Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 332 от 20.06.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 683/2024
Вид
Решение № 332
Подписан
20.06.2024
В сила
18.07.2024
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл.13, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Русе, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520200683 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С НП № 759300-F746938/28.02.2024г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ НАП , на „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 201227145, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., на основание чл.273 от ДОПК, за извършено нарушение по чл.13, ал.1 от ДОПК.

Срещу НП е подадена жалба от „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, чрез представляващия го Йорданка Кюпелиева, която е допустима, подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН. В нея се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, представлява се от адв.Елеонора Николова /упълномощена/, която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения и сочи нови писмени и гласни доказателства във връзка с предмета на делото.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител гл.юриск. С.Стоянова, която изразява становище, че жалбата е неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевират 1 становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.12.2023г. /събота/ била извършена контролна проверка от служители на ЦУ на НАП в търговски обект - паркинг, стопанисван от „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с

ЕИК 201227145, находящ се в гр.Русе, бул.

„Тутракан“№38. В момента на проверката присъствала св.Д.Т., назначена на длъжност „чистач-хигиенист“.Св.С. установил, че в обекта има регистрирано фискално устройство, като поискал от Т. да му бъде предоставено това ФУ за проверка. Тодорава провела терефонен разговор с управителката Кюпелиева /и пред св.А.С./ за да разбере дали е в правомощията й да предоставя ФУ на проверяващото лице, като разбрала от разговора, че Кюпелиева е извън града и желае ако е възможно в работен ден и в нейно присъствие да бъде предоставено ФУ на проверяващите, поради което и Т. решила да не предостави на св.А.С. за проверка процесното ФУ. При тези обстоятелства било прието от АНО, че от страна на дружеството е осъществен състава на административното нарушение по чл.13, ал.1 от ДОПК, за което бил съставен и АУАН № F7469 38/05.12.2023г. Актът бил предявен на представляващ дружеството, подписан с възражения и лично връчен. В срока на закона са депозирани и възражения с аргументи, че нарушението не е доказано. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка и представените от жалбоподателя.

Жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя затова, че на 30.04.2023г., извършена контролна проверка от служители на ЦУ на НАП в търговски обект - паркинг, стопанисван от „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с Е И К 201227145, находящ се в гр.Русе, бул.„Тутракан“№38, от св.Т.

/назначена на длъжност като „чистач-хигиенист“/ не предоставила за проверка работещо в обекта ФУ на проверяващите адм. служители – нарушение по чл.13,ал.1 от ДОПК.

Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е 2 наказано.

След като не е спазил задължението си да не предостави на проверяващите процесното ФУ, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.

На практика, извършеното от жалбоподателя административно нарушение не е довело да укриване на приходи от бюджета. Установи се, че от нарушението, обективно не са настъпили каквито и да са неблагоприятни вредни последици за физически и/или юридически лица, това нарушение било установено за първи път и липсват доказателства за други нарушения от този вид, за които има в влезли в сила НП, не е причинена вреда на фиска.

Представената от АНО писмена справка, че освен това нарушение, по време на процесната проверка били констатирани и други нарушения на данъчното законодателство е неотносима към предмета на спора, т.к. по делото не са налице годни доказателства, дали за констатираните нарушения има издадени влезли в сила НП, напротив на съда е служебно известно, че всички издадени НП срещу дружеството жалбоподател и касаещи данъчното законодателство са обжалвани и към настоящия момент не са влезли в сила, а освен това настоящото нарушение е единственото, което касае пряко разпоредбите на ДОПК. Освен това фактическото бездействие по предоставянето на ФУ на проверяващите е извършено от лице, което няма такива правомощия по трудов договор и характеристика към него /назначено на длъжност чистачхигиенист/ и след като св.А.С. е бил уведомен от това лице и чрез телефонен разговор пред проверяващия, че управителя на ю.л.-жалбоподател е извън град Русе /денят на проверката е бил събота/, св.А.С. е следвало да се съобрази с това обстоятелство и да направи обстойната проверка на ФУ в друг работен ден и в присъствието на управителя на дружеството, който да вземе отношение при протоколирането на проверката и да направи съответните устни и писмени възражения, ако има такива. Другояче би било, ако по делото са налице доказателства, че управителя на дружеството категорично е отказал да предостави на проверяващите за проверка процесното ФУ, чрез св.Т.. Горепосочените обстоятелства поставят под съмнение и това дали изобщо е налице изпълнителното деяние чрез бездействие по чл.13, ал.1 от ДОПК от страна на наказаното ю.л.жалбоподател, като в тежест на АНО е да доказва обвинителната си теза при 3 формиране на обвинения за извършени административни нарушения от физическите и/или юридически субекти.

От гореизложеното съдът приема, че нарушението е извършено от жалбоподателя по начин, покриващ критериите на дефиницията за „маловажен случай“ по смисъла на §.1,т.4 от ДР на ЗАНН.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ДОПК.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на ДОПК се явява явно несъразмерно, а наложената санкция е в максимален размер от 1000 лв. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на 4 обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай, като в процесното НП изобщо липсват мотиви в тази насока. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.13, ал.1 от ДОПК /респ. по чл.273 от с.з./.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Позовавайки се на разпоредба на чл.63д от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е съобразено с чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Съдът приема, че следва да осъди отдел НАП – София да заплати на жалбоподателя „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с Е И К 201227145, сторените от него разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.

По гореизложеното и на основание чл.63, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 759300-F746938/28.02.2024г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ НАП , н а „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 201227145, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., на основание чл.273 от ДОПК, за извършено нарушение по чл.13, ал.1 от ДОПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 201227145, че при 5 извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 201227145, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6