Определение № 17689 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17689 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107932 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 94619/25.03.2026 г. от В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Х* и настоящ адрес: гр.

СОФИЯ, Ж.К. „С*“ срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул. “Ц*, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем № 999116 от 13.01.2024 г. сключен между „К*“ ЕООД, ЕИК *, ЕИК * и В. П.

Д., ЕГН **********.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от допълнителни услуги и неустойка за непредставяне на обезпечение се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК (такси за администриране на просрочен кредит) и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение и неустоечната клауза нарушава добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли и иска да бъдат приети от ответника следните писмени доказателства и доказателствени средства: Извлечение за извършени и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 999116/13.01.2024г. 2. Разписки от Easy pay за платени суми за погасяване на дълга – 12 броя.

Моли съда да допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза 1

(ССчЕ) и като вещото лице се запознае с материалите по делото да отговори на следните въпроси: 1. Какви разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в.т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ са включени в договорения годишен процент на разходите? 2. Какъв е процентът на ГПР, ако в него се включи и уговорената неустойка? 3. Какви плащания е получил ответника, на кои дати и заверена ли е банковата му сметка съгласно изискването на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД с извършените плащания?

Моли съда да задължи ответното дружество да представи, на основание чл. 190 от ГПК договор за потребителски кредит № 999116/13.01.2024г. и всички негови принадлежности.

Моли съда да задължи ответното дружество да даде отговор на въпроса дали уговорената неустойка е включена в ГПР, разписан в договора за кредит.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Изцяло оспорва иска по основание. Твърди, че договорът е действителен. Излага правни съображения защо договорът е действителен, не противоречи на добрите нрави и защо не е неравноправен.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Противопоставя се на искането по чл.190 ГПК и за ССчЕ.

Моли и иска да бъдат приети от ответника следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1 . Адвокатско пълномощно. 2. Лог файл по процесния договор. 3. Искане за сключване на процесния договор. настоящия отговор по чл. 131 ГПК за ищеца.

4. Препис от

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява Д. Л. Ф.- вписана в Софийска адвокатска колегия с личен № **********, БУЛСТАТ *, адрес на кантора: гр. София, ул.

„П*, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л. 9 от делото).

Ответникът се представлява от адвокат Х* – САК, с личен адвокатски номер **********, *, тел. 0** email:, Съдебен адрес: гр. София, ул. „О*, която представителна власт важи за всички инстанции (виж ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 2 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 4677.98 лева или 2391.81 евро, поради което държавната такса е в размер на 95.67 евро.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 6 от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че договорът е индивидуално сключен.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че не е основателно искането на ищеца по чл.190 ГПК.

Ответникът следва да ги представя, ако желае искът да бъде отхвърлен. Ето защо съдът не следва да задължава, тъй като това е дейност на защита на ответника. Освен това ищецът се позовава на тях, поради което той следва да установи съдържанието на договора. Тежестта на доказване на съществуване на договора е на ищеца. Прилагането по чл.190 ГПК ще наруши принципът за равнопоставеност и състезателност. Разпоредбата на чл.190 ГПК се прилага, когато страната не е страна по договора и не го е разписала или няма екземпляр от него. Искането следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на това съдът да задължава ответника да посочи какво е включена в ГПР, съдът приема, че искането не е основателно. Това е така, тъй като ответникът има право на защита и съдът не може да го задължава да казва изгодни или неизгодни факти за себе си. Това противоречи на всички основни права. Ето защо дори искането не е допуситмо.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва 3 да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема. Кой е получил главницата по кредита.

3.

Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема. Начислена ли е процесната неустойка и в какъв размер. Какви такси за администриране на просрочен кредит са начислени.

4.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор.

5.

В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка и застраховка и такса за администриране на просрочен кредит.

6.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка и застраховка и такса за администриране на просрочен кредит.

7.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 13.01.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

8.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва процесната неустойка и застраховка и такса за администриране на просрочен кредит.

9.