Определение № 1161 от 07.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1161 гр. Варна , 07.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900187 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по претенция на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало трето лице за заплащане на неизплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на близък родственик (брат), причинени от застрахован водач на МПС.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. № 5509/24.03.2021, предявена от името на ЕЛ. Н. В., Р. Н. ИВ. и ИВ. Н. М. всички от гр.

*******, чрез адв. Н. (САК) е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнително становище по отговора вх. № 9735/25.05.2021 пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията и доказателствените искания на ответника.

Исковата молба и допълнението й са връчени на насрещна страна. В срок са депозирани отговори вх.№ 8611/10.05.2021 и № 12380/24.06.2021. Ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , чрез юрисконсулт З. е оспорил процесуалната легитимацията на ищците, евентуално основателност на исковете, като е заявил възраженията си по обема на отговорността на застрахователя за такъв вид увреждания на трети лица. Посочени са и доказателства.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на причиняване на неимуществени вреди от смърт на лице, пострадало при ПТП, причинено от застрахован водач с полица „гражданска отговорност”.

Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се 1 води срещу надлежно регистриран застраховател.

Претендира се реално изпълнение по застраховка, съответно за това правоотношение намира приложение изискването на чл. 498, ал.3 КЗ за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано от застрахователя обезщетение и заявено несъгласие на пострадалия с изплатен размер, съдът преценява предявения иск за допустим. Очертаните от всеки от ищците понесени морални страдания от загубата на техния брат в достатъчна степен обосновават интереса им да претендират обезщетяването им като трети увредени лица, ползващи се от задължителна застраховка, а доколко степента и интензивността на последиците от причинения от застрахования деликт съответстват на законовите критерии за справедлива компенсация е въпрос по съществото на така предявен иск и възраженията на ответника в тази насока следва да се докладват и разгледат в хода на съдебното дирене.

Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищците е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК. Размерите на всяко от съединените искове обуславят компетентност на окръжен съд като първа инстанция(чл.104 т.4 ГПК).

По предварителните въпроси: Престъпното причиняването на смъртта на пострадалия родственик на ищците е установено в наказателно разследване, поради което тези увредени лица са освободени от задължение за внасяне на такси и разноски в настоящия процес (чл. 83 ал.1 т. 4 ГПК).

Доколкото увредените лица търсят правата си като бенефициери по застрахователно правоотношение претенцията им следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е предявено.

Представителната власт на пълномощниците на насрещните страни е надлежно учредена (л.32-34 и л.47). Ищците са упълномощили изрично адвоката да получава суми за тяхна сметка, поради което съдът възприема и посочената от пълномощника клиентска банкова сметка като надлежен начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума.

Въпреки, че първоначално съдът е указал на ищеца да уточни отделно цената на претенции за законна лихва върху претендираните застрахователни обезщетения, при даване на ход на размяна на книжата съдът е приел за разглеждане претендираната законна лихва, дължима от застрахован делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение. Съответно на утвърдилата се съдебна практика, тази претенции следва да се третират като акцесорни искания за присъждане на компенсаторна лихва в рамките на определянето на застрахователното обезщетението от съда, без да се фиксират по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до крайния момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК).

2

По доказателствените искания: В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия.

Същите установяват обстоятелствата по настъпване на застрахователното събитие, ангажирало отговорност на застрахователя, застрахователния договор и родствената връзка между починал участник в ПТП и ищците, както и предприетото уведомяване на застрахователя и неговия отказ, поради което следва да се допуснат.

Поисканите гласни показания на свидетели за понесени страдания от всеки от тримата ищци съдът възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно съществувала между починалия брат и най-близките му родственици (брат и сестри) интензивна емоционална връзка и последиците от прекъсването й. Тези обстоятелства имат пряко значение за оспорения размер поради което искането на ищеца следва да се уважи.

С оглед признатото застрахователно правоотношение изискване на писмени доказателства за сключване на застраховката не се налага.

И двете страни са се позовали на книжа по приключилото разследване. Доколкото обаче в настоящото производство не могат да се ползват доказателства, събрани в друг процес, освен тези с характер на официални свидетелстващи документи или противопоставими на насрещните страни признания представляващи частни документи, съдът следва да допусне ползването само на тези доказателствени средства (протокол за оглед и фотоалбум и химическо изследване, инкорпорирано в констативна част от назначена медицинска експертиза).

Ответникът е поискал и допускане на токсикологична експертиза за установяване на обстоятелства относно поведението на пострадалия, които обаче са установени по задължителен за настоящия състав на съда начин, като част от обстоятелствата по престъпно причиняване на смърт, съответно допълнителното им изясняване със специални знания не следва да се допуска.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от 3

ГПК) предявени обективно съединени искове на три увредени лица за определяне на справедливо обезщетение на трети лица, ползващи се от застраховка „гражданска отговорност“.

