Решение № 32 от 29.03.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. См., 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20235400900045 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86.

Образувано е по искова молба на В. М., чрез адв. Д. Н. и адв. В. Т., в която се твърди, че на 04.05.22г., около 07,50ч. ищцата пресичала на пешеходна пътека платното за движение в района на кръстовище между улиците Х. Асп. и Полк. Дичо Петров, и била ударена от управлявания от В.

К. лек автомобил марка Оп., модел З., ДК № ********, застрахован при ответника ЗК Лев Инс София по застрахователна полица № BG/22/122001073546, със срок на валидност 11.04.22г. – 10.04.2 3г.

Твърди се в молбата, че вследствие на удара М. получила счупване на лява бедрена кост в проксималния й край, довела до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник – средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК; счупване на външния кондил на дясна голяма пищялна кост и пукване на главата на дясната малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник – средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК; кръвонасядане и охлузване в областта на цялото тяло – леки телесни повреди, по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК; изживяла и психо-травма от катастрофата.

Ищцата твърди, че непосредствено след злополуката била приета за 1 лечение в МБАЛ Д-р Братан Шукеров, а болничният й престой продължил от 04.05.22г. до 23.05.22г., като последният бил свързан с назначаване на изследвания и лечение на получените травми, вследствие на ПТП. Видно било от приложената епикриза №188; И.З.№4026/23.05.2022г., че до 08.05.2022г. била на екстензия с цел репозиция на фрактурата. На 09.05.2022г. й била извършена операция, в хода на която под спинална анестезия, с достъп до трохантера се достигнало до фрактурата. Последвала кръвна репозиция и вътрешна фиксация с пирон-плака и канюлиран 6,5 АО винт под TV-контрол, бил поставен имплант.

Твърди се още, че възстановяването от травмите било свързано с болки с много висок интензитет и продължителен период от време. До 23.05.2022г. М. била лекувана стационарно, като спазвала постелен режим. За болките приемала болкоуспокояващи медикаменти. Тъй като съществувала реална опасност за живота й от възникване на тромбоемболия, по време на болничния период й били извършвани вливания на физиологичен разтвор, приемала и антикоагуланти. След изписването й от лечебното заведение антикоагулантната терапия продължила. Спазвала постелен възстановителен режим за около три месеца. Не можела да се придвижва самостоятелно.

Имала нужда от чужда помощ за посрещане на ежедневните си физиологични нужди. Придвижването й било затруднено, като се осъществявало с помощни средства. Провеждала и лечебна физкултура, а за болките продължила да приема аналгетици. Възстановяването й продължавало и към момента на предявяване на иска, като ищцата изпитвала болки при движение и промяна на времето. Наложило се закупуването на помощни средства.

Твърди се в молбата, че по случая било образувано наказателно производство. С Присъда №2/12.01.2023г., постановена по НОХД 472/2022г. на РС - См., В. К. бил за признат за виновен в това, че на 04.05.2022г., около 07:50 часа, в гр.См., на пешеходна пътека /Д17/, намираща се на кръстовище, образувано от улиците Х. Асп. и ул. Полковник Дичо Петров, при управление на МПС - лек автомобил марка Оп., модел З. с ДК № ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 119 ЗДвП - "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", в резултат на което предизвикал ПТП с пресичащата на пешеходната пътека В. М., с което по непредпазливост 2 причинил средни телесни повреди на последната, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост в проксималния й край, довела до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник и счупване на външния кондил на дясна голяма пищялна кост и пукване на главата на дясната малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник, престъпление чл. 343, ал. 3, предл. последно, б."а", пр. 2, вр. с чл.343, ал. 1, б."б", пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1 НК. На водача В. К. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет месеца, като същото следвало да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Наложено било и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.

Присъдата влязла в законна сила на 06.04.2023г.

Ищцата предявила претенция по чл.380 КЗ пред ответника и била образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-22-7402/20.06.2022г.

От М. били изискани документи, с които тя не разполагала. С писмо изх.

№4676/22.06.2022г. ответното дружество отказало да изплати обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сума в размер на 80 000лв. за нанесени неимуществени вреди, болки и страдания, получени в резултат претърпените травми от произшествието, настъпило на 04.05.2022г. с лек автомобил Оп., З. с ДК № ** **** **, управляван от В. К. К., изразяващи се в счупване на лява бедрена кост в проксималния й край, довела до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник и счупване на външния кондил на дясна голяма пищялна кост и пукване на главата на дясната малка пищялка кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник; кръвонасядане и охлузване в областта на цялото тяло; психо-травма вследствие на изживения стрес от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2022г. до пълното изплащане на сумата, както и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 от Закон за адвокатурата.

