Решение № 874 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330101265 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Постъпили са искови молби от Е. Е. Ф. против „Фератум България“ ЕООД.

С определение № 1963/10.02.2025 г., постановено по делото, към настоящото производство са съединени гр. д. № 1264/2025 г., гр. д. № 1268/2025 г., гр. д. № 1271/2025 г. и гр. д. № 1272/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, които се водят между същите страни и са с предмет отношения между страните, свързани със сключени помежду им договори за потребителски кредит.

Предявени са искове, както следва: с искова молба с вх. № 8568/23.01.2025 г. от ищцата против дружеството са предявени искове: с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит № ** и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 100 лева по недействителния договор; с искова молба с вх. № 8567/23.01.2025 г. от ищцата против дружеството са предявени искове: с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит № *** г., и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 100 лева по 1 недействителния договор. с искова молба с вх. № 8572/23.01.2025 г. от ищцата против дружеството са предявени искове: с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит № ***г., и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 100 лева по недействителния договор. с искова молба с вх. № 8577/23.01.2025 г. от ищцата против дружеството са предявени искове: с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит № *** г., и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 100 лева по недействителния договор. с искова молба с вх. № 8578/23.01.2025 г. от ищцата против дружеството са предявени искове: с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит № *** г., и с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 50 лева по недействителния договор.

Ищецът Е. Ф. твърди, че в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество горепосочените договори за кредит. В всеки от тези договори било уговорено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитора „Фератум България“ ЕООД обезпечение чрез възмездно поръчителство от трето лице Ferratum Bank/Multitude Bank. В сключените с всеки договор за кредит договори за гаранция между поръчителя и кредитополучателя били предвидени различни размери на възнаграждението на поръчтеля. Тези възнаграждения следвало да се плащат разсрочено с вноските по кредита. Те съставлявали разход по кредита за потребителя и следвало да се включат при изчисляването на посочения в договорите ГПР, но това не било сторено в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Резултатът бил, че посоченият във всеки от договорите ГПР не отговарял на действителния, което съставлявало заблуждаваща търговска практика и водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което и същите били недействителни.

Ищцата платила всичките си задължения по договорите на ответника.

Плащането над чистата стойност (главницата) по кредитите било недължимо поради недействителността на договорите и платеното по всеки следвало да се върне до претендирания размер. Иска се от съда да уважи претенцията на някое от заявените основания. Претендира разноски.

В срока за отговор за постъпили отговори от „Фератум България“ ЕООД касателно договори № ***г. и № *** г. Не се оспорва сключването им.

Не се оспорва получаването на сумите по същите в сочените от ищцата размери. Не се оспорва, че възнаграждението на гаранта не е включено в ГПР, но се твърди, че то и не следва да се включва. Иска се от съда да отхвърли исковете, защото намира, че сключените договори съставляват годно основание да задържи сумите. По останалите договори не взима отношение.

В открито заседание съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК 2 изменение на предявените от Е. Е. Ф. осъдителни искове за неоснователно обогатяване досежно техния размер, както следва: по договор за потребителски кредит № *** г. (предявен с искова молба с вх. № 858/23.01.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 1265/2025 г.) – от 100 лева на 176,50 лева; по договор за потребителски кредит № *** г.

(предявен с искова молба с вх. № 8572/23.01.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 1268/2025 г., съединено с настоящото) – от 100 лева на 1420,71 лева; по договор за потребителски кредит № *** г. (предявен с искова молба с вх. № 8577/23.01.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 1271/2025 г., съединено с настоящото) – от 100 лева на 1290,02 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договори за кредит №*** г. и № ***г. при съответните параметри, както и че на същите дати са сключени договори за гаранция между ищеца и неучастващо по делото лице Ferratum Bank/Multitude Bank при съответни параметри. По отношение на твърдените от ищеца договор за кредит №***и договора за гаранция към него със същия номер, договор за гаранция към договор за кредит № *** г., договор за кредит № *** г. не е имало потвърждение от ответника за сключването им в отговор на исковата молба, поради което е уважено като относимо и необходимо доказателственото искане на ищеца по чл. 190 от ГПК и е предупреден ответникът, че ако не ги представи, ще бъде приложена последицата по чл. 190 от ГПК. В преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 от ГПК „Фератум България“ ЕООД не е представило изисканите му документи. Ето защо, при приложение на чл. 161 от ГПК, за което страната е надлежно предупредена, следва да се приеме, че посочените договори за кредит и гаранция са били сключени при условията, твърдени от ищеца.

Не е спорно и че по договори за кредит № *** г. и № ***г. ищецът Ф. е платил на „Фератум“ ЕООД съответно парична сума в размер на 100 лева, освен чистата стойност на кредита, и 50 лева, освен чистата стойност на кредита. За тези договори е оставено искането на ищеца за назначаване на експертиза като ненеобходимо поради липса на спор.

За установяване на плащанията по останалите договори, където е налице спор, е назначена ССчЕ. Заключението, изготвено от вещото лице Т. Р., се кредитира от съда като обосновано и вярно. Експертът посочва, че по договор за кредит № *** г. (искова молба с вх. № 8568/23.01.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 1265/2025 г.) при главница от 500 лева кредитополучателят е платил суми в общ размер от 676,50 лева; по договор за кредит № *** г. (искова молба с вх. № 8572/23.01.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 1268/2025 г., съединено с настоящото) при главница от 1300 лева кредитополучателят е платил суми в общ размер от 2720,71 лева; по договор за кредит № *** г. (искова молба с вх. № 8577/23.01.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 3

1271/2025 г., съединено с настоящото) при главница от 1400 лева кредитополучателят е платил суми в общ размер от 2890,02 лева.

От заключението на вещото лице се установява също така, че по никой от цитираните в предходния абзац договори за кредит при определяне на посочения в тях ГПР не е взето предвид като разход възнаграждението на гаранта Ferratum Bank/Multitude Bank, дължимо по съответните им договори за предоставяне на гаранция. Ако се вземе предвид и то, тогава ГПР по първия посочен там договор би възлязъл на 605,01 %, по втория – на 415,42 %, а по третия – на 427,22 %. Експертът е установил и разминаване при начисляване на лихвите по договорите. Що се касае до останалите процесни договори за кредит, по тях ответникът не е оспорил, че възнаграждението на гаранта не е включено като разход при определяне на посочения ГПР, а напротив – изложил е съображения защо това не е необходимо.

По правото:

По въпроса за недействителност на договорите за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените възражения за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е изначално недействителен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договорите за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тези сделки, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

4

В случая уговореното съответно възнаграждение за гаранта Ferratum Bank/Multitude Bank не е включено в ГПР по нито един процесните кредити.

То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че понеже потребителят можел да избере опция поръчителство от личен гарант, а не от Ferratum Bank/Multitude Bank, то сключването на договорите за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредитите. По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от две затворени опции – „свой гарант“ или „гаранция от Ferratum Bank/Multitude Bank“. В тази насока са и твърденията на самия ответник, чрез които се описва механизма на кандидатстване и отпускане на кредитите.

Следователно, предоставянето на поръчител или гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР по всеки от процесните договори за кредит. В този смисъл е изрично решение на СЕС от 13.05.2025 г. по дело С-337/2023, в което е прието:

„…разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.“.