Обявява на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД:

Приети са за разглеждане три преки иска на пострадали лица, предявени от: ЕЛ. Н.

В., ЕГН ********** от гр. *******, ул. *******, Р. Н. ИВ., ЕГН ********** от гр. *******, ******* и ИВ. Н. М., ЕГН ********** от гр. *******, ул. *******, всички действащи чрез адв. Н. (САК) служ. адрес гр. *******(**********) срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47А, бл. В, ет.3, представлявано от изп. директор Б. и прокурист М., чрез юрисконсулт З. за заплащане на обезщетение в размер на по 80 000лв за всеки от ищците по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на техен брат, причинена от водач- застрахован собственик на МПС с ДКН В6806 СС при ПТП в района на с. Детелина на 02.10.2018г., ведно със законна лихва от дата на настъпване на увреждането до окончателно плащане на обезщетението по банкова сметка по чл. 39 ЗАдв. на пълномощник на ищците адвокат В.Н. в БАНКА Интернешънъл Асет Банк АД с IBAN: BG *******.

Страните претендират насрещно за определяне и присъждане на разноски по делото.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите, изрично признати при размяна на книжата между страните като тяхно поведение в предварителната фаза по уреждане на претенцията: изпратено до ответното дружество искане за обезщетяване, регистрирано от застрахователя с вх. № 10-031539/27.07.2020г, въз основа на което са заведени три претенции за щети, по които застрахователя е заявил отказ изх.№ 20-03-1186/20.08.2020г., поради липса на доказано увреждане на ищците.

Обстоятелствата относно застрахователно правоотношение са признати по общодостъпната справка в публичен регистър за регистриранa полица регистрирана като серия GО/62827056, издадена от ответното дружество за периода на покритие 14/07/2018 – 14/07/2019 за управление на МПС с ДКН В6806 СС.

Няма спор и по удостоверените с вписвания в регистри на населението родствени връзки между ищците и починалия при ПТП П. Н. И..

Неоспорими са установените с присъда(издадена по НОХД 1333/19г. на ВОС) по задължителен за гражданския съд начин, обстоятелства от фактическия състав на престъплението по чл. чл. 343, ал. 3, пр. 5 и пр. 6 б. „б“, пр.1 вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1 НК (противоправност на поведението на водача на превозното средство и механизъм на причиняване по непредпазливост от водача на застраховано МПС на престъпен резултат – смърт): на 02.10.2018 г. Михаил Аспарухов Младенов при управление на МПС л.а. Форд Фиеста с ДКН В 6806 СС без необходимата правоспособност в с. Детелина, нарушил 4 правилата за движение – чл. 5, ал. 1 т.1 и чл. 20 ал.1 ЗДвП(като вместо да контролира и управлява безопасно автомобила, го засилил и въртял волана едновременно с употреба на спирачка за да предизвика „дрифт“ на централен площад на селото при който се качил през бордюр на тротоара пред хранителен магазин) като с това свое поведение по непредпазливост причинил смърт на спящия в нетрезво състояние П. Н. И., който лежал на паважа пред оградата на магазина.

За тези обстоятелства не се налага доказване.

Спорни са твърденията по обема и интензитета на понесените вреди, съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по справедливост.

Всеки от ищците твърди, че изживял загубата на брат си като изключително тежка лична трагедия, тъй като е загубена силна емоционална връзка, изградена приживе между членовете на семейството, които са полагали взаимна грижа при израстването им от детска възраст до преждевременната смърт като своя близък. Ищецът Р.И. посочва, че е живял с починалия в едно домакинство, а двете ищци описват ежедневното си общуване със своя брат и твърдят, че изживяват и понастоящем болезнена тъга поради непреодолима празнота в семейството, породена от края на това топло емоционално общуване в родствения им кръг.

Ответникът оспорва твърденията за изживяната мъка и страдания на опечалени роднини с интензитет над обичайните за родствена връзка между вече независими в социално и битово отношение братя и сестри. Счита, че естествено преживяната мъка причинена от загуба на типична родствена връзка не покрива характеристики на допълнителни увреждания на лица извън преки възходящи и низходящи, и съответно обема на такава отговорност не е несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Евентуално оспорва размера на определените от ищците парични еквиваленти като го счита за несъразмерен на законоустановен лимит, отразяващ и социално-икономически условия и стандарт на живот и обичайните размери на обезщетения за неимуществени вреди от този характер.

Ответникът възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия наследодател. Твърди, че лягането му на земята в състояние на тежко алкохолно опиване е довело до собственото му поставяне в безпомощно състояние, което е препятствало възможността му да възприеме опасността и да предотврати вредите.