В срок е постъпил отговор от ЗК Лев Инс АД.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като счита същият за неоснователен и недоказан, по размер за прекомерно завишен.

Пред застрахователя била предявена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка за щета № 0000-1000-03-22-7402/20.06.22г. По преписката били 3 изискани от ищцата документи и посочване на банкова сметка, които не били представени, с което била отнета възможността на застрахователя да внесе преписката за разглеждане.

На първо място, ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че причина за настъпване на произшествието било поведението на водача В. К..

Оспорва и механизма на произшествието, описан в исковата молба.

Твърди, че произшествието настъпило по вина на ищцата, тъй като тя предприела пресичане на пътното платно, когато това не било безопасно и не се била съобразила с конкретната пътна обстановка, нарушавайки разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Нарушила задължението си преди навлизане на пътното платно да се съобрази с разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и скоростта им на движение, пресякла пътното платно на необозначено за това място, като пресичането било внезапно, което поставило в невъзможност водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на произшествието.

Оспорва твърденията, че вследствие на пътно-транспортното произшествие от 04.05.2022г. за ищцата настъпили описаните в исковата молба травми и влошаване на здравословното състояние.

Предявеният иск бил изключително завишен по размер и не отговарял на действително претърпените вреди.

При определяне на размера на неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС №4/1968г., т. 8, понятието справедливост било свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата следвало да се определи към момента на настъпването й, предвид вида на травмите.

Застрахователят поддържа, че поради наличие на значително висок процент на съпричиняване настъпил вредоносния резултат за М., поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и застрахователното обезщетение следвало да бъде намалено. Следвало да се отчете и обстоятелството, че ищцата сама се била поставила в опасност и риск от настъпване на негативните за нея последици, вследствие на внезапно пресичане на необозначено място, без да се огледа и прецени опасността от приближаващи превозни средства, в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Ответникът оспорва иска за присъждане на лихва от деня на събитието 4 като неоснователен. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна. Застрахователят щял да изпадне в забава едва след покана за плащане на застрахователното обезщетение и изтичане на установените в КЗ срокове за произнасяне по претенцията. В случая застрахователят се бил произнесъл своевременно по предявената претенция преди подаване на исковата молба и не бил изпаднал в забава. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явявал и акцесорният такъв. Претендира разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

От ищцата е постъпила допълнителна искова молба.

На първо място, ищецът твърди, че не била налице хипотезата на чл.

380, ал. 3 във вр. чл. 432 КЗ. Посочването на банкова сметка било свързано с обезпечаване на навременното изпълнение на задължението на застрахователя.

На следващо място, при задължителната застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят обезпечавал деликтната отговорност на застрахования водач. Общите правила на ЗЗД, чл. 84, ал. 3, предписвали, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смятал в забава и без покана. Отговорността на застрахователя по този вид застраховка била ограничена по отношение момента на забава за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, след предявяване на застрахователна претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380, ал. 1 КЗ. Нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ препращала единствено към имущественото застраховане. За задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ била налице изрична правна регламентация – чл. 497, ал. 1 КЗ във вр. чл. 496 КЗ, като там не било предвидено основание за изпадане на кредитора в забава – представянето на данни за банкова сметка на пострадалия. Освен това, дори да не се възприемело горното, следвало да бъде установено, че застрахователят бил определил конкретен размер на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, за да се считало, че кредиторът бил изпаднал в забава поради непредставяне на данни за банкова сметка.

Видно било от представеното от ответника писмо изх.№ 4676/22.06.22г., че ответното дружество изискало единствено документи по воденото наказателно производство, но не и банкова сметка на ищцата. С 5 изисканите доказателства ответникът можел да се снабди и сам, но не го бил сторил и не предприел действия по определяне на размер на обезщетението.

Нямало и произнасяне по предявената претенция в предвидения от закона тримесечен срок. От бездействието на ответника се налагал извода, че същият изобщо не бил имал намерение и готовност да плати, от което следвало, че ищцата не била изпаднала в забава в качеството си на кредитор.

Представянето на данни за банкова сметка не било предпоставка за определяне на обезщетение, поради което този извод на застрахователя за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, бил неоснователен.

На следващо място, оспорването на претенцията по основание и размер, било неоснователно.

С оглед на разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал последиците от деянието, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно било от влязлата в законна сила на 06.04.23г. присъда № 2/12.01.23г. по НОХД № 472/22г. на РС-См., че В. К. бил признат за виновен в това, че на 04.05.2022г., около 07:50 часа, в гр.См., на пешеходна пътека /Д17/, намираща се на кръстовище, образувано от улиците Х. Асп. и ул. Полковник Дичо Петров, при управление на лек автомобил Оп., З. с ДК № ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 119, ЗДвП "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", в резултат на което предизвикал ПТП с пресичащата по пешеходната пътека В.