Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 837 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 558/2025
Вид
Решение № 837
Подписан
25.07.2025
В сила
25.07.2025
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27, ал.1, т.3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8, ал.5 · Закон за арендата в земеделието
  • § 2, т.3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100500558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №102/08.01.2025г. по описа на ДРС на Г. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат К. К., ВАК, срещу №246/26.11.2024г. на Районен съд - Девня, постановено по гр.д. №909/2023г. по описа на ДРС, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника З. К. „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, седалище село ******, общ. Вълчи дол , област Варна, да заплати на ищцата – настоящ жалбоподател сумата от 1 318,98 лева, представляваща остатък от дължимото арендно плащане за стопанската 2020/2021г. съгласно договор №207 от 20.05.2019г. за аренда на земеделски земи в землището на с. ******, общ. Вълчи дол и в землището на с.

******, общ. Вълчи дол, с обща площ от 29,305 дка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.09.2023г., до окончателното плащане, както и сумата 238,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2022 до 30.08.2023 година.

Решението се оспорва като неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, неправилно тълкуване на доказателствения материал по делото и в противоречие с процесуалните правила и материалните правни норми.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е посочил в мотивите на решението и не е 1 обсъдил изчерпателно всички събрани по делото доказателства и заключението на ССчЕ относно установеното средно рентно плащане за стопанската 2020/2021 год., като необосновано и неоснователно е отхвърлил доказателствени искания на ищцата за установяване на твърденията й, че всички договори за аренда и наем за стопанската 2020/2021 год., сключени от ответника с арендодатели и наематели, имат еднаква клауза за размера на арендното плащане, съответно, че на останалите арендодатели и наемодатели, между които конкретно посочени в исковата молба лица, ответната кооперация е изплатила рента в размер на по 110,00 лева/дка. Оспорва в тази връзка като неправилен и необоснован извода на съда, че „Без правно значение е каква рента е изплатил ответникът на други арендодатели или наематели по други договори, защото всяко облигационно отношение е самостоятелно и се регулира само според подписания между участващите в него страни договор“. Като предлага подробен анализ на събраните по делото доказателства и заключението на ССчЕ, въззивникът стига до заключението, че твърдението на ответника за авансово плащане на сума в размер на 45,00 лева на декар за следващата стопанска година (2021/2022) е, от една страна, несръчен опит да се оправдае размера на изплатената рента в размер на 110,00 лева на декар на всички останали арендодатели за стопанската 2020/2021 год., респ. да се оправдае неоснователно наложената санкция на ищцата, а от друга страна е доказателство, че действително изплатената рента е в размер на 110,00 лева на декар.

Поддържа в тази връзка твърдение, че тъй като договорът за аренда на ищцата е бил прекратен преди изтичане на срока, за който е бил сключен, макар и по взаимно съгласие с ответника, ответникът неоснователно и дискриминационно я е санкционирал със сумата от 45,00 лева на декар от дължимата рента за стопанската 2020/2021 год. Твърди се, че ответникът е процедирал по този начин и през преходната стопанска 2019/2020 година спрямо други, прекратили предсрочно договорите си арендодатели, което е било установено с Решение № 499/20.04.2023 год., по (В)гр.д.№ 20233100500507 на Окръжен съд - Варна. Наред с това се сочи, че всички плащания, направени от ответника към арендодателите, са преди 30.04.2022 год., т.е. преди да е взето твърдяното от ответника решение за авансово плащане на рента за следващата стопанска година (Протокол № 44 от проведено на 30.04.2022г. общо събрание на ЗК „Прогрес“), като всички са с основание „рента“, а не „авансова рента“, поради което това са плащания на рента за предходната 2020/2021 стопанска година. Към края на 2021 год., към който момент заключението на ССчЕ установява, че ответникът е изплатил рента средно в размер на 78,26 лева на декар, не е имало решения нито на управителния съвет, нито на Общо събрание на кооперацията за размера на рентното плащане за стопанската 2020/2021 год., нито за авансово плащане за следващата стопанска година. Следващите плащания са от 05.04.2022г. по два списъка с основания съответно „ренти“ и „заверяване за 408 клиента по списък“, т.е. отново преди ОС от 30.04.2022г., което още веднъж потвърждава факта, че платените суми са дължимо 2 арендно плащане за стопанската 2020/2021 година. Според въззивника, така установените обстоятелства опровергават твърдението на ответника, че определения размер на средното рентно плащане за стопанската 2020/2021 год. е 65,00 лева на декар и че е налице авансово плащане в размер на 45,00 лева на декар за следващата стопанска година, на което ищцата няма право тъй като е прекратила договора си за аренда. Оспорва като неправилен и извода на съда относно общия размер на дължимото арендно плащане и начина на неговото определяне. Поддържа в тази връзка твърдение, че след като в договора не е упоменато, че ще се има предвид средния добив/доход от декар на база всички обработваеми площи от ответника и доколкото договора е сключен за конкретен имот в конкретно землище, следва средния добив/доход да бъде определен за конкретното землище, дори за конкретната местност и конкретния масив, в който се намира процесния имот, а не от общата обработваема от ответника площ, общите добиви за стопанската 2020/2021 год., както неправилно е приел първоинстанционният съд. Счита че възприемайки този извод, съдът на практика се съгласява и утвърждава въведената от ответника при заобикаляне на законовите изисквания порочна практика за обобщено счетоводство на всички обработвани от него площи, независимо, че в различните местности на едно землище и в различните землища, категорията на земеделската земя е различна, което неминуемо води до различен добив от декар, респ. различна нетна справедлива оценка на килограм и различен доход от декар. Оспорва се в тази връзка като необоснован и едностранчив извода на съда, че „…арендното плащане се определя от реализационната цена на продукцията на кооперацията“, пресметната само на база наличните фактури за продажба на продукция, при липса на първични счетоводни документи за заприходяване на произведената земеделска продукция. Според въззивника, напълно е възможно и логично добивът да е по-голям от продаденото количество. Отделно от това, ответната кооперация е обработвала земеделски земи в четири землища, в които категорията на земята е различна, което неминуемо води до различен добив от декар, респ. различна нетна справедлива оценка на килограм и различен доход от декар. Обосновано в тази връзка е и оплакване, че при постановяване на решението си съдът не е направил преценка относно накърняване на добрите нрави и правнорегулиращото действие на неписаните морални норми, като се твърди, че при преценка действителността на договора и тълкуването на волята на страните съдът следва да съобразява преследваната от страните цел (удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните). При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и по същество уважаване в цялост на предявените искове. По повод и във връзка с оплакванията във въззивната жалба се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Прогрес“, чрез пълномощника 3 си по делото адвокат Д. П., ВАК, е подал писмен отговор вх. №1842/05.03.2025г., в който, като излага коментар по оплакванията на ответника, аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа твърдението си за неотносимост към конкретния спор на представените от ищеца договори за аренда и наем на трети за спора лица като моли същите да не бъдат приемани и ценени в настоящото производство. Позовавайки се на взетото решение на редовно годишно отчетно събрание) на ЗК „Прогрес“, проведено на 30.04.2022г., за определяне на рента за 2021 г. в размер на 65лв/дка в съответствие с договорите като равностойност на 25% от дохода на декар и за утвърждаване на решението на УС за авансова рента на стопанската 2021/2022г. в размер на 45 лв/дка, и на признатите от ищцата и безспорни по делото факти, че с два превода от 03.12.2021 г. и от 05.04.2022г. й е била изплатена рента в размер на 65лв/дка, съответно, че договорът за аренда е бил прекратен с Анекс от 18.11.2020г., въззиваемият ответник счита, че за него е отпаднало задължението за плащане на авансово арендно плащане за 2022г. в размер на 45лв/дка. Моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като валидно постановено, допустимо, правилно и обосновано.

