Решение № 4918 от 10.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. София, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110202842 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „*********, чрез адвокат В. Ф. Л. от САК, срещу наказателно постановление № *** г., издадено от арх. **** – Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на основание чл.237, ал.1, т.23 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на дружеството жалбоподател е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

В жалбата се релевират възражения за липса на ясно и точно посочване на допуснатото административно нарушение, респективно на обстоятелствата, при които същото е било извършено. Твърди се наличие на противоречие между описанието на нарушението и приложимата материалноправна разпоредба, което от своя страна е довело и до погрешно определяне на приложимата санкционна разпоредба. Изложени са съображения досежно неспазване на императива на чл. 18 от ЗАНН, тъй като в процесното наказателно постановление било вменено обвинение за няколко нарушения, а било определено само едно наказание. Наред с това се изтъква и недопустимо от страна на административнонаказващия орган непосочване на конкретно място на извършване на нарушението, както и погрешно посочване на времеизвършването му. Жалбоподателят твърди, че процесната авария, довела до образуване на административнонаказателното производство, е настъпила на 20.08.2023г., а не на *********3г., поради което и грешно е определено времето на осъществяване 1 състава на нарушението. В жалбата се излагат аргументи за недоказаност по несъмнен начин на деянието, описано в АУАН и НП, участието на наказаното лице в извършването му, както и неговата вина, респективно безвиновната отговорност. Изтъква се, че в конкретния случай отговорност следва да носи не дружеството – жалбоподател, а технически правоспособното физическо лице, ангажирано от строителния надзор. На последно място, в условие на евентуалност е отправена молба до съда да отмени процесното наказателно постановление поради маловажност на случая.

В последното съдебно заседание жалбоподателят „**** редовно призован се представлява от адв. В. Л. – негов упълномощен представител, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като обръща внимание на факта, че към датата, която той счита за дата на нарушението – 20.08.2023г., дружеството – жалбоподател не е било уведомявано и канено от строителната фирма преди започване на фактическото извършване на СМР, поради което и наказаното дружество се е намирало в обективна невъзможност да предотврати настъпването на аварията.

Въззиваемата страна – ДНСК – ЮЗР, редовно призована, изпраща свой представител – юрисконсулт ****, която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.12.2022 г. дружеството – жалбоподател „**** сключило договор за строителен надзор с възложителя „*-****Д за упражняване на строителен надзор до въвеждане в експлоатация на обект „Средноетажна жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се УПИ III-10,2103,***, кв. 25, р-н „Триадица“ – СО, гр. София, с идентификатор КККР **** Във връзка с осъществявания надзор на конкретния обект със Заповед № ****г. дружеството – жалбоподател чрез инж. *** установило пукнатини и пропадания по улицата по южната граница на УПИ III-10.2*** *** кв.25, м**** – изток, р-н Триадица и постановила спиране на строежа до установяването устойчивостта и целостта на извършеното укрепване, а също и до установяване на причината за пропаданията, статута на улицата, чиято цялост била нарушена, като са дадани конкретни указания в тази насока.

Изпратено е и уведомление до Началника на РДНСК вх. № **

Със Заповед № *******. от дружеството – жалбоподател чрез инж. ******** било 2 установено, че са анлице отклонения от одобрения инвестиционен проект, като не е достигната предвидената по проект устойчивост на необходимото укрепване, като са дадени конкретни указания да се коригира и постави съгласно съгласуван проект по част „ПБЗ“ временната плътна ограда по регулационната граница на обекта, да се възстанови площадката за измиване на автомобилите.

Със Заповед № *******г. на проектант инж. *** се препоръчва препроектиране на укрепването на строителния изкоп от южната страна на обекта и усилване на конструкцията на укрепване. Изпратено е и заявление от дружеството – жалбоподател до Кмета на Район Триадица № Р******г. за това, че са констатирани отклонения от одобреня инвестиционен проект, като не е достигната предвидената по проект устойчивост на необходимото укрепване и е дадено разяснение какви действия са били предприети.

Със Заповед № ******г. на консултант проф. Жечев се констатира оводняване и разуплътнени насипи по протежение на старото корито на реката и изкопите за улична канализация, като за да бъдат избегнати по-нататъшни авари е заповядано да се предпиремат конкретни мерки.

