Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16 от 06.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 32/2022
Вид
Определение № 16
Подписан
06.01.2022
В сила
06.01.2022
Състав
Стефка Тодорова Михова, Мирела Георгиева Чипова, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500032 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба на ИВ. Г. ПР., ЕГН: **********, против Определение № 11259 от 31.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 20597 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е прекратено производството по молбата ѝ за обезпечение на бъдещ иск срещу РС – Пловдив е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Чепеларе.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт.

Поддържа се, че на основание чл. 390, ал. 4 ГПК компетентен да разгледа подадената от жалбоподателката молба за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението е РС – Пловдив, както и че специалната подсъдност по чл. 390, ал. 4 ГПК дерогира общата по чл. 390, ал. 1 ГПК. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и допускане на исканата обезпечителна мярка.

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба на ИВ. Г. ПР. за обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск за признаване за установено, че същата не дължи на РС – Пловдив сумата от 200 лв., представляващи глоби, наложени по НОХД № 7579/2017 г. на РС – Пловдив, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 2106/2021 г. на ДСИ при РС – Пловдив.

С обжалваното определение първоинстанционният съд след извършена служебна проверка е констатирал, че постоянният адрес на молителката – тук частен жалбоподател, е в гр. Чепеларе, като позовавайки се на разпоредбата на чл. 390, ал. 1 ГПК, е приел, че компетентен да се произнесе по подадената молба е РС – Чепеларе.

Действително в практиката последователно се застъпва становището, че за 1 подсъдността в обезпечителното производство, включително и местната, съдът следи служебно. Съдът, сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, извършва служебна проверка дали е компетентен да се произнесе по молбата съобразно правилата на местната подсъдност и ако намери, че не е местно компетентен да се произнесе по същата, прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на съответния местно компетентен съд. Тъй като в настоящия случай е подадена молба за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението, то компетентността на съда според правилата на местната подсъдност следва да се преценява не съобразно чл. 390, ал. 1 ГПК, а съобразно чл. 390, ал. 4 ГПК. Според посочената разпоредба молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Предвид горното и доколкото изпълнителното дело, чието спиране се иска, е висящо пред ДСИ с район на действие РС – Пловдив, то подадената от молителката молба е подсъдна на родово компетентния съд по мястото на изпълнението, а именно РС – Пловдив.

Изложеното по-горе налага извода за неправилност на обжалваното определение, което следва да се отмени, а делото – да се върне на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената молба.

Във връзка с направеното в частната жалба искане за допускане на исканата обезпечителна мярка следва се отбележи, че с оглед регламентирания инстанционен контрол въззивната инстанция не може да се произнесе по молбата за допускане на обезпечението, доколкото същата не е разгледана по същество от първоинстанционния съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11259 от 31.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 20597 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2