По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение № 1729/07.04.2025 година.

В съдебно заседание страните, представлявани по пълномощие от процесуалните си представители, поддържат доводите и исканията си до въззивния съд. Представят списъци по чл. 80 ГПК за претендираните разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Предмет на първата главна претенция на ищцата Г. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, е претендирания като дължим, но неплатен остатък от рентното плащане за стопанската 2020/2021 година по сключения с ответника З. К. „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, седалище село ******, общ. Вълчи дол, област Варна, договор №207 от 20.05.2019г. за аренда на земеделски земи в землището на с. ******, общ. Вълчи дол и в землището на с. ******, общ.

Вълчи дол, с обща площ от 29,305 дка. Същото се сочи в размер на 110 лева за декар, като се твърди, че след направено от ответното дружество плащане в общ размер на 1 904,57 лева, т.е. по 65 лева на декар, непогасеният остатък е в общ размер на 1 318,98 лева. Като твърди, че въпреки отправената нарочна покана, получена от ответната кооперация на 07.06.2023г., остатъкът до пълния размер на дължимото рентно плащане и понастоящем не й е заплатен, ищцата отправя искане за осъждане на 4 ответника да й заплати сумата 1 318,98 лева.

Втората главна претенция се основава на твърдения, че с анекс от 18.11.2020г. сключеният договор за аренда е бил прекратен на основание чл.27, ал.1, т.3 от ЗАЗ по взаимно съгласие на страните, вписано надлежно в Служба по вписванията – Девня, таксите за което (нотариални и за вписване) били заплатени от ищцата. От ответната кооперация било изискано заплащане на такса за прекратяване на договора в размер на 96 лева, която ищцата заплатила в брой, била издадена фактура №989/12.11.2020г., квитанция №74/12.11.2020г. и касов бон. Като счита, че липсва основание за претендирането на такава такса и същата е платена без основание ищцата претендира осъждане на ответника да й върне платената сума от 96 лева.

Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Спорът е изведен при насрещното твърдение на ответника З.

К. „ПРОГРЕС“, ЕИК 813143611, че съгласно решения на Общото събрание на кооперацията от 30.04.2022г. дължимото рентно плащане за стопанската 2020/2021 година е в размер на 65 лв/дка като равностойност на 25 % от дохода на декар, в какъвто именно размер е била изплатена рента на ищцата. Според утвърденото на това ОС решение на Управителния съвет се изплаща и авансова рента за 2022г. в размер на 45 лв /дка, но само в случай, че не е налице прекратен договор за наем или аренда. Налице е и решение на УС прекратяването с анекс преди изтичане на срока на договора се репарира със заплащане на сума в размер на 96 лв. с ДДС, компенсираща разходите по подготовка и подписване на договора за аренда.