Присъда № 292 от 11.09.2020, Районен съд - Силистра

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 292/ 09.09.2020 г.

ПО НОХД № 477 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2020 г .

Подсъдимият Р. С. М. , от с.Б., обл.С., български гражданин, не женен, не осъждан, с ЕГН:**********, е предаден на съд за това, че на 20.04.2018 година в землището на с.Б., противозаконно унищожил чужда движима вещжитни посеви на площ от 14,76 декара, на стойност 1151,28 лева, собственост на „И. л.-“ ООД, за което Силистренска районна прокуратура е повдигнала обвинение по чл.216, ал.1 от НК.

Това обвинение се поддържа от районния прокурор при разглеждането на делото.

Подсъдимия се признава за виновен, изказва съжаление за стореното, признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда да проведе съкратено съдебно следствие и да му наложи минимално наказание.

Ощетеното юридическо лице предявява граждански иск за сумата от 1151,28 лева, представляваща причинени имуществени вреди в следствие на непозволено увреждане.

След като прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства , съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимия М. работи като пастир на стадо от 134 кози собственост на свидетеля Р. от с. Б. На 20.04.2020 г., той извел животните на паша и отишъл със стадото в местността »Ш.», находяща се в землището на същото село.

1

През това време свидетеля И.- служител в охранителна фирма с ангажимент по охраната на земеделските земи на ЗК »Б.» в землищата на селата Б., А. и К. бил на обход в района на местността «Ш.». Около 10.00часа видял стадо кози да пасат в нива с житни посеви, а пастира стоял подпрян на пръчката си и само ги наблюдавал. Свидетеля И. веднага се обадил на свидетеля Г., работещ като дивечовъд към «З. д.» ООД-С. Последния отишъл на място и установил цялото стадо да пасе в житната нива собственост на «И.-»00Д-Д..

Той не познавал пастира, но веднага разпознал, че това е стадото на свидетеля Р. от с. Б. На место пристигнал и лицензиран лесовъд, свидетеля Д., който преброил 132бр. кози пасящи в засятата нива и веднага се обадил за съдействие в полицията. Всичко описано по-горе е било възприето и от свидетелите Д. и П.-горски стражари в ДГС- С. извършващи охрана на горската част на местността »Шаоклията».

На 21.04.2020г. комисия към Община-А. с председател свидетелката Г. извършила оглед на житните посеви в нивата на «И. л.-»00Д -Д. в местността»Ш.» в землището на с. Б.. Комисията констатирала, че 50% от посевите са били силно увредени и имало следи от чифтокопитни животни, каквито са козите.

От изготвената по делото комплексна Агро-техническа и ценова експертиза е видно, че причинените щети върху житните посеви възлизат на стойност 1151.28лв., като 30% от посевите са приети за напълно унищожени, което представлява общо 14.76дка от нива с площ 98.400дка. Експертизата е взела предвид и констатациите на общинската комисия, че в около 50% от посевите има причинени щети. Те били оценени на 1152,28 лева.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съкратеното съдебно следствие гласни и писмени доказателствени средства и признанието на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От тази фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимия е извършил действия като е извел козите на паша в земи предназначени за земеделско ползване. Същият е възприел, че те са обработени и засети, а културите са пораснали. В същото време той не е предприел никакви действия по извеждането на стадото от нивата, а напротив само е стоял и наблюдавал пашата на животните. Следователно деянието му е било извършено умишлено.

Той съзнавал, че животните не трябва да се извеждат в този район, видял е, че те навлизат в нивата и ги е оставил да пасат в нея. Той съзнавал, че пасейки, животните унищожават посевите, но не е предприел нищо за да предотврати настъпването на този резултат.

Такова деяние напълно покрива състава на нормата на чл.216 от НК и за него следва да се носи предвидената наказателна отговорност.

При индивидуализиране на наказанието, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимия осъзна грешката си, изказа съжаление и разкаяние за извършеното деяние и изрази готовност да заплати причинените имуществени вреди. По тези 2 съображения съда приложи разпоредбата на чл.55 от НК и замени наказанието лишаване от свобода с пробация. Определените пробационни мерки с продължителност от една година, съдът намира за достатъчни за цялостното превъзпитание на подсъдимия. Чрез тях би се въздействало и върху останалите членове на обществото да се въздържат в бъдеще от извършването на подобни деяния.

Гражданския иск бе доказан по основание и размер поради което бе изцяло уважен.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата.

3