.05.2021 г. по описа на ЗК„Лев Инс“АД, ответникът уведомил ищцата, че по отношение на процесното ПТП е налице Присъда по НОХД № 386/2020г., по описа на ОС Ямбол, видно от която виновен за ПТП на 09.10.2021 г. е - молдовският гражданин Бекиян Октавиян, поради което че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0000 1000 - 03 - 21 -7197. Пред застрахователя била депозирана и застрахователна претенция от 09.06.2021 г. за имуществени преди, но и по нея не било определено обезщетение.

Счита се от ищцата, че ответникът дължи, веднъж законната лихва, дължима от виновния водач /застрахования/ на осн. чл. 429, ал. от КЗ, както и на второ място дължи законна лихва за собствената си забава на осн. чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка излага твърдения, че застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ включва, наред с главницата (претенциите за неимуществени и/или имуществени вреди) и лихвата върху нея, която се дължи от делинквента, считано от найранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, като КЗ урежда и самостоятелно задължение за лихви на застрахователя, свързани с неговата (а не на делинквента) забава. Заявява се, че отговорността на застрахователя за лихви по чл. 497 от КЗ е за забава на самия застраховател с определянето и изплащането на застрахователното обезщетение, част от което е и вземането за лихви по чл. 429 от КЗ. Двете задължения за лихви могат да съществуват паралелно, като подлежат на доказване в процеса по общия ред.

По отношение на търпените от ищцата неимуществени вреди, се прави преглед на представената по делото медицинска документация, като се описват извършените на ищцата прегледи, манипулации и операции, за периода от 09.10.2020 г. до 20.07.2021 г. Сочи се, че към настоящия момент ищцата провежда рехабилитация в домашни условия от специалист рехабилитатор, който я посещава в дома й.

По нататък в исковата молба се излагат твърдения, че непосредствено след ПТП, ищцата транспортирана до болнично заведение - МБАЛ „Св. Панталеймон”, гр.Ямбол, където е установено тежко шоково състояние, данни за черепно-мозъчна травма с контузия на мозък, данни за травма на опорно-двигателен апарат със счупване на тазови кости в ляво и дясно. На пострадалата са проведени противошокови мероприятия и след стабилизиране на общото й състояние е преведена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където са установени следните травматични увреждания: Закрита черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на главата, контузия на главен мозък с кръвоизлив под меки мозъчни обвивки слепоочно-базално; лицева травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, счупване на носни кости, счупване на горната челюст тип Ле Форт II, с увреждане на алвеоларен израстък на горна челюст отпред и травматично луксиране III-та степен на първи и втори горни десни зъби; гръдно-коремна травма с данни от образни изследвания за 4 контузия на бял дроб и ляв бъбрек с минимално количество свободно подвижна течност по ляв латерален канал; счупване на дясна хълбочна кост, счупване на ляв и десен ацетабулум (ставни ямки в които заляга главата на бедрената кост в тазо-бедрената става); счупване на долното рамо на лявата и дясната лонни кости; разчленяване на симфизата (лонно съчленение), счупване на лявото крило на кръстната кост, диафизарно счупване на дясна бедрена кост. В следствие на множеството травми и кръвозагуба пострадалата е изпаднала в травматичен шок, което състояние само за себе си обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Наложило се е продължително реанимационно лечение, с поставяне на изкуствена белодробна вентилация и трайно обездвижване. За месеци е било затруднена дори елементарно придвижване. Изправянето до седеж за първите три месеца, е ставало само с помощ и под контрол от друг човек. Получила редица усложнения, подробно описани в исковата молба.