Решение № 368 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пазарджик, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500706 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№31324/01.10.2023г. подадена от С.

Б. Т. от гр.Костандово, против Постановление от 16.09.2024г. на ЧСИ Девица Станчева, с рег.№889, с район на действие ОС- Пазарджик, по изп.дело №20248890400948, с което е отказано прекратяване на производството по делото.

Твърди се от страна на жалбоподателят, че обжалвания акт на съдебния изпълнител неправилен, защото противоречи на разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, в която законодателят е постановил само, че давността не се прилага служебно, без да е конкретизирал, че компетентен орган е само съда. В този смисъл се позовава на задължителната съдебна практика на ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС от 17.12.2012г.

Визира се, че в конкретния случай във възражението на длъжника на който той се позовава, а именно на наличие на абсолютната 10- годишна погасителна давност по чл.112, ал.1 от ЗЗД, в сила от 02.06.2022г., като законовата промяна е настъпила след настъпването на деликта, не е била 1 изтекла към момента на постановяване на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист.

Сочи се от жалбоподателят, че се касае за негово процесуално право, упражнено от него чрез Възражение, в качеството му на длъжник по изпълнително производство, уредено в ГПК.

Твърди се, че доколкото моментът на изтичане на 10- годишния погасително- давностен срок е възникнал към момента на образуване на настоящото изпълнително производство, ЧСИ е органът, който следва да се произнесе по неговото възражение, с правно основание чл.120 от ЗЗД и да приложи института на абсолютната 10- годишна давност по чл.112, ал.1 от ЗЗД.

Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното постановление в частта му по т.5, като се укаже на ЧСИ, че е компетентния орган, който следва да се произнесе по възражението му по чл.120 от ЗЗД, за изтекла погасителна давност на паричните вземания на взискателя против него.

Ответникът по жалбата- взискателят по изпълнението ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника му ст.юриск.П. М. е депозирал възражение, в което излага становище за нейната неоснователност. В тази насока се твърди, че съдебния изпълнител не е компетентен да се произнася относно материалното право, в т.ч. дали същото е погасено по давност или не, като редът за това е съвсем друг и производството следва да се развие пред местно и родово компетентен съд.

Счита се, че не следва да се прилага института на абсолютната 10годишна погасителна давност по чл.112, ал.1 от ЗЗД.

Искането е да се потвърди постановлението на ЧСИ Деница Станчева.

Претендират се направени разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Представени са мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Деница Станчева. В същите се приема становище в насока, че в конкретния случай, позоваването е на изтекла погасителна давност, предвид на което длъжникът следва да установи твърдяното от него по пътя на отрицателен установителен иск заведен пред компетентен съд, доколкото очевидно не е навел възражения за това в хода на производството по което е издаден процесния изпълнителен лист.

2

Счита се, че не са налице правни основание атакуваното постановление, с което е отказано да се прекрати изп.дело №948/24г., поради изтекла давност да бъде отменено от съда. Във връзка с това, искането е за оставяне на подадената жалба без уважение, като неоснователна.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №948/2024г. по описа на ЧСИ Деница Станчева е образувано по молба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.София срещу длъжника и настоящ жалбоподател С. Б. Т. от гр.Костандово, с предмет парично вземане, въз основа на издаден Изпълнителен лист №260008/18.04.2024г. по т.д.№51/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, видно от Постановление от 26.07.2024г.- л.4.

В хода на производството, на 19.01.2022 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ, Възражение с вх.№270030- л.15, с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност за вземането му.

Видно от Постановление от 16.09.2024г.- л.21, ЧСИ Деница Станчева в т.5 от същото е отказала да прекрати производството по изпълнителното дело, тъй като не е компетентен да се произнесе относно материалното право, в .т.ч. дали същото е погасено по давност и ли не, като редът е съвсем друг и производството следва да се развие пред местно и родово компетентен съд.

При тези данни, от правна страна, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е процесуално допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна- длъжника в изпълнителното производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В разпоредбата на чл.433, ал.1, от т.1 до т.8 от ГПК, изчерпателно са посочени случаите, в които съдебният изпълнител може да прекрати производството по изпълнителното дело, като в настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези.

3

В случая от изложеното в подаденото възражение от 19.08.2024г. и от настоящата жалба, съдът заключава, че длъжникът е поискал производството по делото да бъде прекратено на основание чл.112 от ЗЗД- поради изтичане на 10- годишна давност за вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно и законът не предвижда възможност съдебен изпълнител да прекрати изпълнително производство поради погасяване по давност на вземане по изпълнителен лист, поради което правилно ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

В конкретният казус, съдебния изпълнител няма правомощията да разглежда въпросите, касаещи давността на задълженията на длъжника.

Действително, съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, но дори и да е направено възражение от страна на длъжника пред съдебния изпълнител, не е в правомощията на изпълнителния орган да извършва такава преценка. В разглеждания случай, защитата на длъжника би могла да се осъществи по исков ред при предявяване на отрицателен установителен иск относно вземането, предмет на принудителното изпълнение, в производството по който би се разрешил със сила на присъдено нещо спорът дали е погасено правото на взискателя- кредитор да търси принудително изпълнение на дълга.

По изложените съображения и тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите по чл.433, ал.1, т.1- т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, настоящият въззивен състав намира обжалваното постановление на съдебния изпълнител за правилно и законосъобразно Поради това, същото следва да бъде потвърдено, съответно жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна поради несподеляне като основателни на наведените в нея възражения.

С подаденото възражение от страна на взискателя по процесното изпълнително дело е направено искане за присъждане на разноски. По отношение на същото, независимо от настоящия изход на делото, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, няма основание същото да бъде уважено от съда. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността 4 за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т.ч. разходи за обжалването им по реда на чл.435 ГПК/ е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 ГПК в случая е неприложим.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.09.2024г. на ЧСИ Деница Станчева, с рег.889, с район на действие ОС- Пазарджик в т.5, с което е отказано прекратяването на производството по изп.дело №948/24г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег.№889, с район на действие ОС- Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателят ЗК „Лев Инс“ АД за присъждане на разноски, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5