Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.11.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
2780/2018
Подписан
20.11.2018
В сила
27.12.2018

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 20.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ІІ граждански състав в открито заседание, на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА

ДИЛОВА

При секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 2780 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В

Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.к.н.п.з.” ООД-гр. *** против К.Й.Г., признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 397,74 лева главница, 29,45 лева договорна лихва за периода 30,06,2016 г. – 06,11,2016 г., 77,74 лева неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06,07,2016 г. – 06,11,2016 г., 120,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 7,14 лева лихва за забава за периода 07,11,2016 г. – 31,10,2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16,11,2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 8780/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди се, че по силата на договор за кредит ***от ***между

***като кредитор и К.Й.Г. като кредитополучател е сключен договор за револвиращ кредит за сумата 400 лв, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Твърди се, че ответницата е усвоила сума в размер на 400 лв от предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница е в размер на 397,74лв. Твърди се, че кредитополучателят дължи и договорна лихва в размер на 29,45 лв за периода от 30.06.2016г.-

06.11.2016г. датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че страните са договорили, че в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същия се задължава да предостави на кредитотаделя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на задължението кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница – в случая в размер на 77,74 лв. Твърди се, че ответника дължи и сумата 120 лв за извънсъдебно събиране на задължението. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 8780/2017г. по описа на ПлРС.

Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, чрез особения си представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва, че уведомлението за цесия е връчено на длъжника, поради което изразява становище, че цесията не е породила действие. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. №8780/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск претенция е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.

От представения по делото препис на договор за кредит ***сключен между ***и К.Й.Г. в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение заемодателя е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400лв под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***. От своя страна Кредитополучателят се е задължил да я върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел задължение да заплаща на кредитополучателя до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени. В чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ.”Погасяване” страните са договорили, че при непогасяване на текущото си задължение на падежа, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредотадателя обезпечени по чл. 16 от договора – кредотополучателят дължи да представи в 3-дневен срок след падежа допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия, както и в същия срок да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. В чл. 16, ал. 4 е предвидено, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл. 22, ал.1 от договора е, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 21, ал. 3, но съгласно чл. 21 ал.5 кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 21, ал. 4/. Наред с това в чл. 21 ал. 4 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит.Установява се и не се оспорва, че страните по цитирания по-горе Договор за кредит***са подписали и Приложение №1 към Договора относно условията за ползване на международна платежна карта ***.

По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения сключен на 11.11.2016г. между ***и А.з.к.н.п.з. ООД, по силата на който заемодателя „***е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.”ООД вземанията станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1, явяващо се неразделна част от договора.

Съгласно чл.4.1, моментът на подписване на Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По силата на т.4.5. от рамковия договор Купувачът се е задължил от името на Продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като продавачът упълномощава Купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от него пълномощно. От представеното по делото пълномощно ***, чрез законния си представител Цветан Петков Кръстев е овластил “А.з.к.н.п.з.“ ООД с правата да уведоми от името на „***всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 11.11.2016 г. между ***и „А.з.к.н.п.з. „ООД.

Видно от представения по делото извлечение от приложение № 1. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания между ***и „А.з.к.н.п.з.“ ООД под № 555 фигурира вземането срещу ***в размер на 400 лв главница, остатък от главница към 13.07.2017г.-в размер на 397,94 лв, лихва за забава в размер на 26,07 лв, остатък от договорна лихва в размер на 31,15 лв,остатък от такси, неустойки в размер на 197,74 лв и обща дължима сума в размер на 652,70лв

По делото към исковата молба е приложено уведомление от „А.з.к.н.п.з.“ ООД до К.Г. за извършената цесия. Ищецът не твърди, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата молба се съдържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

От заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно обективно и компетентно се установява,че по договора за кредит ответникът е заплатил сумата 300 лв , с която са погасени законна лихва за забава – 28,73лв, разход за събиране на вземането 127,50 лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 -78,57 лв, договорна лихва в размер на 31,94 лв и главница в размер на

32,26 лв.ВЛ е дало заключение, че към датата на подаване на заявлението – 31.10.2017г. дължимите суми по договора за кредит ***сключен с К.Г. са какго следва 397,74 лв главница, договорна лихва в размер на 29,45 лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 77,74лв, законна лихва съгласно чл.22 ал.4 7,14 лв, разход за събиране по чл. 22 ал.

5 120 лв или общо задължение в размер на

632,07лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване, че в полза на ищеца ***съществува вземане срещу ответника в размер на сумата 397,74 лева главница, 29,45 лева договорна лихва за периода 30,06,2016 г. – 06,11,2016 г., 77,74 лева неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06,07,2016 г. – 06,11,2016 г., 120,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 7,14 лева лихва за забава за периода 07,11,2016 г. – 31,10,2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16,11,2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 8780/2017г. по описа на ПлРС. Установисе безспорно в производството по делото, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответникът, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор№ 472058 от 23.06.2016г. Безспорно е, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 400лв. От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на чл.21, ал.2 от Договора- кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 07.11.2016 г.

Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.