Решение № 2461 от 02.07.2015, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2461, 30.06.2015 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 14.05.2015 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

СЕКРЕТАР

: Марияна Михайлова. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 22431 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното :

На 29.12.2010 г. в Служба „Регистратура” на Районен съд – Пловдив е депозирана искова молба от С.Т.С. с ЕГН **********, починала в хода на производството, което е продължило с участието на една от двете й наследници по закон – дъщеря й П.Д.С. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 29.10.2008 г. И.Д.Г. в изпълнение на трудовите си функции на „..................”, произтичащи от сключен с “Градски транспорт – Пловдив” АД /в несъстоятелност/ трудов договор, управлявал градски автобус марка “Волво” рег. № .........., собственост на дружеството, по маршрут на редовна градска линия № 36 и към 13,30 ч. същият спрял на спирката на редовните линии на градския транспорт, намираща се след кръстовището с бул.

“Освобождение” в близост до бензиностанция “ШЕЛ”, като след отваряне на вратите С. започнала бавно да слиза от задна врата, придвижвайки се странично с дясната част на тялото си напред, придържайки се с лявата си ръка за парапета на отворената врата и в момента, в който лявата част на тялото й била вътре в автобуса, левият й крак бил на последното стъпало на вратата, лявата й ръка се държала за парапета на вратата, а дясната част на тялото й била изнесена извън автобуса, ответникът Г., без да се огледа в странично предно дясно огледало, натиснал копчето за затваряне на задната врата, без да я изчака да слезе от автобуса, двете крила на вратата се затворили, притиснали и захванали лявата й ръка между рамото и лакътя, а дясната й половина останала извън автобуса, който потеглил и я повлякъл след себе си. Чакащи на спирката пътници се развикали и Г. спрял автобуса и отворил вратите, вследствие на което С. изпаднала от последното стъпало на задната врата на пътното платно за движение, като ударила дясното си бедро в ръба на бордюра и останала да лежи там в безпомощно състояние. В резултат на горните действия на ответника Г. на покойната наследодателка на ищцата били причинени следните травматични увреждания: счупване на тялото на дясна бедрена кост наложило кръвна репозиция и фиксиране на фрагментите със заключващ титаниев пирон, което увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла

Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,

ХІХ гр. с. – стр. 2/11 на чл. 129 от НК; контузии и кръвонасядания на горните крайници – лявата мишница и лявото рамо с кръвонасядане с размери 22/8 см. и на дясна мишница с размери 8/10 см., както и на гръдния кош. Във връзка със случилото се било образувано нахд

№ 1934 по описа на Районен съд – Пловдив за 2009 г. с влязло в сила на 27.05.2009 г. решение, по което И.Г. бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във връзка с чл. 78а НК за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, предложение 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, като му било наложено административно наказание “глоба” и същият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от четири месеца. Тъй като към 29.10.2008 г. между работодателя на ответника Г. и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” имало сключен застрахователен договор № 232074000002/29.12.2007 г., имащ за предмет задължителна застраховка “Злополука на пътниците в обществения транспорт”, а вследствие на непозволеното увреждане на наследодателя на ищцата била причинена трайна загуба на работоспособността й за период от около 11 месеца, то С. моли съда да осъди застрахователното дружество да й заплати, в качеството й на правоприемник на покойната й майка, част от претендираните от последната обезщетения за причинените й вреди, съразмерно на наследствените й права в размери както следва : 710 лв., представляващи половината от направени разходи за закупуване и поставяне на заключващ титаниев пирон по оперативен път; 10000 лв. за преживените болки, страдания, неудобства и неразположения от причинената средна телесна повреда; 1500 лв. за неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и кръвонасядания на горния крайник – лява мишница и ляво рамо с кръвонасядане с размер 22/8 см.; 750 лв. за неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и кръвонасядане на горния крайник на дясната мишница с размери 8/10 см., 250 лв. за преживени болки и страдания от причинената лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, ведно със законната лихва върху всяка главница от 29.10.2008 г. до окончателното й изплащане, като в случай на отхвърляне на така предявените искове, тя моли съда да осъди ответника Г. да й заплати горните суми ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането - 29.10.2008 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени главни искове с правно основание чл. 279, ал. 1 Кодекс за застраховането съединени за съвместно разглеждане с обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД при условията на евентуалност /при определяне на правната квалификация на главните искове съдът взема предвид направеното в открито съдебно заседание на 20.12.2012 г. уточнение на исковата молба от адвокат Н.Р. - процесуален представител на ищеца, съобразно което същите се основават на сключения договор за задължителна застраховка „Злополука на пътниците в градския транспорт” между работодателя на ответника Г. и ответното застрахователно дружество, а твърденията за наличието на договор за

Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,

ХІХ гр. с. – стр. 3/11 задължителна застраховка „Гражданска отговорност” касаят евентуално предявяването на друг иск/.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” ЗАЕД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, представляван от пълномощника му юрисконсулт Р.С., оспорва предявените искове, като твърди, че : не е налице основание за ангажиране на отговорността на дружеството, тъй като не са налице визираните в договора за задължителна застраховка предпоставки за това; пострадалата е съпричинила за настъпването на вредоносния резултат; описаните в исковата молба леки телесни повреди не са получени в резултат на събитието от 29.10.2008 г.; не са ангажирани доказателства за направата на разходи за закупуване на титаниев заключващ пирон; съгласно чл. 268, т. 10 КЗ застрахователят не покрива отговорността на застрахованите лица за изтеклите срещу тях лихви до деня, в който той не бъде уведомен за събитието от застраховането лице или от пострадалите, поради което моли съда да ги отхвърли и да му присъди разноските по производството.

Ответникът И.Д.Г. с ЕГН **********, представляван от служебно назначения му особен представител адвокат А.Р., оспорва предявените срещу него при условията на евентуалност искове, като твърди, че : обезщетения за репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди се дължат от застрахователя по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и на основание на застраховката „Злополука на пътниците в обществения транспорт”; пострадалата е допринесла в голяма степен за настъпването на вредоносния резултат, тъй като поради съществуващото си заболяване трудно се е придвижвала без придружител с колите на обществения транспорт; претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не е подкрепена с доказателства; описаните в исковата молба три леки телесни повреди не са констатирани от лекарите при приемането на наследодателя на ищцата в болница.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Установява се от приложенията към исковата молба, че към 29.10.2008 г. ответникът Г. е работил по трудов договор в „Градски транспорт – Пловдив” АД, по отношение на което дружество в хода на производството бе открито производство по несъстоятелност, като е изпълнявал трудови функции на „.................” до 21.01.2009 г., когато трудовото правоотношение помежду им е било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Видно от приложеното към настоящото дело нахд № 1934 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV н. с. за 2009 г. и съдържащите се в него ДП № 1809 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив за 2008 г. и прокурорска преписка 10879 по описа на РП – Пловдив за 2008 г. на 05.11.2008 г.

П.С. е подала жалба вх. № 10879 до Районна

Продължение на решение по гр. д. № 22431/10 г. на ПРС,

ХІХ гр. с. – стр. 4/11 прокуратура

– Пловдив, с която е съобщила за инцидент с майка й – покойната ищца С.С., на 29.10.2008 г. между 13.00 ч. – 13.30 ч., при който при слизане от страна на последната от автобус № 8585 на градски транспорт, пътуващ по линия № 36, шофьорът затворил вратата на превозното средство, като я повлякъл, в резултат на което се счупил кракът й, като по тази жалба е образувана пр. пр. № 10897/08 г., а впоследствие въз основа на събраните по нея материали с постановление от 08.01.2009 г. на прокурор при РП – Пловдив е образувано ДП № 18 по описа на РП – Пловдив срещу И.Д.Г. за това дали на 29.10.2008 г. в гр. Пловдив на бул.

„Княгиня М. Луиза”, при управление на МПС – автобус

„МАН” с рег. № .........., е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Т.С., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 във връзка с чл.

342, ал. 1 НК, което е изпратено на Районен съд – Пловдив, където е образувано нахд № 1934/09 г. По последното е постановено Решение № 685/11.05.2009 г., влязло в сила на 27.05.2009 г., с което обвиняемият И.Д.Г. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НКП във вр. с чл. 78а НК за това, че на 29.10.2008 г. в гр.

Пловдив, при управление на моторно превозно средство – пътнически автобус марка „Волво”, рег. № .........., е нарушил правилата за движение : чл. 5, ал. 1, т. 1