Решение № 175 от 01.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 281/2022
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 01.12.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Други актове по делото
- Протокол № 304 от 21.09.2022 · Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
- Протокол № 367 от 19.10.2022 · Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
- Протокол № 446 от 29.11.2022 · Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600281 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 77 от 15.06.2022 г. по ЧНД № 212/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора е било признато решение на чужда юрисдикция, влязло в сила на 28.09.2021 г., с което на Й.
З. З. е била наложена финансова санкция в размер на 250 евро за административно нарушение по транспорта, като санкцията е с левова равностойност 488,96 лева по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, намира че същата е била подадена в законоустановения срок от лице с нужната процесуална легитимация.
Съдът е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира изпълнението.
Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД на НАП - *– офис * по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния орган на издаващата държава и на Министерството на правосъдието на РБ.
В жалбата си, адвокат И. Р. – служебен защитник на засегнатото лице релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното пред първия съд производство, мотивирани с непредоставяне на възможност от страна на първия съд на 1 засегнатия да прецени съответствието на издаденото удостоверение, с което се иска изпълнение на решението за плащане на финансова санкция, издадено в Кралство *. По тези съображения от въззивния съд се иска да отмени решението на ОС – Стара Загора, като вместо това да не признае акта на органа на чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Стара Загора, като не е постъпило становище.
За съдебното заседание пред въззивния съд засегнатото лице не е било отрито на адреса си, за да бъде призовано, поради което на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е било представлявано от назначения му от първоинстанционния съд служебен защитник.
В хода на съдебните прения пред въззвния съд адв. И. Р. заявява, че липсата на превод на решението на чуждата юрисдикция е била санирана с възлагането на такъв превод от въззивния съд, с което са налице предпоставките за произнасяне по искането на чуждата юрисдикция. Моли въззивиния съд да вземе предвид всички събрани по делото доказателства е да постанови едно законосъобразно решение, с което засегнатото лице да бъде освободено от заплащане на наложената глоба.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване на изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Стара Загора по реда на чл. 32, ал.
1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение на съдебна юрисдикция на Кралство *. С посочения съдебен акт на засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 250 евро. Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език.
По делото на въззивния съд е бил приложен и превод на решение № 1062 5422 3874 3294 от 17.08.2021 г., с което * административна юрисдикция е наложила административно наказание на Й. З. З. за това, че на 06.01.2021 г. в *, Община * като водач на МПС е държал мобилен електронен апарат по време на шофиране. С решението са били дадени подробни указания за процедурата по обжалване на наложената глоба. Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посочените документи за признаването на решението на чуждия съдебен орган, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за извършено административно нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил санкциониран за това, че на 06.01.2021 г. в 10:51 часа в *, Община * като водач на МПС е 2 държал мобилен телефон по време на шофиране, за което е бил санкциониран въз основа на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.
Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички необходими реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на преведения във въззивното производство съдебен акт.
Посочен е бил и субекта на административното нарушение, на който е наложена административната финансова санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на извършено от засегнатото лице административно нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано по време и място. Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото законодателство в секторното законодателство на издаващата държава в цитирания по-горе смисъл. Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на парична глоба в административно-наказателно производство на държава-член на Европейския съюз, което представлява административно нарушение и по българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.
Не са налице и основанията за отказ за признаване на решението на чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в които може да го упражни.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по нейното законодателство процедура. Същевременно действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и приемащата държава.
Не се установяват за нарушения, свързани с възможността на засегнатия за разбере за какво нарушение е санкциониран и да упражни лично правата си по съответния ред или да упълномощи процесуален представител, ако желае да стори това. Не са налице данни за нарушено право на защита в процедурата пред чуждата юрисдикция и решението й по същество. Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подложи на преценка неговото 3 същество от гледна точка на правилност, обоснованост и законосъобразност. Не може да се направи и анализ и сравнение между производството в чуждата и изпълняващата държава и оттам да се черпят аргументи срещу него. Актът на съда в настоящото производство няма за цел да ревизира и замества волята на органа на издаващата държава, нито съдът има правомощие да дерогира чуждото решение, защото преценя само налице ли са материалноправните и процесуалните предпоставки за признаването му. Още повече, че деянието е извършено на територията на издаващата държава и българските съдилища нямат юрисдикция за процесното нарушение. В този смисъл съществото на така консумираното от жалбоподателя административно нарушение, не подлежи на контрол от страна на българския съд.
Засегнатият е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал удостоверението е отразил обстоятелството, че лицето е било уведомено съгласно националното законодателство относно правото си да обжалва решението лично или чрез упълномощен според законодателството представител относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството е било писмено (т. е. закрито, административно), при което не се очаква лично явяване на лицето в съдебен процес. В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на алтернативно изброените условия, а именно – постоянно местожителство на територията на Република България. Данните за последната актуална за засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за последен известен адрес на лицето.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът на ОС – Стара Загора, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието признаване се иска.
Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението на холандския съдебен орган да се изпрати на ТП – НАП – *, офис * за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до обосновани изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на което на засегнатото лице е била наложена финансова санкция. Правилно е било прието също така, че процесуалните формалности по признаване на решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
4
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата на служебния защитник – адв. И. Р., да се остави без уважение, поради което и РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 15.06.2022 г. по ЧНД № 212/2022 г. на Старозагорския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5