Решение № 180 от 11.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пазарджик, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200144 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „И..БГ“ ЕООД, ЕИК ... против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0047709, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на дружеството. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството-жалбоподател се поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш е наложена имуществена санкция за това, че на ... г. в ... часа в област Пазарджик, АМ „Т.“, км.86+400, пред бензиностанция О. с посока на движение от гр. П. към гр. С., е заснето с АТСС Multi Radar № 00209D32F68B да се движи МПС – лек автомобил „М.М.“ с рег. № ..., собственост на „И..БГ“ ЕООД, като ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за него.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на дружествотожалбоподател е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част 2 от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания. При издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението, нарушените законни разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане. При описанието на нарушението се сочи, че е налице движение на МПС по АМ „Т.“, км.86+400 с посока на движение към гр. С. и нарушението е установено по време на движение на МПС – тоест несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗГО, което е нарушение именно на посочените в ЕФ разпоредби на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това управление се доказва и от приложената снимка (извлечение от видеоклип) от техническото средство, на която се вижда именно горепосочения автомобил да се движи във втора лента на АМ „Т.“.

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В конкретния случай няма спор, че МПС с рег. № ... е собственост на „И..БГ“ ЕООД, а това се доказва и от събраните по делото доказателства – справка за регистрация на МПС.

Няма спор и че не е спряно от движение. При това положение правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за неизпълнение на вмененото по закон задължение, след като на процесната дата и час посредством автоматизирана система, която е одобрен тип средство за измерване, е установено, че автомобилът се е движил по АМ „Т.“, км.86+400 с посока на движение към гр. С.. Нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест.

Неоснователни се явяват възраженията в жалбата. В конкретния случай 3 административното наказание на дружеството-жалбоподател е наложено с електронен фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ. Съгласно ал.4 на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. В случая управление е установено по безспорен начин на ... г. в ... часа в област Пазарджик, АМ „Т.“, км.86+400, пред бензиностанция О. с посока на движение от гр. П. към гр. С.. Това управление се доказва от събраните по делото доказателства.

В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето със стационарна радарна система, която представлява одобрен тип техническо средство и отговаря на метрологичните изисквания, видно от представените удостоверение за одобрен тип техническо средство и протокол за проверка от ... г. на Българския институт по метрология, следователно процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.

При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която норма ясно е посочена като нарушена в ЕФ. В тази връзка с оглед субекта на нарушението юридическо лице – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – имуществена санкция. В случая е абсолютно ирелевантно използваното обръщение „Уважаема госпожо/господине“, тъй като то е просто форма на учтивост на обръщение към законния представител на дружеството и не внася никакво съмнение кое е наказаното лице, а именно дружеството. Навсякъде в ел. фиш – от негово наименование („Електронен фиш за налагане на имуществена санкция“), посочването на вида на санкцията („Ви се налага имуществена санкция“), срокът за плащане и дори, че след влизането в сила ел. фиш, „имуществената санкция“, по който не е платена, се изпраща за принудително 4 събиране – не поставят съмнение за нейния вид, а размерът на санкцията пък е съобразен с предвидения такъв в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.

С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, чрез налагане на предвидената имуществена санкция в абсолютно определен в закона размер. В КЗ изрично е предвидена „имуществена санкция“ за собственик - юридическото лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага „имуществена санкция“, като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е ангажирана отговорността именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е управлявал МПС-то. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно-отговорно лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС. В случая тази разпоредба е точно спазена. Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС на собственика му в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването на този факт не е поставен на субективна преценка на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи. От страна на дружествотожалбоподател не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което е безспорно установено извършено нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 КЗ. В тази връзка съдът също извърши справка в сайта на „Гаранционен фонд“, 5 която справка показва, че към процесната дата – ... г. за автомобила действително не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Нещо повече - процесният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. С въпросната разпоредба е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС. Текстът на последната визира случаите, когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е „управление“ на МПС, а несключената застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението. Административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ , като санкцията му е била наложена на основание чл.638, ал.4. Няма спор, че на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се ангажира административнонаказателна отговорност на собственика на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, установено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на основание чл.638, ал.3 от КЗ се ангажира отговорността на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Точно такъв е и конкретният случай – с процесния фиш е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател (ЮЛ) като собственик на МПС. В този ред на мисли отговорността на собственика по ал.1 на чл.638 е абсолютна, а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач. Но тъй като в тези случаи нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ орган, редът за ангажиране на административнонаказателната му отговорност е посочен в чл.647, ал.1 и 2 от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП. За нарушението обаче по чл.638, ал.4 от КЗ, редът е различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ, отговорността се ангажира с издаване на ЕФ при установено управление на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО със АТСС. Не случайно в този случай, тъй като съобразно чл.647, ал.4 от КЗ ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, отговорност ще носи собственикът на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал (бил той собственик или ползвател), съгласно чл.638, ал.4 от КЗ. Съвсем ясно и 6 недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че волята му е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага чл.189, ал.5 от ЗДвП, която предвижда възможността за деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление. Но поради това, че отговорността на собственика е абсолютна, то неговото нарушение е именно бездействието да сключи задължителната застраховка, което е въведено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка волята на законодателя е още по-ясна, като е предвидил възможност за всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор, но не и задължение за това, което задължение е абсолютно само и единствено за собственика.