Допълнително е издадена и Заповед № *******г. във връзка с допълнително констатирани деформации в укрепването по продължение на реката и са дадени допълнителни указания във връзка с дейността по обекта.

Издадена е и Заповед № *******г. от инж. ******, с която е спрян строежа, и са дадени указания за спешни укрепителни мерки, начини за възстановяване устойчивостта на изкопа. Издаден е акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 07.09.2023г., като за тези действия с Уведомление № З******** е бил уведомен и Началника на РДНСК- София.

На *********3 г. от длъжностни лица в ДНСК била извършена проверка на горепосочения строителен обект, при която било установено, че е изпълнен строителен изкоп до кота -6,98. За укрепването на същия било предвидено изпълнение укрепване тип „Берлинска стена“ с пилоти – стоманени профили НЕА 240, подпрени двуредово. При изпълнение на строителните работи по укрепване на масовия изкоп не бил спазен одобрения на 08.02.2023 г. инвестиционен проект по част „Конструкции – Укрепване на масов изкоп“. В хода на проверката било констатирано отклонения и изменения на носещи укрепителни елементи със значително несъответстващи на параметрите, заложени в инвестиционния проект конструктивни елементи. Всичко това довело до недостигане на предвидената по проект устойчивост на укрепването, в резултат на което възникнала авария със свличане на земни маси и асфалтова настилка и така била разрушена прилежащата улица, както и били засегнати елементи на подземната инфраструктура – Ел и ВиК- проводи. С оглед настъпилата авария от началника на РДНСК – София била издадена Заповед № ДК-09-С9/*********3 г. на основание чл.8, ал.2 от Наредба № 1 за обследване на аварии в строителството, с която е спряно изпълнението на всички видове СМР на процесния строеж, както и Заповед № № ДК-13-С-5/*********3 г., с която е назначена Техническа експертна комисия /ТЕК/ на основание чл.8, ал.4 от Наредба № 1 за обследване на аварии в 3 строителството, която следвало да установи причините за аварията и да даде задължителни указания за недопускане на нови аварии и щети.

За горепосочения строителен обект имало издадено от главния архитект на район „Триадица“ – СО Разрешение за строеж №********* г., влязло в законна сила на 23.02.2023 г. В разрешението за строеж строежът бил категоризиран в четвърта категория по номенклатурата на видовете строежи.

От изготвеното Конструктивно становище с вх.№ *** г. и Протокол, одобрен от началника на РДНСК – София, контролните органи обосновали извода, че „****, в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор на процесния строеж е допуснало авария по време на строителството, не е проконтролирал и изпълнението на точното спазване на одобрения инвестиционен проект.

Въз основа на така направените констатации св. П. Б. В. на длъжност "главен инспектор" в РДНСК - София съставила срещу дружеството - жалбоподател АУАН № *** г. за прието за извършено на *********3 г. в гр.София, на горепосочения строителен обект нарушение, което било квалифицирано по чл. 168, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представител на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

Такива са били депозирани в законоустановения срок с вх. № **** г.

След преценка на подаденото възражение като неоснователно и на база на съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 23 от ЗУТ.

Наказателното постановление било връчено срещу подпис на упълномощен представител на дружеството –жалбоподател на 06.02.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля – актосъставител П. В., свидетеля С.

М., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът възприе като достоверни показанията на св. В. и М., тъй като същите кореспондират изцяло с фактическите констатации, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, относно настъпилата строителна авария и причините за това. Свидетелите подробно разказват за извършената проверка и констатациите от нея, като показанията им са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват напълно на приложения по делото писмен доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира с доверие и всички приложени към материалите на делото писмени 4 доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на нарушителя и са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

В конкретиката на настоящия казус е налице непълнота и неяснота на административното обвинение, поради липсата на пълно описание на вмененото нарушение и на всички обстоятелства свързани с извършването му. Изпълнителното деяние в случая се изразява в допустителство, тъй като дружеството-жалбоподател, в качеството му на лице осъществяващо строителен надзор на изпълнявания строеж е допуснало увреждане на трети лица и имоти, вследствие на строителството съгласно обстоятелствената и дспозитивна част на наказателното постановление.