Решение № 4935 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4935 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110202737 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на „ЗИ-МЕТРИКС“ АД против наказателно постановление (НП) № 004209/20.10.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.

68в, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че т.5 от част I I на процесния Стандартен европейски формуляр (СЕФ) е неправилно попълнена поради грешка в електронната система, която е била отстранена.

Релевира съображения за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Оспорва извода за наличието на заблуждаваща търговска практика, като излага доводи, че предоставянето на обезпечение не е условие за сключване на договора за кредит, като в случая потребителят сам е поискал същото с посочване на дружеството-поръчител преди генерирането на СЕФ.

Посочва, че същото представлява разход по допълнителна услуга, 1 предоставяна от трето лице. Твърди, че в СЕФ се съдържа пълна и вярна информация относно обезпечението по договора и разходите, свързани с него.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В предходно съдебно заседание е взето отношение по същество, като са изложени доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

„ЗИ-МЕТРИКС“ АД, ЕИК 200888528, e юридическо лице със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кюстендил" Nº 23Б, ет. 2, което предоставя потребителски кредити и използва интернет страница cashbox.bg.

На 25.04.2023 г. С. С. С. подала заявление за кредит до дружествотожалбоподател, в което посочила, че желае да й бъде отпусната сумата от 1000 лева, като в т.5, б. „а“ от същото отбелязала направения от нейния избор за обезпечение на кредита чрез гарант, осигурен от CashBox. В генерирания файл на заявлението, в неговата т.1, са посочени основните суми по кредита, като е разграничена паричната сума, която следва да се върне с (1456, 93 лв.) и без наличието на гарант по договора (1115,26 лв.) и каква би била месечната вноска за погасяването му в двата случая. Въз основа на така подаденото заявление е изготвен и предоставен на потребителя СЕФ с преддоговорна информация, в т. 5 и т. 6 на Част II („Описание на основните характеристики на съответния кредит“) от който била посочена обща сума, която следва да бъде заплатена, в размер на 1456,93 лв. В т. 8 на Част II срещу графа „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Изисквани обезпечения; описание на 2 обезпечението, което се следва да предоставите по договора за кредит.“ е посочено "Неприложимо (не се изисква) за този вид кредит.“.

Между „ЗИ-МЕТРИКС“ АД и С. С. С. бил сключен договор за потребителски кредит № 2320263/25.04.2023 г., съгласно който на кредитополучателя била отпусната сума в размер на 1000 лв. с посочване на обща дължима сума по кредита – 1115,26 лв., обезпечен с поръчителство чрез дружество - гарант „РМД Груп“ ЕООД. В Приложение № 1 към договора бил посочен погасителния план относно размера на кредита, а в Приложение № 2 – погасителния план относно допълнителна услуга по договор за поръчителство, като двете суми били посочени и в обобщения погасителен план.

На 26.06.2023 г. служители на КЗП извършили проверка на „ЗИМЕТРИКС“ АД, в хода на която се запознали с горепосочения СЕФ и договор за потребителски кредит № 2320263/25.04.2023 г. Контролните органи приели, че стандартният европейски формуляр, предоставен на потребителя, съдържа невярна информация относно стойността на общата сума, която следва да се заплати по договора за кредит и необходимостта от обезпечение, което би могло да въведе потребителя в заблуждение относно разходите по кредита. С оглед на това свидетелката Е. Г. Г. – заемаща длъжността „главен инспектор“ в област Перник към РД-София в КЗП, приела, че дружеството-жалбоподател е извършило на 25.04.2023 г. в гр. София нарушение на разпоредбата на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, поради което съставила срещу „ЗИ-МЕТРИКС“ АД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004209/05.09.2023 г. На 07.09.2023 г. било депозирано възражение срещу АУАН с доводи, идентични с тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото производство.

След като преценил възражението като неоснователно и въз основа на съставения АУАН и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите издал обжалваното НП № 004209/20.10.2023 г., с което на основание чл.210а от ЗЗП на „ЗИМЕТРИКС“ АД била наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. НП било връчено на 26.01.2024 г.

3

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Е. Г. Г., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – писмо изх. № С-032687/29.08.2023 г., констативен протокол № К-2754321/26.06.2023 г., възражение с вх. № С-03-5142/07.09.2023 г., известия за доставяне, молба от „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, протокол от заседание на Съвета на директорите на „ЗИМЕТРИКС“ АД от 8.06.2023 г., Стандартен европейски формуляр, заповед № 670/06.07.2023 г. и заповед № 334ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, Общи условия на „ЗИ-МЕТРИКС“ АД, договор за потребителски кредит № 2320263/25.04.2023 г., ведно с приложения към него и СЕФ, заявление за кредит от 25.04.2023 г. от С. С. Н..

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетелката Г..

Показанията й са последователни, логични и кореспондират с писмените доказателства по делото – в частност със съставения констативен протокол и сключения договор за потребителски кредит.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че посочената информация в НП действително е поместена в процесния СЕФ, но оспорва, че същата е невярна и заблуждаваща.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно 4 постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и разпоредбата на чл.233 от ЗЗП.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че дружеството – жалбоподател не е осъществило състава на вмененото му нарушение.

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП императивно забранява нелоялните търговски практики, а според чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал.

1, пр. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

Фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, следователно подвеждаща; 3) да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата, като тежестта на доказване на такава заблуждаваща търговска практика е върху административнонаказващия орган (АНО) както в производството по издаване на наказателното постановление, така и в съдебното производство по оспорване на НП.

Първият елемент от фактическия състав несъмнено е налице в 5 настоящия случай. Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая се касае за предоставяне на преддоговорна информация посредством СЕФ, което е пряко свързано с насърчаване на потребителя към вземането на решение за сключване на договор за кредит.

На второ място, фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП изисква да се установи съдържанието и неверността на предоставената от търговеца информация – в случая относно необходимостта от обезпечение по договора за потребителски кредит и общата сума, която се дължи по същия. Преценката за възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител.

Българският законодател не е дал легално определение на понятието среден потребител. § 13а, т. 12 от ЗЗП въвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Съгласно съображение 18 на Преамбюла на директивата, общностният акт приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Наред с това критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.