Решение № 448 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110100779 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е предявена от Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес **, чрез адв. П. Й.

Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № **, служебен адрес: ** срещу „И. А. М.

АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., и срещу „Ф. Б." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, П. Б. Д.

Ищецът претендира от съда да постанови решение , с което да установи, че Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г. сключен между Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес ** и „И. А. М.АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, поради което Б. Б. дължи заплащане само на главницата по заема в размер на 1500 лв., но не и други разходи по него, в това число и възнаградителна лихва, както и да установи в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на поръчителство №5111849 от 08.05.2024 г. сключен между Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес***, със седалище и адрес на управление **, представлявано от П. Б. Д., е нищожен като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици, тъй като 1 обезпечава нищожна кредитна сделка.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На 08.05.2024 г. между Б. А. Б., ЕГН ********** и „И.А. М." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. се сключва Договор за паричен заем № 5111849. По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ на Б. Б., който се задължава да върне предоставената сума в срок до 07.03.2025г., на 10 вноски, при фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите 62,77 %. В чл.2, т.7 от Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г. е предвидено, че общата сума, която Б. А. Б. следва да върне е в размер на 1 864,70 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и четири лева и 70 ст./.

В чл.2, т.2 и т.5 е посочено, че всяка погасителна вноска е в размер на 186,47 лв. /сто седемдесет и шест лева и 47 ст./, като датите на плащане на всяка от тях, последователно са:

10.06.2024 г.; 10.07.2024 г.; 09.08.2024 г.; 08.09.2024 г.; 08.10.2024 г.; 07.11.2024 г.; 07.12.2024 г.; 06.01.2025 г.; 05.02.2025 г.; 07.03.2025 г.

В чл.4 от Договор за паричен заем № 5111849 от 08.05.2024 г. Б. Б. се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв. /хиляда лева/; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен", като поръчителят трябва да подпише Договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7/общата сума за връщане 1 864,70 лв./ със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора; или одобрено от Заемодателя Дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г. за представяне на обезпечение, Б. Б. сключва на 08.05.2024 г. Договор за предоставяне на поръчителство № 5111849 с „Ф. Б." ЕООД, ЕИК **. Съгласно Договора за поръчителство, „Файненшъл България" ЕООД, се задължава да сключи договор с „И. А. М." АД, по силата на който да отговаря, солидарно с Б. Б., за изпълнението на всичките му задължения," възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г.

Съгласно чл.3, ал. 1 от Договора за поръчителство, Б. Б. дължи възнаграждение на „Ф. Б." ЕООД в размер на 695,30 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и 30 ст./, платимо 2 разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 69,53 лв. /шестдесет и девет лева и 53 ст./.

Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г.

Предвид задължението, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г. и сключения Договор за поръчителство №5111849 от 08.05.2024 г., към погасителния план освен вноската по кредита, включваща главница и лихва в размер на 186,47 лв., е включено и възнаграждение за поръчителство в размер на 69,53 лв. /шестдесет и девет лева и 53 ст. /.

Общата сума, която Б. Б. следва да върне, с включено възнаграждение за поръчителство е в размер на 2 560 лв. /две хиляди петстотин и шестдесет лева/.

Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице именно такова несъответствие, доколкото на Б. Б. е вменено задължение да предостави обезпечение на заема в срок до 3 дни след сключването на Договора за паричен заем, заради което е сключен и Договор за поръчителство, по който е вменено задължение за заплащане допълнително на възнаграждение в общ размер на 695,30 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и 30 ст./, или вноска в размер на 69,53 лв. /шестдесет 3 и девет лева и 53 ст./

Двата договора - за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение - договорът за кредит се явява основание за сключване на договора за поръчителство. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата - заемодателя „И. А. М.

АД.

Счита, че и двата сключени договора - Договор за паричен заем №5111849 от 08.05.2024 г. и Договор за поръчителство №5111849 от 08.05.2024 г. са нищожни. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изисквания на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Съгласно съдебната практика, при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 50 % годишно надхвърля пет пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото. Договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден - по аргумент от чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, поради което нищожността на клаузата за договорната лихва, респ. на клаузата за ГПР, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Счита, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в договорът за паричен заем да е записан действителния размер на ГПР Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 62.77% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да 4 заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 47.91% разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68 ал.1, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 62.77% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които Б. Б. ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя Б. Б., който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 62.77% ГПР. На ищеца не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за които той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора и поради непознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.