Решение № 28 от 17.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520201215 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. Б. Б., чрез адв. О. Б., депозирана против наказателно постановление № 24-1085-001945/06.06.2024г. на началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че при издаването на НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон и отделно от това са налице и съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се приетите за осъществили се факти. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В допълнение развива съображения, касаещи нарушение на чл. 19 от Наредба І-157/01.10.2022г., съгласно която свидетелство за управление, издадено въз основа на документ с престъпен характер следва да се възобнови и чак тогава, и след издаване на нарочен акт би могло да се приеме, че едно лице е неправоспособно. Не се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

1

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Адмистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на АУАН № 1282386/20.05.2024г. от мл.

Автоконтрольор Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, за това, че на 20.05.2024г., в 19:30 часа, в град Русе, бул. „Фердинанд“ до блок „Александър Хаджипетров“ в посока ул. „Александровска“ е управлявал лек автомобил „БМВ 750 И“, с рег. № ****, собственост на НКС „Автомечти“ ЕООД по пътища отворени за обществено ползване без да е правоспособен водач към момента на проверката, които факти са субсумирани от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 150 ЗДвП.

АУАН е подписан от наказаното лице, с отразяване, че има възражения.

Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в които са ангажирани твърдения, че жалбоподателят има издадено СУМПС, копие от което е представено с жалбата, както и че по никакъв начин не му е връчван акт, по силата на който да му е било отнето СУМПС или да е установено, че е неправоспособен. Посочено е, че по повод свидетелството му за управление на МПС има образувано дело Административен съд – Русе, по инициатива на прокурор при ОП – Русе, с което е поискано свидетелството да бъде обявено за нищожно, което производство към настоящия момент не е приключило.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 24-1085-001945/06.06.2024г. от началник-група, Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе при същите факти и правна квалификация на деянието, както приетите за установени с АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят 2 приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушение, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

По гореизложените мотиви, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява и доказва, че на жалбоподателя е издадено СУМПС на 14.11.2016г.

С Определение № 441/22.10.2019г., постановено по НОХД № 2078/2019г. по описа на РС – Плевен е било одобрено споразумение, с което жалбоподателят се признал за виновен и е осъден, за това, че съзнателно се ползвал от преправен документ – Удостоверение за завършен ІІ клас, преправено на Удостоверение за завършен VІІ клас, което именно е представено пред Сектор „ПП“ при издаване на СУМПС на жалбоподателя.

Със Заповед № РД – 01-364/30.07.2021г. на ИА „Автомобилна администрация“ е постановено анулиране на резултатите на З. Б. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, тъй като при подаване на документите за издаване на свидетелство за управление на МПС жалбоподателят е представил преправено Свидетелство за завършено основно образование. Липсват доказателства тази заповед да е връчена на жалбоподателя.

В Административен съд – Русе е било образувано адм. дело № 372/2024г. въз основа на протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Русе за обявяване на нищожност на СУМПС на жалбоподателя, с оглед на това, че за издаването му е представен преправено свидетелство за завършено основно 3 образование.

От представеното от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе писмо рег. № 108500-21533/27.09.2024г. се установява, че СУМПС на жалбоподателя не е отнемано като на същия е изпратено писмо, с което се уведомява, че на 01.09.2021г. са анулирани резултатите от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС и вече е неправоспособен да управлява МПС и следва да върне в Сектор „ПП“ СУМПС. Това писмо не е получено от жалбоподателя, а същото е върнато с отразяване, че е непотърсено от адресата.

Разпоредбата на чл. 19 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. изрично предвижда, че за свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява.

В настоящия случай видно от представеното от Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе писмо, липсва такъв акт към датата на твърдяното нарушение и не е проведено такова производство.

Липсва и акт от лимитативно посочените в чл. 20 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. въз основа на които се отнема СУМПС, а именно влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“, заповед за прилагане на принудителна административна мярка или съставен акт за установяване на административно нарушение, в изрично предвидените в закона случаи.

С оглед всичко изложено, следва да бъде обоснован единственият възможен извод, че към датата на твърдяното нарушение, СУМПС на жалбоподателя не е било отнето и едновременно с това, същият не е бил уведомен, че е неправоспособен водач, за да е налице субективната страна на състава на нарушението.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че притежаваното от него СУМП е обявено за невалидно и същият е неправоспособен водач и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство.

Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл.

303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено.

По гореизложените мотиви оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

4

Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя, поради и което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

24-1085001945/06.06.2024г. на началник - група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на З. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5