Решение № 805 от 02.06.2021, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 805 от 02.06.2021 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Лилия Александрова

Членове: 1. Станимир Х.

2.

Галя Русева при секретаря И. Г. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2476 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационните жалби на РУ Несебър и на Ч.Б.С. ***, против Решение № 260069/05.10.2020 г. на РС Несебър, постановено по анд № 404/2020 г. С обжалваното решение е изменен ел.фиш за налагане на глоба серия К № 2926880 на ОДМВР Бургас, с който на осн.чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, на Ч.Б.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, като със съдебното решение е намален размерът на глобата от 600 лв. на 400 лв.

В касационната жалба на РУ

Несебър се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че неправилно районният съд е извел, че се касае за нарушение, което следва да бъде санкционирано с глоба в размер на 400 лв., при положение, че безспорно е установено по делото, че нарушението е извършено в границите на населено място и че за същото ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер от 600 лв. Иска се цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което обжалваният ел.фиш бъде потвърден.

В с.з. касаторът РУ Несебър не изпраща процесуален представител, не ангажира доказателства и не претендира разноски.

С жалбата на Ч.Б.С. изцяло се атакува като неправилно постановеното първоинстанционно решение, със следните аргументи: липсват доказателства относно компетентността на органа, издал ел.фиш, както и задължителни реквизити на фиша – обстоятелствата, при които е извършено нарушението, мястото на неговото извършване, с какво АТСС е установено нарушението; не са посочени име и длъжност на съставителя, липсва описание на нарушението, не е посочено на кое от основанията в ЗДвП е приетото ограничение на скоростта. Сочи се, че допустимата скорост на движение извън населено място, където се твърди да е извършено нарушението, е 90 км/ч и липсва знак, въвеждащ различно ограничение. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като няма данни процесното техническо средство да е било обозначено посредством пътен знак Е-24. Липсват също и доказателства относно вида и изправността на техническото средство – дали същото е било от одобрен тип и дали към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.

Твърди се нищожност на издадения ел.фиш. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш, както и прогласяването му за нищожен.

В съдебно заседание касаторът

Ч.С. не се явява и не се представлява, редовно уведомен, сочи доказателства, не претендира разноски.

Ответникът по касация – ОД на МВР –

Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по касационните жалби.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба на РУ Несебър и за неоснователност на касационната жалба на Ч.С..

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата на РУ Несебър за основателна, а тази на Ч.С. – за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е изменил електронен фиш (ЕФ) серия К № 2926880 на ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на касатора Ч.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., като съдът е намалил размера на глобата на 400 лв.

Видно от описана в ел.фиш фактическата обстановка, на 08.08.2019 г. в 13:47 часа, в населено място – гр. Несебър, до бензиностанция „Лукойл“ в посока към гр. Несебър – стара част, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, с автоматизирано техническо средство TFR1 - М 542 е заснет лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ СА6144КХ, с регистриран собственик Ч.Б.С., със скорост на движение 94 км/ч, с превишение на скоростта от 44 км/ч.

За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението и неговото авторство е безспорно установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, като използването й е станало при спазване на нормативните изисквания за техническа изправност на измервателния уред. Коментирано е, че издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми реквизити и че данните за лицето, което е негов физически издател, не са задължителен реквизит на фиша.

Обсъдено е също, че след като не е подал в 14-дневния срок декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, което е управлявало автомобила /в случай, че това не е неговият собственик/, то касаторът С. правилно е бил санкциониран за извършеното нарушение. В тази връзка, съдът е отказал да кредитира показанията на св. Павлов, които е счел за неправдоподобни и нелогични, а и за несъвместими с разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП. С оглед на горното, районният съд е изложил мотиви, че правилно е изяснена от органа фактическата обстановка, но неправилно е определен размерът на наказанието – нормата на чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП предвиждала глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 41 км/ч до 50 км/ч, а не 600 лв., каквато санкция неправилно е наложил органът и чието основание е в чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП. По тази причина РС е изменил ел.фиш, като е намалил глобата от 600 лв. на 400 лв.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и частично правилно.

Изложените в касационната жалба възражения на Ч.С. за отмяна на съдебното решение са неоснователни, а тези на РУ Несебър – основателни.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП в приложимата му към релевантния момент редакция /ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В процесния случай издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми задължителни реквизити, които са посочени в нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП, като посочването на конкретно лице, физически издател на ел.фиш, не е предвидено като част от реквизитите на акта. В тази връзка, неоснователно е възражението на С., сочещо липса на задължителни реквизити на акта, което го прави нищожен, както и твърдението му, че ел.фиш е издаден от некомпетентен орган – издателят на ел.фиш е ОД на МВР Бургас и този задължителен реквизит е вписан в самия фиш. Ето защо, последният не е нищожен акт.

Съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Предвид така изложеното, правилно РС е приел, че С. е безспорно установеният извършител на нарушението, тъй като не е подал в законоустановения срок декларация с данните на лицето, управлявало автомобила му на посочената дата и час, когато е заснето нарушението.

Несъстоятелни са и възраженията на касатора С., че вмененото нарушение не е безспорно установено. Доказателства по делото в подкрепа на безспорния извод, че нарушението е извършено и че С. е неговият автор, са писмените такива, приложени по административната преписка – докладна записка от 08.08.2019 г., Протокол за използване на АТСС – Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., клип № 7538, Радар № 542, както и показанията на св. К. Д., мл.автоконтрольор при РУ Несебър, заснел нарушението с помощта на мобилната система за контрол. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесният ел.фиш, е свързано с превишаване на разрешената скорост в границите на населеното място – в гр. Несебър, която е до 50 км/ч и която е установена с разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Установената от автоматизираното техническо средство скорост е 94 км/ч, т.е с 44 км/ч повече от максимално разрешената, и попада в стойностите, определени в нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която размерът на глобата за превишаване на скоростта над 40 км/ч в населено място е

600 лв. Обстоятелствата, при които е осъществен съставът на нарушението, са описани пълно, точно и ясно.

Няма спор, че собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е именно санкционираното лице, за което няма каквито и да е данни или твърдения, че се е възползвало от възможността, предвидена в чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Неоснователни са и останалите възражения на касатора С., относно неспазване изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при заснемане на нарушението. Същият твърди, че не са спазени изискванията на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като няма данни процесното техническо средство да е било обозначено посредством пътен знак Е-24. Липсвали също и доказателства относно вида и изправността на техническото средство – дали същото е било от одобрен тип и дали към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.

От доказателствата по делото се установява, че в случая процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП за техническо средство и че в съответствие със законовите разпоредби е издаден процесният електронен фиш. Изправността на АТСС се установява от представения Протокол за последваща проверка след ремонт № 3-5-19/18.03.2019 г., от който е видно, че мобилната система, чрез която е извършено заснемането, съответства на одобрения тип. Изпълнено е и изискването установяването на нарушението и неговото заснемане да е автоматично, без човешка намеса. Валидността на резултатите от проверката, документирана с протокола, е 1 г. и е определена със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, издадена на осн.чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и обн. в ДВ бр.82/05.10.2018 г.

Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59a92b77-3af4-4f76-8aa0-26c5f25e938d